Мозайките в римската вила Centcelles - "La santa Constanza Española"

Римската вила Centcelles е разположена в околностите на село Константи, на 10 км от Тарагона. Тя е един от най-интересните монументи от раннохристиянската епоха не само на територията на Каталуния, но и в цялото западно Средиземноморие. Полихромните мозайки, които украсяват купола на централната зала на комплекса са уникални както с високото майсторство на изпълнение, така и с артистичното си внушение. По думите на Хуан Санмарти това е “първия познат пример за християнски мозайки, разположени върху купол”. Въпреки недоброто им състояние, безспорно сме свидетели на високо артистично изпълнение.

Мотивите са разгърнати върху три фриза. Във външният се представя лов на елени в три последователни фази: подготовка за лова, самия лов и успешния му завършек. С невероятни подробности са пресъздадени клопките, подготвени за животните и гончиите. Групите на конниците и придружителите им, намиращи се зад стадото елени, са изпълнени в духа на иконографията на късната Римска империя. Ловът като дейност, типична за високите класи, е подходящо средство за изтъкване ролята на dominus или на погребаната в мавзолея видна личност. Срещу тази група, в средния фриз, са широко разгърнати серия от шестнадесет катрини, изобразяващи сцени от Новия и Стария завет. Отделени са една от друга с колони в йонийски стил със спираливидни стволове. Ясно изпъква символното значение на тези сцени, което пряко кореспондира с идеята за значимостта на душата – ярко доказателство за погребалния характер на монумента. Сред недобре запазените сцени се откроява Данаил сред лъвовете, Йона и кита, Добрия пастир, Ноевия ковчег, възкресението на Лазар, жертвоприношението на младежите във Вавилон и други неразпознаваеми поради нивото на съхранение сцени, които недвусмислено определят сградата като мавзолей.

Tarragona

Тарагона при наследниците на Август - I част

По време на управлението на наследникa на Август, Тиберий, градът продължава да се разширява и да добрува. През Годината на четиримата императори обаче Тарако отново застава в центъра на събитията в империята. През 61 г. Нерон поверява управлението на Тараконска Испания на Сервий Сулпиций Галба, който през 68г. се обявява за император. Жителите на Тарако подаряват на новия владетел златната корона от храма на Юпитер в града, която е преправена, за да стане на главата на Галба. По време на преработката на короната част от златото е изгубено и новия император, “благодарен” за подаръка, нарежда гражданите да му платят загубата.

По това време жителите на града наброяват около 30 000 души. По време на династията на Флавийте редом с жилищните и религиозни сгради се издигат и обществени постройки за забавления – първоначално е построен Цирк, а малко по-късно и Амфитеатър.

В Циркът, по повод религиозни тържества или други празници, се провеждат надбягвания с колесници. Състезанията са отборни, всеки тим носи определен цвят: бял, червен, зелен или син. По-късно, във Византия ще нарекат тези отбори “партии”. Зрителите по трибуните също са разделени, съобразно отбора, който подкрепят. Състезанията се извършват с два вида впрягове – с два коня и с четири, наречени квадриги. Голямо майсторство е нужно, за да се управлява успешно една колесница. Арената на цирка има формата на голям овал. По средата на пистата е издигнатa спина (невисока преграда), около която състезателите направляват впряговете. Обиколките, определящи победителя са седем на брой.

Колесниците заобикалят маркер, който в Тарако имал формата на делфин. Понякога страстите така се нагорещявали, че по трибуните избухвали малки сражения между поддръжниците на различните отбори. Добрите водачи на колесници се радвали на всеобщо възхищение и почит. До нас е достигнало името на един състезател от екипа на сините - Фускус. При разкопки на погребална могила е намерена надгробна плоча, на която са написани думите: “Той придоби слава, благодарение на умението си да управлява квадрига.” 

Размерите на Цирка се ограничават от факта, че той е разположен в мястото, оградено от крепостната стена на града. Дължината му е 325 м, ширината му в най-тясната част е 105 м, а в най-широката – 115 м. Арената на Цирка е дълга 290 м и широка 75 м. Спината, на която се поставя маркера имала дължина 190 m. Капацитетът на Цирка бил 25 000 зрители, разполагал и с луксозни места за богатите почитатели на надбягванията.

За размерите на Цирка можем да съдим от факта, че на мястото на неговата арена днес се намира Площада на фонтана, където се издига централната сграда на Кметството. Мястото на трибуните е заето от многобройни кафенета и ресторанти.

