четвъртък, 30 юни 2011 г.

Архитектурни особености на римската вила Centcelles

          Римската вила Centcelles ("Сто печата"), разположена на 10 км от Тарагона, в покрайнините на село Константи, е един от най-значимите паметници на раннохристиянската епоха в Испания. Част е от археологическия комплекс “Tarragona Romana”, вписан в листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 2000 г.


         През II в. пр. Хр. по време на римската експанзия на Иберийския полуостров на това място се издига селска вила със скромни размери. По-късно, вече във времето I и II век сл. Хр. се построява вила с големи размери, център на латифундия. 
В нея се произвежда селскостопанска продукция от особена важност за района – малини, зехтин, плодове, вино. Вилата лежи в периферията на важен местен търговски път, свързващ Лейда със Сарагоса.


         През III в. се извършва важна строителна реформа, отговаряща на новите променени функции на сградата – по-скоро резиденциални, отколкото аграрни. Вероятно е принадлежала на знатен римлянин от Tarraco (дн. Тарагона) – столицата на провинция Тараконска Испания.


            В средата на IV век се извършва нова промяна, чийто резултат виждаме днес – изграждат се терми, част от които били покрити. Най-важният нов елемент е един голям мавзолей с уникални характеристики за римската архитектура в региона. Днес се приема, че тази реконструкция, при която е изработена дълбока крипта в централната зала на вилата, е превърнала комплекса в мавзолей на император Констант I, най-малкия и любим син на Константин Велики.


   Централната постройка има две зали, разположени на главния етаж, които са свързани помежду си с тесен коридор. По-малката зала е с квадратна форма с размери 6 м на всяка страна. В ъглите са разположени широки абсиди с диаметър 4,80 м , покрити с един общ купол, който не е запазен до наши дни. Стените на тази зала са съхранени на височина до 6 м. Единствената врата води към по-голямата зала. Смята се, че това малко помещение е второстепенна част от мавзолея.


       Голямата зала впечатлява със своята монументалност. Нейната форма е кръгла, диаметъра и е 10,60 м. Четири малки полукръгли екседри, разположени симетрично са покрити с купол. Една врата на южната стена извежда навън, над нея се отваря голям прозорец. Срещу него, на същото равнище, върху северната стена, е разположен друг прозорец.
      Куполът е изработен от тухли и е основния конструктивен елемент на залата. Повърхността му е покрита с мозаична декорация. Издига се на 13,60 м височина над оригиналната зидария, водеща произхода си от самото построяване на вилата през II в.пр.Хр. Това е главното помещение на мавзолея. Доказателствата за това са не само наличието на декорация, но и поради факта, че под пода е изградена погребална крипта с тясна арка. В нея се съхранявал саркофага на личността, на която е посветен монумента - император Констант I . Друга по-малка крипта е изработена под първата, за да се избегне влагата, нанасяща щети върху саркофага.


    Самият погребален ковчег не се намира днес във вилата. На около 35 км от Тарагона е разположен един от големите испански манастири “Свети кръстове”. В него е погребан крал Педро III Арагонски (1240-1285г.). Саркофагът, в който почиват останките на владетеля, е изработен от порфир и несъмнено има римски произход. Украсата му е изпълнена с раннохристиянски мотиви. Учените смятат, че това е погребалния ковчег на император Констант I.



     В археологическия комплекс могат да се видят и добре запазените работилници, в които са изработвани мозайите, украсили вилата, както и римските бани с frigidarium, caldarium, hipocaustrum, tepidarium.
     Първите сведения от Новото време за римската вила Centcelles са от Луис Понс д’Икарт от XVI век. Мозайките са открити много по-късно – през 1877 г. Голямата височина на купола е позволила да се използва мястото, за да се построят два етажа, които съществуват до 1969 г. и са използвани за селскостопански цели. Учени като В. Ернандес Санауха, Л. Доменч и Монтанер, Ф. Кампруби, Е. Хуниент и Х. Гудоил работят по интерпретацията на комплекса.
Между 1956 и 1978 г. група от Археологическия институт на Германия изследва вилата и я реставрира. От края на 80-те години на XX век Националният археологически музей на Тарагона се грижи за изследването и поддържането на обекта.


Кулата на Сципионите

Кулата на Сципионите е един от най-популярните монументи от римската епоха в Каталуния. Причините за това са както доброто състояние, в което е запазена, така и заради легендарната връзка с римските генерали братята Сципиони. Разположена е в близост до Виа Августа – най-дългия от римските пътища на територията на Hispania, около 1 500 км (простира се от Пиренеите до Кадис, преминавайки по Средиземноморското крайбрежие) на около 6 км от Тарагона, столица на едноименната провинция.
     Гней Корнелий Сципион ръководел римския десант при Емпорион (Ампуриес) през 218г.пр.Хр. и спечелил първите битки срещу картагенците на територията на Hispania по време на Втората пуническа война. Бил също така и основател на град Tarraco,обявен по-късно за център на императорската провинция Тараконска Испания (някои историци са на мнение, че истинският основател на този град е един от сподвижниците на Гней Корнелий Сципион - Публий Корнелий Тарако, но век по-късно Плиний пише, че града е творение нa Сципион). По същото време към него се присъединили и войските под командването на брат му Публий Корнелий Сципион. Братята умират в една и съща година – 211пр.Хр. – Гней – в битката при Илорци, Публий – при Цастулум, където войските и на двамата са разбити от картагенските армии.


