четвъртък, 21 юли 2011 г.

Замъците: Амбоаз



Замъкът Амбоаз се споменава за пръв път през 503 година, когато краля на франките Хлодвиг и краля на вестготите Аларих се срещат на остров Свети Йоан, разположен сред Лоара, в близост до съвременната крепост.  Многократно Амбоаз е обект на нормански набези. През XI век местните барони са въвлечени в борбите между графовете на Анжу и Блуа за влияние в района на Лоара. През 1106 г. Хюго, васал на Анжуйския граф, овладява целия феод и издига могъщ замък от типа на Шенон и Лоше, от който властва над реката, острова и близкия мост. Така се поставя началото на знаменитата династия Амбоаз-Шомон, управлявала тези земи до момента, в който  през 1422 собственика им, Луи д’Амбоаз, е обвинен от хитрия дьо ла Тремоил, близък съветник на Шарл VII, в предателство към короната и  всичките му притежания са  конфискувани в полза на държавата.
През 1231 г. крепостта е обявена за част от  кралския домен на  Шарл VII. От този момент Амбоаз се превръща в кралска резиденция и се радва на значителни привилегии. Кралят обитава епизодично крепостта, смята се, че по негово време се поставя началото на  строежа на кралските жилищни помещения. Но главните строителни дейности - фортификацията и издигането на покоите на кралицата – се извършват при управлението на крал Луи XI. По време на управлението на Луи XIв Амбоаз е  създаден Ордена Свети Михаил. Това събитие влиза в аналите на френската история. На 1 август 1469 г. в параклиса на Божия войн кралят събира петнадесет благородници и ги запознава с устава на новосформирания рицарски орден, чието основаване има важно политическо значение. Създаването на Ордена на Свети Михаил цели привързване на дворянството към кралската власт и подчертаване на васалното му положение по отношение на суверена на държавата. По време на тържествената церемония, отличаваща се с невероятна пищност, благородниците  полагат клетва да живеят по законите на Църквата и рицарството.



Тук се раждат децата на кралица Шарлота Савойска и крал Луи XI. Кралицата избира замъка за лична резиденция (краля предпочита двора му да обитава  Плеси  ле Туре). В Амбоаз през 1470 г. се ражда дофина на Франция, бъдещия крал Шарл VIII, който прекарва цялото си детство тук под грижите на 150 души свита на кралицата и многобройна прислуга. Въпреки разкоша, заобикалящ престолонаследника и кралицата, живота им не се отличава с блясък. Кралят непрекъснато се страхува от епидемии и заговори, които могат да застрашат живота на дофина. По тази причина много трудно се допускат нови хора в Амбоаз. Като компенсация за известната изолираност и почти непрекъснатото отсъствие на краля, жилищните апартаменти на семейството са богато украсени и снабдени с всички удобства на времето си.
Шарл VIII запазва чудесни спомени от детството си и през целия си кратък живот демонстрира привързаност кам Амбоаз. Тук на тринадесетгодишна възраст младият дофин среща Маргарита Австрийска, внучка на последния херцог на Бургундия Шарл Смели. По време на тържественото обявяване на годежа Маргарита е на три години.  Тя живее в замъка до 1492 г., когато с голяма тъга се завръща във Фландрия. При възкачването си на престола Шарл VIII е на тринадесет години и фактически държавата се управлява от най-голямата му сестра  - регентката Ан дьо Божьо и съпруга ѝ Пиер дьо Бурбон.  На 6 декември 1491 г. кралят се венчава за наследницата на бретанското херцогство – петнадесетгодишната Ана Бретанска. Кралицата живее в замака Амбоаз и тук ражда четирите си деца – три момчета и едно момиче. За жалост всички умират в ранна детска възраст. След като се освобождава от опеката на сестра си и започва самостоятелно да управлява, една от първите задачи на младият крал е да преустрои жилищните покои и да укрепи замъка Амбоаз. Точно тук, при разширяването на резиденцията, се изявява таланта на такива известни френски строители и архитекти като Гиом Сено, Колен Бяр, Луи Арманжар, Жак Сурдо, Пиер Тренкво. По-късно всички те работят върху строителството, укрепването и разкрасяването и на останалите  замъци в долината на река Лоара.