Арката на Бера

Арката на Бера е един от най-известните римски монументи в Каталуния ( автономна област в Испания). Разположена е на около 20 км на североизток от Тарагона, столица на едноименната провинция. Арката е най-добрият пример на територията на Испания за този тип съоръжения и без съмнение – най-известният. Изградена е през I в.пр.Хр. по време на управлението на император Август. Някои източници са по-точни по отношение на времето на построяване – около 13 г. пр.Хр. Това е период, през който се осъществяват редица реформи, на които Август е инициатор, включително и на реконструирането на пътя Via Herculea, наречен в чест на цезаря Via Augusta. Монументът е разположен на важно място – главния път, свързващ Тарако (Тарагона) и Барсино (Барселона). Тя е отбелязвала и част от границите между местните иберийски племена илегрети и касетани. Името “Арка на Бера” е получило популярност в един много по-късен исторически период. Наречена е на името на първия граф на Барселона Бера, който бил с готски произход.

Днес външният вид на монумента не отговаря напълно на оригинала. През Античността арката била значително по-висока. Била увенчана с още едно ниво с издълбан почетен надпис. Над този етаж имало друг корниз, върху който били разположени бронзови скулптури, днес изгубени. Без съмнение, в древността вида на този внушителен монумент е бил още по-впечатляващ. Изграден е от варовикови блокове, добити в близката кариера “El Medol”.

Времето е лишило арката от част от нейните елементи. Но фламандският художник Anton Van den Wyngaerde през XVI век ни е оставил много подробна картина, изобразяваща Арката на Бера, във вида, който той е познавал. 

През XVIII век била реконструирана горната част на монумента, включително и капителите откъм страната на морето. По-късно, в началото на XIX век, се модифицира и останалата част от монумента. По време на Испанската гражданска война бил направен опит за взривяване на арката, който, за щастие, не бил увенчан с пълен успех. Пострадала вътрешната част на колоните откъм страната на брега. По време на реставрацията е възстановен оригиналният корниз.

Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите. 

Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента. 

Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация. 

Арката на Бера е дълга 12 м и широка 2,40 м. Всяка колона има дължина 3,70 м и ширина на главните фасади 2,40 м. Общата височина на конструкцията е 12,30 м, със загубеното последно ниво вероятно височината е била около 15 м. Радиусът и е приблизително 2,30 м.

Дълго време Арката на Бера е използвана в пътната мрежа на Пиренейския полуостров. През 1936 г. се ремонтира повреденото от военните действия шосе. Новият път се разклонява и заобикаля монумента. Днес Арката на Бера е част от археологическия комплекс “Tarraco Romana”, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.

Залезът на Римска Тарагона

Иска ми се да кажа, че в Тарагона историята и съвременността се преплитат , но това не е напълно вярно. Те по-скоро са "встроени" една в друга и съществуват едновременно и някак си паралелно.

За една голяма част от сградите, разположени във високата част на града са използвани части (в някои случаи доста големи) от стари градежи. Тарагонци не разрушават нищо, което може да продължи да служи, те просто го "вплитат" в новото.

От античната епоха е и удивително запазения акведукт, който доставял вода на Тарагона. Известен е с името Acueducto Pont de les Ferreres или Puente del Diablo. Датата на неговото изграждане не е напълно уточнена в историческата наука. Много изследователи смятат, че построяването му може да се отнесе към епохата на Август. По време на нашествията на вестготи и араби е силно повреден, което налага поправката му по заповед на знаменития халиф Абд-ел Рахман III. През XVIII век също се извършват ремонтни работи по акведукта. Името “Дяволски мост” се свързва с различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която загубила облог с дявола. Друга легенда твърди, че майстора, който издигнал моста, се спазарил с дявола да направи строежа много здрав, но в замяна да получи душата на първия, който мине по него. Дяволът измамил строителя и взел душата му. Това строително съоръжение, с неговите 217 м дължина и 27 м височина е второто по големина на Пиренейския полуостров като отстъпва само на акведукта в Сеговия.

В околностите на Тарагона, в района на Константи е запазена античната вила Centcelles. Смята се, че тази интересна сграда, с мозайки по купoла, покриващ централното помещение, е била мавзолей на император Констант, любимия син на Константин Велики. 

Кулата на Сципионите е един от най-известните римски паметници в Каталуния. Въпреки, че носи името на двамата братя, основали Тарагона, тя е издигната в чест на друга влиятелна местна фамилия (построена е два века след смъртта на Сципионите, които умират в една и съща година – 211 пр. Хр.).

Арката ма Бера е друг много известен римски монумент в Каталуния. Издигната е през I век пр.Хр. вероятно във връзка с усиленото строителство на пътната мрежа, част от мащабните реформи на император Август. 

В района на Алтафуля се намират останките на римската вила Els Munts – обширен комплекс, включващ резиденцията на собственика, жилищни сгради, стопански постройки и бани. 

През първата половина на II в. Тарагона отново става императорcка резиденция, този път на император Адриан. При пребиваването си в града цезарят наредил реконструиране на някои важни сгради. 

