петък, 22 юли 2011 г.

Замъците: Сюли (Sulli-sur-Loire)





Долината на река Лоара във Франция е известна с богатото си архитектурно наследство в старите градове като Амбоаз, Анже, Блоа, Орлеан, Тур, с красивата си и щедра природа и най-вече, със славните си замъци – Шанонсо, Амбоаз, Блуа, Виландри, Юсе.
Голяма част от крепостите са строени или са претърпели значителни преустройства по времето на Ренесанса, когато кралете на Франция са живели през една значителна част от годината  по бреговете на Лоара, обитавайки различни замъци. Разцветът на замъците в  долината на Лоара, техният "златен век", е тясно свързан с дейността на кралете oт династиите Капетинги и Валоа. Крепостната архитектура и вътрешното обзавеждане изразяват идеалите на Ренесанса и Просвещението.



Една от интересните крепости, разположена в долината на река Лоара е Сюли (Sully-sur-Loire). На 2.12.2000 година Сюли e вписан в листата на Световното културно наследство нa ЮНЕСКО.
Началото на историята на замъкът се отнася към времето на управление на крал Филип II Август (1180-1223г.). Бароните на Сюли платили данък на Орлеанския епископ и придобили, съгласно получения документ, правото да построят на левия бряг на река Лоара, в устието на река Санж, голяма кула. Това им позволило да контролират моста над двата бряга на реката и да събират такси от преминаващите пътници. Налагали  и  мито върху стоките, които се превозвали както по пътя, така и по реката. Алчността на бароните била пословична и крал Филип II Август се възползвал от жалба на изнудвани  търговци и конфискувал имението в полза на Короната. Преследвайки основната цел на своето управление, а именно укрепване на кралската власт, Филип II Август заповядал да се построи гарнизонна кула.


През 1382 година областта преминала под  управлението на семейството на Ги дьо ла Тремуйл. Благородникът поканил в Сюли за консултации един от придворните архитекти на крал Шарл V и крал Шарл VI. След което поръчал да се построят кула, главния и долния двор на замъка, от които са достигнали до нас много фрагменти. Неговият син Жорж,известен интригант и фаворит на Шарл VII, често канил в Сюли френския крал и неговите придворни. В славния за Франция ден  - 8.05.1429 година, когато армията под командването на Жана д’Арк освободила Орлеан от англичаните, крал Шарл VII (по това време  носил титлата Дофин, защото все още не бил коронясан) бил отседнал в замъка на своя любимец. Орлеанската Дева пребивавала в крепостта   през март 1430 година, от където пише две писма до гражданите на Реймс и до “еретиците в Бохемия”, в което ги заплашва с кръстоносен поход. Тя дошла  в Сюли по настояване на дьо ла Тремуйл, който ѝ завиждал заради влиянието ѝ върху краля и кроял планове да го ограничи. Жана д’Арк напуснала замъка с предани хора и потеглила на помощ на обсадения от бургундците град Компиен. Именно тук тя била пленена вследствие на предателство и продадена на англичаните за 10 000 златни ливри.


През 1481 година Луи XI бил приет в Сюли от Луи дьо ла Тремуйл. Неговият син посрещнал във фамилното имение Луи XII и Франсоа I, което било доказателство за голямото височайше благоволение, на което продължавали да се радват собствениците на крепостта. Истинският разцвет на Сюли настъпил през 1602 година, когато Максимилиан дьо Бетюн, могъщ министър и личен приятел на крал Анри IV, купил замъка. След чeтири години кралят, основател на Бурбонската династия във Франция, издигнал Сюли в ранг на херцогство. Новият собственик реставрирал крепостта, силно пострадала по време на религиозните воини, и модернизирал защитините укрепления. Построил долната кула откъм страната на града. Кулата била наречена Бетюн и  на   практика била непревземаема.
Херцог дьо Сюли се занимавал активно с държавните дела и бил личност, известна  с широките  си интереси. За написването на “Кралска  икономика” – работа посветена на управлението на Анри IV, и за по-бързото ѝ публикуване, влиятелният пръв министър на кралството заселил в кулата, съседна на неговия кабинет, един печатар от Осере, който работил под неговото наблюдение. Дьо Сюли бил последният велик сеньор на Франция, той имал официалната привилегия да сече собствени монети.