Плод на самостоятелното му управление е влизането на Франция в Италианските войни. Италианската кампания на Шарл VIII е разорителна и непопулярна. Единственият актив от тази войни е съприкосновението с италианската култура и архитектурни похвати. Във Франция са пренесени редица произведения на изкуството, двадесет и двама италиански майстори  - художници, инженери, занаятчии, придружават обоза на завръщащия се от война крал. Шарл VIIIзапочва амбициозна реконструкция на замъка. За да я финансира  увеличава налога върху солта. Проектьт е великолепен. Възхитените флорентински посланици твърдят, че Амбоаз прилича повече на дворец, отколкото на крепост. Според представените планове площта, заета от кралската резиденция трябва да се разшири значително. На мястото на средновековната крепост се издига четириъгълен монолитен архитектурен ансамбъл  в трапецовидна форма, разделен на три двора: главен с апартаментите на краля, на юг са апартаментите “Добродетел” (наречени така по името на статуята на Седемте добродетели пред вратите), определени за кралицата и в западната част на комплекса върху високо плато – трети двор. Най-интересното архитектурно нововъведение са двете кръгли винтообразни кули,  Минимската и Гюрто. В украсата на Амбоаз първоначално превес има френския стил, по-късно обогатен с привнасянето на фламандски елементи.  След завръщането на Шарл VIII от военните походи през 1495 г. в комплекса се появяват италиански декоративни елементи. Замъкът е обзаведен разкошно с най-изящни мебели, с гоблени от Фландрия, с килими и драперии от Ориента. Градините на Амбоаз са разширени и преустроени от известния италиански градинар Пачело да Мерколяно. Строителните дела по превръщането на крепостта в резиденция, достойна за френския крал се прекъсват неочаквано от трагичен инцидент.


На 7 април 1498 г. Шарл VIII се отправя с кралица Ана и придворните си към един от дворовете на замъка, за да наблюдават популярна игра на топка. Преминавайки през зловонната галерия Аквелебак (служеща за тоалетна), кралят удря главата си в ниската напречна греда и губи съзнание. Никой не се решава да премести припадналия крал и след девет часа, върху постелка от слама, ШарлVIII умира на 28-годишна възраст без да остави живи наследници.
Новият крал Луи XII прекратява строителството в Амбоаз и прехвърля каменоделците и строителите в Блоа. Любимата резиденция на неговия предшественик е предоставена на Луиза Савойска и децата ѝ – Маргарита Влоа и Франсоа, граф д’Ангулем (бъдещия Франсоа I). Луи XII, подтикван от лични и политически съображения се развежда с неособено красивата си съпруга Жана Френска, дъщеря на  Луи XI, и се жени за вдовицата на Шарл VIII Ана Бретанска. Така той запазва Бретан за френската корона и удовлетворява личните си предпочитания. Продължава и експанзионистичната политика на предишния крал, но неуспешно – френската армия е победена и Миланското херцогство е напълно изгубено.
Луи XII умира без да остави мъжки наследници. Крал на Франция става неговия племeник и зет (женен е за дъщеря му Клод Френска, от която има 7 деца) Франсоа I