През 410г. на територията на Иберийския полуостров нахлуват вестготите. Те овладяват всички населени пунктове и бивши римски колонии, включително и Тарако, които превръщат в свой стратегичeски център. Градът играе важна роля в тази част на полуострова до 713 г., когато е обсаден от арабите. Тогава е разделен на две между войските на християни и мюсюлмани. В хода на военната кампания броя на населението се стопява с мълниеносна бързина, величествената архитектура се превръща в руини. Цветущата Таргона, резиденцията на римските императори, столицата на Тараконска Испания, загубва блясъка си и започва да прилича на едно полуразрушено село. 

През VIII в. се поставя началото на Реконкистата – историчeския период, по време на който се отвоюват земите, завзети от арабите. През XI в. мюсюлманите са изтласкани от района на Таргона и тя става част от Арагонското кралство. Дори известно време е негова столица, но никога повече не успява да достигне положението и блясъка, на които се радва няколко века като главен град на Тараконска Испания. 

Никак не е чудно, че жителите на града днес охотно си припомнят епохата на римляните – период, когато Тарако е наричан често “втори Рим”.

Тарагона - градът на император Август - II част

Средната тераса, върху която е разположена Тарагона през Античността е заета от две големи съоръжения: Двореца на Август и Провинциалния форум. 

В южната част на терасата се издигала представителна сграда, в която Август живеел по време на престоя си в Тарако, а по-късно е превърната в резиденция на римските губернатори. Дворецът представлявал четириъгълна сграда, на която северната и южната страна били дълги по 160 м, а източната и западната – по 130 м. В комплекса се простирал обширен вътрешен двор, обграден с висока стена с две кули в ъглите. Днес размерите на палата ни изглеждат не дотам впечатляващи, но трябва да припомним, че резиденциите на проконсулите в Римската империя имали обикновено скромни размери - дължина 100 м и широчина 100 м или малко повече (в Ламбаесис, Алжир, главната сграда, в която е живял проконсула е с квадратна форма с размери 100 м на всяка страна; в Кастра Ветера, в Рим размерите са 120 метра дължина на 92 м широчина). 

Като дворец на губернатора (praetor pro consule) – проконсула, тази сграда се наричала praetorium consulare.

Дворецът бил обграден от стена, висока 15 м и дебела 1 м. Днес част от стената е вградена в къщите, издигнати на мястото на палата. Северната част на комплекса е граничела с главната улица на града и там не са намерени останки от стена. Археолозите обясняват това с факта, че вероятно северната част на сградата е била открита или е имала само един портик. Днес са запазени две кули от комплекса: в южната част Кулата на Пилат и в северната част – още една кула до улица Майор (Главната улица на Тарако). Възможно е и е напълно логично, да се очаква в източната част на двореца също да има две кули – римските военни лагери и крепости често имат по четири кули – по една във всеки ъгъл.

Кулата на Пилат, наричана още Кула на Проконсула, е запазила римската си форма само в западната и северната си част. Височината и е 17,50 м. Северната и стена е украсена с 6 дорийски пиластри, покрити с архитрав. Дължината на северната и страна е 29,20 м, или 100 римски стъпки, една от основните мерни единици в Рим. Западната стена има дължина 22,50 м. Южната стена е опирала в крепостните стени на Тарако, формирайки тъп ъгъл. Дължината и е 40 м, колкото е и дължината на източната страна на кулата. До френската окупация, кулата на Проконсула е била отлично запазена, но през 1813г. френските войски разрушават голяма част от нея. Във вътрешността и е съхранена една голяма зала (24,50 м X 6,80м), висока 6,50 м, покрита с арки, с три прозореца. Под нея има подземно помещение, което, по всичко личи, е било използвано за затвор. 

От най-високите части на тази кула на Двореца се открива чудесна гледка към града и морето. Зрителите там са могли да наблюдават спектаклите в Цирка и в Амфитеатъра без да се смесват с тълпите.

През Средновековието тук е отсядал арагонският крал по време на обиколките из владенията си ( Каталуния била част от Арагонската корона). Затова и средновековния площад пред кулата се нарича Площад на Краля. Днес останките от Двореца са част от сградата на Археологическия музей. 

Втората запазена кула е много по-малка. Дългите и страни са с размери 8,40 м , а късите – 5,70м. 