По време на Регентството, четири поколения по-късно, владетелят  на Сюли изоставил строгото пуританство на бележития си предшественик и приемал в замъка еманципирано общество. Сред посетителите блестял младият литератор Франсоа-Мари Аруе, известен  под псевдонима Волтер. Този херцог разрушил кулата на Филип II Август, изнесал жилищните помещения на дясно от входа и засипал вътрешния ров.
По време на Френската революция крепостта силно пострадала. Херцогът, правнук на този, който приемал Волтер, бил привърженик на прогресивните идеи на времето си и разрушил голяма част от “феодалните атрибути” – зъбери и бойници.
Собственик на Сюли от 1962 година е Съвета на департамента Лоара, който се грижи за реставрацията, охраната и използването на архитектурния  комплекс.
Главният правоъгълен корпус е фланкиран с четири кули,  има покрит парапет с бойници и покрив със стръмни скатове. На север главната постройка опира до Лоара, а на юг – до укрепения двор на малкия замък. От три страни до днес е обкръженa от  ровове, пълни с вода (вътрешния бил засипан през XVIII век). Малкият замък, преустроен през XVI век, включва кулата Санж, заемаща югоизточния ъгъл на комплекса и кулата над входа в центара на фригела. Над засипания ров е издигнато съвременно здание на мястото на  съоръжението отXVIII век (изгоряло през 1918 година). Кулата Санж е съединена с кулата Бетюн посредством коридор.
На обширното пространство пред замъка, обкражено с ровове и първоначално укрепено с външна стена, се помещавали външните съоръжения, кулата Филип Август и църквата, преустроена от Максимилиан дьо Сюли. През XVIII век тук били разрушени градините и бил построен постоянен мост (той заместил подвижния), който водел към малкия замък.



Вътрешната част на крепостта съдържа многочислени забележителности, начело с голямата кула, в която са разположени зали с площ 300 ми 100м2 с големи камини. Първият етаж е украсен с 6 гоблена, редки образци на това изкуство, произведени в Париж. На единият е представена историята на прекрасната Психея, в която се влюбва Амур. Тази история е възпята по същото време от Ла Фонтен в стихове. Приемната зала на втория етаж, където се извършвал и херцогския съд, е построена и украсена по времето на Максимилиан дьо Бетюн. В нишите на залата са разположени маслени портрети на неговите предци. Камината е украсена със символа на неговия роден замък Розни (той е носител и на титилата “барон дьо Розни”). 
Желязна врата, облицована с дървени панели, води в залата, от която се управляват входната врата, подвижния мост и капана с чукове. През тази внушителна врата се преминава и към залата с херцогските ценности от XVIII век. Тя е  превърната в молитвена стая по времето, когато праха на първия херцог и неговата втора съпруга, Рашел дьо Кошефиле,е пренесен тук от Ноген-ле-Ротру, където техните гробове били осквернени по време на Френската революция. На втория етаж се намира и кралската спалня с обща площ над 100 м2


Обстановката е в стил Луи XIII, украсена е с чудесни гоблени от XVIII век. Голямото легло от XVII век напомня за преминаването на малолетния Луи XIVпрез   замъка по време на Фрондата. В същата стая е отсядал и неговият дядо Анри IV, който високо ценял дружбата с херцог дьо Сюли.


От парадната зала извежда стълбище към етажа, разположен на нивото на горната част на камината, мястото, където войниците патрулирали и в дъжд, и в зной. От тук се открива великолепна гледка към околния пейзаж. Този етаж се явява част от основния покрив, шедьовър, който е на възраст повече от 100 години. В малкият замък може да се премине през крилото от XVIII век, изгоряло през 1918 година. Тази част на крепостта е почти връстник на голямата кула. Херцог Сюли имал тук, на втория етаж, своя спалня, много по-малка, но далеч по-уютна от официалната. Украсата по тавана напомня, че собственика  на този замък бил и маршал на Франция и предан слуга на краля. Част от обзавеждането на комплекса, предложена за продажба през 1942 година, била закупена от Департамента на Лоара и днес може да се разгледа от посетителите на крепостта. Украсата на голямата зала за хранене, във вид на черничеви дървета,  е интересна и свидетелства за това, че Максимилиан дьо Бетюн бил и велик икономист,  интересуващ се  живо от съдбата на стопанството на Франция, символ, на което е черницата (във връзка с копринопроизводството).
Не можем да се отмине църквата на Сюли без да си припомним,че роденият по тези места през XIII век станал епископ на Париж под името Морис дьо Сюли и поставил началото на строежа на един от архитектурните шедьоври на готическото изкуство – църквата Парижката Света Богориодица (Notre-Dame deParis).
















Няма коментари:

Публикуване на коментар