Въпреки че често си припомня детството в Амбоаз, Франсоа I, който страстно строи навсякъде, тук даже не завършва крилото, започнато от тъста му Луи XII. По време на неговото управление, кралският двор, който непрекъснато пътува, неколкократно се установява в Амбоаз. В замъка, през нощта на 17 срещу 18 октомври 1534 г., на вратата на кралската спалня е забит калвинистки плакат с антикатолически  характер.
В замъка кралица Клод Френска ражда три от децата си. Амбоаз при управлението на Франсоа I е в центъра на политически живот на страната. Тук се подписват най-важните държавни договори – Нoайонския мирен договор с краля на Испания (според него Карлос I трябва да се ожени за дъщерята на Франсоа I, Луиза, която по това време е на щастливата възраст от 1 година; като заестра се отстъпва част от Неаполитанското кралство), Болонския конкордат с папа Лъв Xпрез 1516г., мирния договор с Швейцария, договора Камбре (Мирът на дамите) от 1529г. и Лондонското съглашение с Хенри VIII. В Амбоаз Франсои I подготвя кандидатурата си за трона на Свещената Римска империя и приема знатни германски пратеници.
По време на управлението на крал Анри II в замъка се възпитават няколко кралски потомци. В самото начало на управлението на Франсоа II в Амбоаз се разиграват интересни събития. На 22 февруари 1560 г. младият крал със съпругата си Мария Стюард, кралица на Шотландия, кралицата-майка Екатерина Медичи, заедно с целия кралски двор, трябва да напуснат бързо крепостта и да потърсят убежище в Блоа заради избухването на метеж, известен в историята  като “Амбоазкия заговор”. Размирният принц Конде, водач на партията на хугенотите, подпомаган от благородника от Перигор ла Реноди, се опитва да залови младия френски крал Франсоа II и да отстрани съюзниците на Екатерина Медичи от фамилията дьо Гиз. Внушителната група на заговорниците успява да проникне в замъка, но  войските на правителството успяват да разгромят метежниците. Заговорът е жестоко потушен – цял ден продължават изпълненията на смъртните присъди. Метежниците са бесени и разкъсвани на четири части пред очите на уплашените придворни. Три години по-късно, на 19 май 1563г. между Екатерина Медичи и принц Конде се сключва съглашение, което оповестява края на първия етап от религиозните разпри във Франция и провъзгласява свобода на вероизповеданията.
След тези знаменити събития Амбоаз губи значението си на кралска резиденция, въпреки че тук многократно отсяда Луи XIII. През 1627г. крепостта е присъединена към владенията на Гастон Орлеански, но през 1660г. е върната отново на Короната. В действителност замъкът се намира в плачевно състояние и не е годен за живеене. През XVII век служи за затвор на важни политически лица – Фуке и херцог дьо Лозюн (бивш фаворит на Луи XIV). Крал Луи XV променя статута на Амбоаз в херцогство и продава замъка на дук Шуазьол. През 1786г. наследниците му продават крепостта на херцог дьо Пентевр. Този благородник, внук на Луи XIV, е най-богатия дворянин на своето време, притежава повече от 20 замъка и големи къщи. По този начин собствеността върху комплекса преминава отново към Орлеанския дом. 



В годините преди Френската революция в Амбоаз започват възстановителни работи, но те скоро са прекратени.По време на тези събития замъкът  е конфискуван и страда от грабежи. Тук е разположена казарма и е оборудвана фабрика за копчета между апартаментите “Добродетел” и параклиса Свети Юберт. Но най-големи поражения Амбоаз понася по време на Първата империя, когато е даден на Роже Дюко, член на Парламента. Получил замъка като дар, Дюко не може да го поддържа и като не намира решение на финансовия проблем, започва да  разрушва комплекса. През 1821 г. след смъртта на херцогиня Орлеанска, нейния син, бъдещия крал Луи-Филип, наследява Амбоаз и придобива 46 къщи и други постройки, заобикалящи замъка от страната на Минимската улица и около кулата Гюрто. Решава да разруши всички тези сгради, за да се освободи място пред кулите и крепостните стени. Целта е да се осигури свободен достъп до избените помещения, простиращи се под цялата крепост.
След падането на Луи-Филип от власт, през периода 1848-1852 г. в Амбоаз живее със свитата си емир Абд-ел-Кадер, в качеството си на знатен заточеник. На 16 октомври 1852 г. Луи Наполеон Бонапарт го освобождава.
До наши дни достигат фрагменти от епохата на Шарл VII, когато краля присъединява Амбоаз към Короната. Известно е, че Хюго Амбоазки през първата четвърт на XII век построява на скалистото плато, при мястото на сливане на Лоара и Амас, масивна цитадела. Публикуваните планове (1576-1579г.) на Андруе дьо Серсо и останките от по-старо строителство, говорят за наличие на цяло градче, опасано от крепостната стена.
На север, откъм Лоара, стените достигат до отвесната скала, извън тях води галерия с отвори, извеждаща над насип и стига до кулата Миним. След нея се простират чудесни градини, разделени на участъци от Пачело да Мерколяно по нареждане на Шарл VIII. Градините се съединяват с галерията и резиденцията на канониците от църквата Свети Флорентин, която се намира в центъра на крепостната стена. На запад от кулата Миним се извисява крилото на Шарл VIII, свързващо  насипа с кулата, издигната по времето на Луи XI. От източната страна се простира  насип, защитен от крепостните ровове с ширина 20 метра. Той опира до Лъвските врати, построени през XV век. От югоизточния ъгъл на укрепения бастион и каземата (от (фр.) — подземно помещение в затвор за изолиране на политически затворници.), насипа се простира на запад към респектиращата кула Гюрто и апартаментите “Добродетел”. Това са покоите на кралицата, строени в късноготически стил, с аркада и вътрешни стени, изградени при Шарл VIII. След тях стената се обръща на север към долното крило, което по-късно е разрушено.
Сведенията за тази част от Амбоаз, които откриваме в гравюрите на дьо Серсо, показват  типично италианска архитектура с два реда галерии. Към него е пристроен параклиса Свети Юберт.Това крило и стената отвеждат към кулата на Луи XI, идентична със североизточната кула, там се съединяват с насипа и постройките.
Грандиозният архитектурен комплекс е разделен на няколко двора, силно наподобяващи на самостоятелни крепости. Първият двор има триъгълна форма. Неговите стени и сградите му се съединяват в северозападния ъгъл, на изток се свързват с главната постройка посредством широк и достатъчно дълбок ров откъм станата на близкия двор. Другата част от ансамбъла заема обширно пространство, ограничено от крилото на Шарл VIII на север, крилата на Луи XII и Франсоа I – на изток и апартаментите на кралицата “Добродетел” – на юг, на изток двора е отделен от църквата с галерия. 