Във високата част на града, до палата на Август, се простирал големия провинциален форум. Това огромно място със своята площ от 11 хектара, било почти толкова голямо колкото град Барсино (Барселона) по онова време! Комплексът на форума заемал две големи естествени тераси (терасите са характерен елемент от релефа на града). На горната тераса се простирал обширен площад, обграден с портици. Тук се издигал храм. Посредством стълби, не много на брой, се стигало до втората тераса, заета от голям площад, обграден от три страни с двоен портик. Тук се събирал най-големия представителен орган на управлението на провинция Тараконска Испания. Провинциалният форум с неговите впечатляващи размери 300 м дължина и 150 м широчина, е най-големия публичен площад в Римската империя. Това е центърa на обществения живот на провинцията. Между монументите и храмовете, посветени на боговете и императорите, се разисквали проблемите на цялата провинция. Тук кипяла бурна дейност - форума бил средище на търговията, съдебната система (открити са основите на базилика в границите на Провинциалния форум, която вероятно е била съдебната сграда на града), 

религиозните култове, проституцията. Не бива да се забравя, че при реформата на император Август, в новата провинция, Тараконска Испания, включвала в границите си повече от половината от площта на Пиренейския полуостров. За украсата на Провинциалния форум не били жалени никакви средства. От Карара били докарани тонове бял мрамор. Напълно бил изкопиран модела на форума на Август в Рим. В украсата участвали и големи дискове с изображенията на Юпитер Амон. Според местната версия на популярната легенда богът отвлякал от Финикия красавицата Европа и я довел в Тарако. 

Между високата част на града и пристанището се простирал Новия град Тарако. Тук се издигали бани, храм на богинята Венера, множество частни къщи. Една от най-забележителните постройки бил Градския форум. Той бил значително по-малък от Провинциалния. Имал правоъгълна форма с размери 70 м дължина и 28 м широчина ( заедно с магазините и канторите, разположени в него). Бил изграден от три кораба – централния, най-обширен (14 м ) заемал средната част на форума и бил непокрит. Форумът има два портика, широки по 7 м ( с колоните). Основите им може да се видят и днес в музея на открито Тарако Романа, в частта му Градски форум. Запазени са капители от колони, фундаменти и фрагменти от статуи. На един от фрагментите се вижда мъж с дълги панталони, което вероятно (по аналогия с други образци) символизира победата на римляните над варварските народи.

Първото пристанище на Тарако, използвано още от иберийското племе касетани било разположено в устието на река Франколи (Тулцис). Тази информация е публикувана за пръв път през 1780г. от Санчес Реал в Архива на Барселона. С промените, настъпили след установяването на армията на Сципион в района, Тарагонското пристанище се превръща във важен стратегически център. Заедно с Балеарските острови служи като мост между вътрешността на полуострова и Остия (пристанището на Рим). В същото време градът лежи на кръстопът между южната и централната част на Иберийския полуостров, между брега и течението на реките, с което се превръща в ключ за контрола и организацията на испанската територия. Още при Сципион пристанището на града се премества на мястото, което се използва и днес. При Август то се разширява и модернизира. Местоположението му е съобразено с духащите източни ветрове така, че съдовете да са максимално защитени. Едновременно с това пристанището спомага твърде много за развитието на търговията. Внасят се и се изнасят огромни количества стоки – вино, текстил, вълна, дървен материал, предмети на лукса, керамика и пр.

Времето, през което Август живее в Тарако, е време, когато тя се превръща във втория по значение град в Империята и си съперничи по важност със самия Рим. От града ежедневно са разпращали послания до всички части на държавата, тук се приемат чуждите пратеничества. За един период от около две години и половина в Тарако е съсредоточена голяма част от държавната власт. 

Интересно е да се спомене, че градът не разполага със собствена запазена статуя на Август. Днес в Тарагона има две негови статуи, едната от които Бенито Мусолини подарява на Франсиско Франко, другата е реплика на прочута скулптура на Август. 

Тарагона - градът на император Август - I част

Историята на Тарако (римското име на Тарагона) е много по-тясно свързана с един друг римлянин – Октавиан Авсуст. 

По време на свое пътуване из Иберийския полуостров, императорът е дълбоко потресен от едно колкото случайно, толкова и съдбовно събитие. Сред свитата на цезаря пада мълния и убива на място роба, който се намира буквално на две крачки от Август. Тази злополука оставя силен отпечатък върху венценосеца и той решава да прекрати пътуването си. В Рим получават заповед да се издигне храм, посветен на Юпитер Гръмовержец в чест за избавлението и като знак на благодарност за запазения живот на императора. Пътуването е прекратено незабавно, но вместо да се установи във военен лагер, както повелява римската традиция, Август се отправя към Тарако. Тук той живее две години и през този период града се превръща във втори по важност в империята след столицата Рим. Бързо са докарани роби, привлечени са и свободни хора, за да се обслужват постоянно нарастващите нужди на увеличаващото се население. Търговията, земеделието и занаятите бележат небивал подем. В Тарако се решават въпроси и се взимат решения от значение за цялата империя. При осъществяване на реформата на Август на мястото на провинциите Близка Испания и Галисия възниква провинция Тараконска 