Фактът, че върху фасадата на кулата, която представлява внушителен погребален монумент, са разположени две изображения на мъжки фигури, е предизвикал погрешното му тълкуване. В течение на много години той се е смятал за надгробен паметник на Сципионите. Действителността е малко по-различна и не толкова вълнуваща. Тук са положени останките на важно тарагонско семейство, но то не е на Сципионите. Един от най-сериозните доводи в подкрепа на това мнение е издигането на кулата почти два века след гибелта на римските военачалници.


           Кулата е изградена от големи варовикови блокове, добити в близката кариера El Mèdol от която е и строителния материал, използван при изграждането на град Таrraco. Издига се на три нива с четириъгълна форма, разположени едно върху друго и отделени с корнизи. Първоначалната постройка е имала и покрив, но той е безвъзвратно изгубен. Днес кулата се извисява на 9,20 м височина, но оригинала е надвишавал 10 м.
Най-ниско разположената част на постройката представлява подиум, изграден от големи каменни плочи, покриващи ядро от бетон. В горната част на подиума се разполага корниз, който го отделя от втория структурен елемент на кулата. Това е най-интересната част от монумента. Върху него са изваяни два релефа, представляващи човешки фигури. Смята се, че това са погребални изображения на Атис, любимия на богиня Кибела, почитан като божество на мъртвите. Фигурите са високи 1,85м и не са добре запазени, липсват някои части от изображенията. Над тях и под корниза, разделящ втория конструктивен елемент от третия, е издълбан погребален надпис, много лошо съхранен.
               Третата част от кулата е куха със запазени само северна и западна страна. В горната и част е изградена ниша, увенчана с арка. В нишата са изобразени две човешки глави, които представят мъртвите, погребани тук. Нямаме точни сведения за най-горната покривна част на постройката, но според мнението на историка Джоан Санмарти, “по аналогия с други подобни кули-гробници и конструкцията на най-горната част, може да се допусне, че покрива е имал пирамидална форма.”



           По отношение на датирането на постройката, особеностите на конструктивните елементи и украсата, е установено, че Кулата на Сципионите е издигната през I в.сл.Хр.



Арката на Бера


Арката на Бера е един от най-известните римски монументи в Каталуния. Разположена е на около 20 км на североизток от Тарагона, столица на едноименната провинция. Арката е най-добрият пример на територията на Испания за този тип съоръжения и без съмнение – най-известният. Изградена е през I в.пр.Хр. по време на управлението на император Август. Някои източници са по-точни по отношение на времето на построяване – около 13 г. пр.Хр. Това е период, през който се осъществяват редица реформи, на които Август е инициатор, включително и на реконструирането на пътя Via Herculea, наречен в чест на цезаря Via Augusta. Монументът е разположен на важно място – главния път, свързващ Тарако (Тарагона) и Барсино (Барселона). Тя е отбелязвала и част от границите между местните иберийски племена илегрети и касетани. Името “Арка на Бера” е получило популярност в един много по-късен исторически период. Наречена е на името на първия граф на Барселона Бера, който бил с готски произход.


          Днес външният вид на монумента не отговаря напълно на оригинала. През Античността арката била значително по-висока. Била увенчана с още едно ниво с издълбан почетен надпис. Над този етаж имало друг корниз, върху който били разположени бронзови скулптури, днес изгубени. Без съмнение, в древността вида на този внушителен монумент е бил още по-впечатляващ. Изграден е от варовикови блокове, добити в близката кариера “El Medol”.
   Времето е лишило арката от част от нейните елементи. Но фламандският художник Anton Van den Wyngaerde през XVI век ни е оставил много подробна картина, изобразяваща Арката на Бера, във вида, който той е познавал.
През XVIII век била реконструирана горната част на монумента, включително и капителите откъм страната на морето. По-късно, в началото на XIX век, се модифицира и останалата част от монумента. По време на Испанската гражданска война бил направен опит за взривяване на арката, който, за щастие, не бил увенчан с пълен успех. Пострадала вътрешната част на колоните откъм страната на брега. По време на реставрацията е възстановен оригиналният корниз.


Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите.
Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента.
Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация.


            Арката на Бера е дълга 12 м и широка 2,40 м. Всяка колона има дължина 3,70 м и ширина на главните фасади 2,40 м. Общата височина на конструкцията е 12,30 м, със загубеното последно ниво вероятно височината е била около 15 м. Радиусът и е приблизително 2,30 м.
Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите.
Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента.
Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация. 



La festa major de Reus



29 юни, денят в който църквата почита Свети Петър и Свети Павел е кулминацията в едноседмичните тържества в Реус. 
Свети Петър е покровител на града. Неговото име носят и градската катедрала, и приората.
По време на тържествата се изнасят от сградата на кметството Гигантите - големи кукли, носени от хора. Всеки гигант се обслужва от определена група, облечена в неговите цветове. Интересен е танцът на гигантите. 
Празникът започва със запалване на фитила, от който се възпламеняват последователно предварително заложени бомбички и фойерверки на централния площад на града. Запалването се извършва лично от кмета на града. Традицията е много стара и води началото си от Средновековието.
Както всеки празник в Каталуния, така и Festa major de Reus завършва с издигането на castells - кули от хора. (За повече информация - http://ca.wikipedia.org/wiki/Castells)



Клипче с интересни моменти от  празника може да се види на адрес


и още една галерия от снимки