Жилищата на кралските деца се разполагат във високата кула Миним. В подножието ѝ се простират италианските градини, толкова обичани от Шарл VIII.
От най-старите сгради днес са запазени няколко важни съоръжения, фрагменти от външните стени и кулите Миним (в центъра на северната стена, над Лоара) и Гюрто (над Амас, на южната стена). И двете кули са строени по времето на Шарл VIII, те впечатляват с размерите си и големите винтови подемници, с които на нивото на замъка може да се издигат коне и дори карети.
Крилото на Шарл VIII, опиращо до кулата Миним, доминира над река Лоара. Балконите на постройката са богато украсени с ковани решетки, тези същите, на които по време на разгрома на “Амбоазкия заговор”,  бесели буновните хугеноти. Кралските апартаменти на Луи XII и Франсоа I са разположени във вътрешния двор, в крилото, издигащо се перпендикулярно на него.
От времето на Луи XII е запазена врата с кралската емблема и части от една галерия. Параклисът Свети Юберт, издигнат в периода 1491-1496 г.,т.е. по време  на управлението на Шарл VIII, съхранява отлични образци на фламандското изкуство, върху които ясно личи отпечатъка на италианското влияние.
Известно време в Амбоаз живее и младата херцогиня Маклебург-Шверин, съпруга на дук Фердинанд-Филип Орлеански и снаха на Луи-Филип. Тази германска принцеса въвежда във Франция модата на коледните елхи.


На територия на Амбоаз се издига и малкото имение Клу (Кло в туренски вариант). То е построено за фламандеца Етиен дьо Лу, довереник на Луи XI. Удобната сграда притежава всички типични архитектурни черти на епохата си: каменен скелет, кирпичени стени, коридор, простиращ се от единия до другия край на постройката, пъстра украса. Жилищната сграда е заобиколена от овощни и зеленчукови градини и лозя. Шарл VIII откупува от собственика имението и за кратко време тук живее Ана Бретанска (преди отпътуването на първата годеница Маргарита Австрийска). Франсоа I предоставя Клу на разположение на Леонардо да Винчи.  През 1516г. кралят отправя покана към гениалния италианец да се пресели във Франция. Леонардо пристига като известен и дълбоко уважаван художник. Франсоа I му предоставя имението Клу, където “божествения Леонардо”, въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си -  подготвя тържества за кралския двор, изобретява, конструира, рисува, чертае архитектурни проекти за нов кралски дворец. Обкръжен от почтителното възхищение на Франсоа I, получава титлата “Пръв кралски художник, инженер и архитект”.
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519г. и оставя в завещанието си картините, рисунките и всичките си книжа на Франческо Мелци, който ги пази до края на живота си. След смъртта му всички документи се разпръсват по целия свят – една част е загубена завинаги, друга (надяваме се по-голямата) се съхранява в различни музеи. Леонардо е погребан в параклиса Свети Юберт в Амбоаз.





Заб. Използваните фотоси са заети от wikipedia.


Няма коментари:

Публикуване на коментар