Испания, в която се включват и части от Далечна Испания. Новата административна територия получава статут на императорска провинция за разлика от другите две провинции на Иберийския полуостров, които остават под контрола на Сената. От тук императорът командва операциите срещу кантабрите и астурите, последните иберийци, които се борят за свободата си. Август нарича Тарако TRIUMPHALIS в памет на победата му над кантабрите. От този момент официалното име на града е COLONIYA JULIA URBS TRIUMPHALIS TARRACO. Абревиатурата на името по формата C.V.T.T. е изобразявана на монетите. Техни образци могат да се видят в Музея “Раннохристиянски некрополи”.

Гражданите на Тарако, като знак на благодарност към Август, издигат олтар. Сведенията говорят за голяма конструкция с квадратна основа. Украсата е традиционна - състои се от гирлянди от лаврови клонки, разположени между волски черепи. Композицията е разположена над палмово дърво. Всички изображения символизират триумфа на Август над враговете му. Запазен е един интересен анекдот за този жертвеник. Жителите на Тарако съобщили радостната новина на императора, че върху неговия олтар поникнала една палма, знак за победа му. Август доста злобничко отговорил: ”Така се вижда колко често полагат жертви на моя олтар!”.

През 15г., една година след смъртта на Август, в града е издигнат храм на “DIVUS AUGUSTUS”. Разполагал се върху най-високата част от градския акропол. И храмът, подобно на олтара, е изобразяван върху монети. От намерените находки става видно, че това била една чудесна сграда, с осем коринтски колони в предната и задната си част. Фризът на храма бил украсен с гирлянди от листа на акант – фината изработка днес може да се види добре запазена в Археологическия музей на града. Запазени са и фрагменти от други части на сградата. Въз основа на тях са правени опити за реконструкция на храма. Колоните, изграждащи светилището имали диаметър 1,55 м и височина 12 м. Интериорът на сградата е известен от монетните находки – главната статуя изобразявала императора, представен като Зевс Олимпийски, седнал на трон. В отпуснатата си лява ръка фигурата държала скиптър, в дясната – протегната напред – изображение на богинята на победата Виктория. Разкриването на основите на храма се извършва през 1847г. Находките потвърждават идеята, че около светилището е бил изграден жилищен квартал. Постройката се издигала над околните здания и с белотата и изяществото на колоните си се виждала отдалече. Служила като пътеводител на моряците. Храмът, сериозно западнал при наследниците на Август, които се грижели преди всичко за собствените си светилища, бил реконструиран от императора-пътешественик Адриан, при посещението му в Тарако.

Освен храма на Август, още едно светилище украсявало акропола на града – храмa на Юпитер. Юпитер в Тарако не е общия баща на гръко-римските олимпийски богове. Той е либийския и египетски бог Юпитер Амон, изобразяван с рога на овен. До наши дни са достигнали две писмени сведения, които посочват ясно характеристиките на божеството. Свидетелствата се допълват и от намерените чудесни медальони с диаметър 1,20 м, както и фрагменти от други негови изображения. Те недвусмислено представят бога с брада и овнешки рога на главата. Екзотичният източен култ е дошъл в Тарако несъмнено посредством търговските връзки на града с Египет. Също така от там се пренася и култа към Изида Тарагонска. Идентични медальони като тези от Тарако са намерени и в Рим, на Форума на Август. В Мерида са открити четири подобни изображения на Юпитер Амон. Тази интересна особеност историците обясняват като стремеж на Август да подражава на Александър Велики, на когото египетските жреци “разкрили”, че е син на Амон. От този храм са открити интересни фрагменти – елементи от фриз с изобразени гирлянди между букраниони (букрании) - декоративни елементи с формата на череп (или глава) на бик, и жречески инструменти. Находките са намерени, както и тези от храма на Август, в близост до катедралата. Открити са и капители на колони, изработени в сложен стил, преплитащ коринтски аканти и йонийски волути. Намерена е част от колона с диаметър 1,30м. Вероятно височината на колоните е била около 10,5м. Приема се, че храмът на Юпитер Амон се е намирал на мястото на днешната катедрала, по-точно – заемал пространството, където днес се разполага нейния двор. За това свидетелстват намерените там артефакти.

По време на пребиваването на Август в Тарако е построена и казарма, в която квартируват части от VII легион. Сградата се разполагала във високата(горната) част на града. Била оградена с висока стена, източната част от която днес е вградена във фасадата на Музея на Диоцеза (според д-р Батле). Дължината на запазения отрязък е 23 м, съхранени са и два прозореца. Широчината им е 2 м. Запазена е и една врата с широчина 2,60м. Северната стена се простира на дължина от 26 м и има един прозорец. Според някои изследователи (Ернандес Санауха и Албиняна) тези стени са ограждали голяма правоъгълна сграда. Находките потвърждават, че на това място се издигала голяма постройка, наричана “Клена”. Размерите и били 150 м на 90 м и обхващала площ от около 1,35 хектара – територия, достатъчно обширна, за да подслонява кохорта от 500 души. 

Тарагона през Античната епоха: SCIPIONUM OPUS

В историята на Тарагона има много интересни загадки и съвпадения. Именно те превръщат невзрачното селище Кесе в могъщата и богата Тарако - столица на испанските колонии на Римската империя и съперница на Вечния град. 

Всичко започва през далечната 218 г.пр. Хр., когато в началото на Втората пуническа война римските легиони под командването на Гней Корнелий Сципион прогонват катрагенските войски от лагера им, намиращ се до Кесе - главното селище на иберийското племе касетани. Един от съратниците на Сципион, Публий Корнелий Тарако, основава на това място колония, която нарекли на негово име - Tarraco (дн. Тарагона). Но историческата памет може да е много неблагодарна: бързо се забравило кой е истинския основател на града. Плиний, век по-късно пише: “Колонията Тарако е творение на Сципион”. 

По време на Пуническите войни Тарагона е изходен пункт на римските легиони в завоевателните им походи срещу картагенци и ибери. От 209 г.пр.Хр. центърът на римската експанзия срещу богатия африкански град се измества в Картахена, която има много по-добре съоръжено пристанище, но Тарагона не губи своето значение на важна римска крепост. Тук акoстира през 179г.пр.Хр. Тиберий Гракх, бащата на двамата трибуни, също както и втория Сципион през 134г.пр.Хр., разрушителя на Нумансия (келто-иберско селище, чийто останки се намират на 7 км северно от днешния град Сория). По време на Серторианските войни Тарагона е едно от местата, което до последния момент остават верни на Квинт Серторий. Във войната между Гай Юлий Цезар и Гней Помпей, първоначално градът подкрепя Помпей, но по-късно, поради промяната на военната ситуация, преминават на страната на Цезар. Съседната провинция Лерида оставя вярна на Помпей.

Цезар поставя началото на една велика епоха в историята на Тарагона. През 45г.пр.Хр. след битката при Мунда, той дава на града ранга “колония” и по фамилното си име го нарича YULIYA. След победата си Юлий Цезар обявява Тарако за главен град на новообразувания Съюз на испанските градове, които със стaута си на колонии влизат в Римската империя. 

Селището бурно се разраства и се превръща в център на римската провинция Тарако.

Градът е опасан от внушителна крепостна стена, характерен елемент за римските градове. Модифицирана неколкократно, тя играе голяма роля за защитата на Тарагона чак до XIX век. По време на римското управление стената е много по-голяма, отколкото през следващите епохи. Днес от нея са запазени само около 1 300 м. Стената, без съмнение, е глямо строително съоръжение – площта и е впечатляваща: тя защитавала територия от около 40 хектара. Строителството и е извършено на два етапа, които много ясно се разграничават по особеностите на строителния похват. Първата стена е широка 4,5 м и е висока 6 м. На нея са разположени четириъгълни кули, днес известни като кулата на Минерва (или на Сант Маджи), Семинарията и кулата на Архиепископа. 

Както лицевата част на стената, така и кулите се отличават с използването на една и съща конструктивна техника. Основата е изградена от магелитни блокове и върху този цокъл е надграждана втора стена. Смята се, че изграждането на двата строежа – циклопския и втората крепостна стена, са извършени по време на римското управление. Но някои историци, работили през 50-те и 60-те години на XX век считат, че първата стена, изпълнена от големи неправилни блокове е издигната през VIв. пр. Хр. от местното иберийско население. Днес се приема, че тази част от стената е строена непосредствено след завладяването на района на Кесе от римските войски и превръщането на Тарако в главна военна база на римската експанзия. Необходимостта от разширяване на укрепената зона нараства с увеличаване на броя на дислоцираните легионери и съюзнически латински войски.

Втората фаза на строителство се отнася към периода между 150 и 125г.пр.Хр. и представя структурно една нова архитектоника, отговаряща на променените стратегически функции на града. Широчината на новоиздигнатата стена е 5 м, но висoчината и надхвърля 12м. Външната част на стената повтаря същата строителна типология, позната от първата фаза – циклопския строеж. На основата на магелитите се изработват няколко портала, които в случай на вражеска атака, да се използват за отбрана и нападение от войниците зад крепостните стени. От множеството врати са запазени седем. Съхранена е една врата, близо до кулата на Минерва, която е използвана в извънредни ситуации - Помощната врата. Този стоеж е дело на местни иберийски занаятчии и работници, които са ръководени от римски инженери. За това свидетелстват надписите, намерени върху каменните блокове.

Крепостната стена на Тарагона е най-стария и най-добре съхранения монумент от този вид извън пределите на Италия.

През Средновековието, Тарагона заема една много малка част от античния римски град, в югозападната зона на района зад старата крепостна стена. Запазена е само тази част от крепостната стена, която е затворена в периметъра на днешната Стара Рамбла. Между XVI и XVIII век фортификацията на града се разширява в посока на Новата Рамбла с построяването на комплекс от кули – като например шестоъгълната кула на крал Карлос V в началото на Старата Рамбла, бастиони и укрепления. По време на Войната за испанското наследство (1701-1714г.) стената се укрепява от външната страна, оформя се известната днес Археологическа алея. Голяма част от тези фортификационни съоръжения се запазват до средата на XIX век (1854г.), когато се поставя началото на изпълнението на нов урбанизационен план на града. 

Римският амфитеатър в Тарагона

Испанският град Тарагона (Tarragona) е разположен на брега на Средиземно море. Столица е на една от четирите провинции на автономна област Каталуния. Възниква през III в.пр. Хр като първия римски град на Иберийския полуостров.

През октомври 2000г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление. Едно от най-интересните и добре запазени съоръжения е амфитеатъра на Tarraco (така се наричал града в онази епоха).

На територията на Каталуния има само двe постройки от този тип – в Тарагона и в Емпуриа (дн. в провинция Жирона), но тарагонския амфитеатър е по-голям. Бил построен през II в.сл.Хр. на мястото на малък некропол и имал елипсовидна форма.

На неговата арена се разигравали драматични битки между гладиатори – най-скъпите роби в Римската империя, боеве между хора и свирепи зверове, публични екзекуции. Постройката е разположена в естествена котловина, извън ограниченото пространство на градските крепостни стени, на мястото, където града “слиза” в Средиземно море. Тази диспозиция позволявала максимално използване на предимствата на природната среда.
Амфитеатърът в града разполагал с места за около 14 000 души, разделени на три части, в съответствие със социалния статус на населението. За сравнение – амфитеатърът на Сердика побирал 25 000 души. (Тема за рамисъл в посока съвременен туризъм и прочее...) Размерите на първото ниво на овалното съоръжение са 109,5 м дължина (такъв е и диаметъра на арената за борби с бикове в Тарагона) и 86,5 м широчина. Самата арена е с дължина 61,5 м и широчина 38,5 м - много близки до размерите на арената на амфитеатъра в Ним. Пространството, на което се провеждали игрите било отделено от местата на публиката с двойни стени с височина 3,25 м. Целта била да се предпазят зрителите от първите редове от злополуки. На арената се издигал подиум, който допълнително отделял участниците в зрелищата от публиката. Под него били разположени многобройни сценографски елементи, които се използвали при различните видове боеве, провеждани на арената. Тук имало и един малък храм на богиня Немесис (Немезида), покровителката на гладиаторите. Той бил богато украсен с цветни рисунки.

В началото на III в сл. Хр. , през 218г. амфитреатърът бил реконструиран. За това говори намерената в горната част на подиума плоча с надпис, посветен на Хелиогабал (Елагабал), императора, при чието управление била извършена реформата.
Близостта на постройката до морето позволявала арената да се наводнява и зрителите да се забавляват и с други зрелища: пресъздаване на морски сражения. 

На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. Това са и първите мъченици за вярата в града. По-късно, в средата на V в. в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите. Църквата имала три кораба, около нея възникнало малко гробище.
По време на мюсюлманската обсада на града, мястото било напълно изоставено. Чак през XII в, когато се поставило началото на усилено заселване на Тарагона, върху съществуващите основи била построена църквата “Санта Мариа дел Милагро”, бързо разрастнала се в манастирски комплекс. Днес тези сгради не съществуват.

La catedral de Tarragona

Клипчето представя една от най-големите катедрали в Испания и най-голямата по площ в Каталуния. В архитектурата и украсата ѝ се преплитат романски, готически, ренесансови и барокови елементи.

Съществува поверие, че когато статуите на светците изпълнят цялата фасада на каредралата, ще настъпи края на света... Но подобни поверия има за почти всяка една голяма сграда в Испания.

Villa romana Centcelles

Едно интересно клипче, в което може да се видят част от забележителностите на римската вила Сто печата - най-старата сграда със запазени мозайки по купула. Смята се, че е била мавзолей на император Констант Първи - най-малкият и любим син на Константин Велики и Фаустина.

Император Констант I

Констант I е император-съуправител на Римската империя в периода 337-350г. Флавий Юлий Констанс е най-малкия син на Константин Велики и втората му съпруга Фаустина, роден около 320г. Младият наследник се въпитава в константинополския двор и изучава латински език под вещото ръководство на Емилий Арборий. На 25 декември 333г. е провъзгласен за цезар. Едновременно с това е обявен и годежът му с дъщерята на могъщия Аблабий, която по-късно се омъжва за персийския цар. 

 

През 337г., на 9 септември, след смъртта на Константин Велики, Констант, заедно с Константин II и Констанций II, получава титлата август и е обявен за съуправител на Римската империя. По това време той е на 17 години. Под негово управление преминават Илирия, Италия и Африка. На следващата година към владенията му се прибавят дунавските земи, Тракия с Константинопол (отстъпени му от Констанций II), Македония и Ахея. Отношенията между Констант и Константин II се обтягат, когато по-малкия брат отказва да признае правото на старши август на по-големия. За да спечели Констанций II на своя страна, Констант I му връща през 339 г. Константинопол и вътрешна Тракия. През 340 г. Констант I е въвлечен във военна кампания срещу разбунтувалите се дунавски племена. Възползвайки се от нестабилната обстановка, Константин II нахлува в Италия, но в Аквиле е убит от войските на брат си, а тялото му е хвърлено във водите на река Алса. В ръцете на Констант I се съсредоточава властта над близо 2/3 от империята. Управлението се поделя между него и брат му Констанций II . Между братята съществуват религиозни разногласия. Констанций, като повечето жители на Изтока, е поддръжник на арианството. Констант I е единствения от синовете на Константин Велики, който приема християнството (337 г). Той е привърженик на ортодоксалните възгледи и в църковните спорове заема страната на Атанасий, влязал в историята на Църквата с името Атанасий Велики. Императорът хвърля огромни сили и средства в борбата срещу езичниците, юдеите и донатистите в Африка. Много западни християни по онова време считат Констант I за герой, спасил Църквата. Той подкрепя всячески религиозните дела и свещениците, към които има особено благоразположение.

Императорът е човек с безспорни военни таланти. През 338 г. неговата армия побеждава сарматите, през 341-342 г. – франките, през 343 г. – пиктите и скотите в Британия. Той е последния законен владетел, който посещава тази част от Римската държава. 

Съвременниците описват Констант I като човек със суров характер, алчен и крайно жесток. В своето съчинение “За живота и нравите на римските императори” Секст Аврелий Виктор пише: “Той (Констант I) имал слаби крака и ръце, болели го ставите; но управлението му било щастливо: нямало страшни природни бедствия, урожая на плодовете на земята бил добър, хората не изпитвали страх пред варварите; всичко това могло да бъде и по-добро, ако той назначавал управителите на провинции по достойнство, а не за пари.”

Констант I не се радва на популярност сред армията, въпреки военните победи. В друго свое съчинение – “За цезарите”, Виктор пише, че императора вземал за заложници красиви момчета и ги ухажвал. Този порок на Констант I не предизвиква особено уважение у поданиците му. Неговата необузданост и “крайно презрително отношение към войниците” стават причина за организирането на заговор срещу него през 350г. Виктор твърди, че организатори на метежа били Хрестий, Марцелин и военачалника Магненций, бивш роб на Константин Велики. Докато, подчинен на страстта си да ловува, императора се лута “из пущинаците и горите”, заговорниците привеждат плана си в действие. В галския град Отен Марцелин кани много гости на тържество под предлог, че празнува рождения ден на сина си. Магненций, изчаквайки да настъпи късна нощ, излиза навън под предлог, че има естествена нужда. Изведнъж вратите на залата се отварят тържествено и през тях влиза Магненций, облечен в регалиите на императорската власт – пурпурна мантия и с корона на главата. Пируващите с въодушевление го приветстват и го обявяват за император.

Разбирайки за случилото се Констант I не се втурва да защитава властта си, а побягва към Испания. Близо до малкото градче Елена, наречено от Константин Велики така в чест на майка му (дн. гр. Елна във Франция), е настигнат от шпионина на метежниците Гайзон, предвождащ отряд войници, и е убит. 

Останките на 30-годишния император са положени в мавзолей, изработен в реконструирана за целта голяма римска вила в околностите на Тарако (дн. Тарагона във Испания). 

       

Споменът за императорa е запазен и в името на близкото село, наречено Константи. В манастира “Свети кръстове”, разположен на около 35 км от Тарагона е погребан крал Педро III Арагонски (1240-1285г.). Саркофагът, в който почиват останките на владетеля, е изработен от порфир и несъмнено има римски произход. Украсата му е изпълнена с раннохристиянски мотиви. Учените смятат, че това е погребалния саркофаг на император Констант I.