Замък - манастир Ескорналбоу

Замъкът-манастир Ескорналбу, разположен близо до Риудеканс, община Байш Камп (Каталуния), е интересно и много своеобразно величествено имение от началото на ХХ век. Състои се от останките на две средновековни сгради: манастирът Сант Мигел, основан през 1153 г., и замък, построен върху останките на римска крепост.

Планината Ескорналбоу, част от Бреговите каталунски планини, се намира на границата между християнските и мюсюлманските земи през XII век. Това е причина много араби да търсят убежище в Ескорналбоу по времена Реконкистата. Пълната християнизация на Каталуния се счита за завършена след завладяването на Сиурана (Приорат) от Алберт де Кастелвел през 1153 г. На 8 май 1162 г. е организирано последното нападение над Едкорналбоу, за да бъдат прогонени от планината последните мориски, намерили убежище в крепостта.

Три години по-късно, през 1165 г., Алфонсо II Арагонски отстъпва земята на каноника от Тарагона, Джуан де Сант Бой. Единствените условия, които кралят поставя, са да се построи параклис, посветен на Свети Михаил, на планината и манастир, където канониците да отговарят за грижата за храма. Тъй като районът е заобиколен от гъсти гори, служещи като убежище за сарацини и бегълци, манастирът е укрепен с високи стени. Следователно е изпълнявал и отбранителни военни функции. В него са намирали убежище, както и в близките манастири Поблет и Свети кръстове, селяните от околностите, когато трябва да се спасяват от нападения. Това е време на непрестанни войни и социални трусове.

Джуан де Сант Бой бързо сформира общност от шест монаси, които започват строителството на храма. През 1198 г. е подписано споразумение между приора на Ескорналбу и архиепископ Рамон де Кастелтерсол, с което манастирът е поставен под попечителството на архиепископията на Тарагона, запазвайки правото си да избира свой собствен приор. Това е причината над главния вход на комплекса (на една от снимките се вижда много ясно) да стои емблемата на архиепископията на Тарагона. Някои хора смятат, че това е герб на Едуард Тода, но.... не е.

Монасите (августинци)  създали братство, посветено на Свети Михаил, което събрало средства за построяването както на църквата, така и на жилищна част. Освен това братството известно време е важен център на религиозна дейност в района. Манастирът обаче никога не е особено влиятелен и постепенно губил значение. До 1574 г. в Ескорналбу останал само един монах. Манастирът е секуларизиран и през 1580 г. е предаден на францисканците  със задължението да изхранват единствения каноник, останал в манастира, до смъртта му. Францисканците превърнали Ескорналбу в семинария, която функционирала като такава до разрушаването на манастира през 1835 г.

Манастирът–крепост бавно потъва в забрава....

През 1911 г. Едуард Тода, дипломат, филантроп, общественик и първи испански египтолог, купува сградите и следвайки тогавашните тенденции в архитектурата, превръща Ескорналбоу във величествена частна резиденция. В нея Тода съхранява многочислени антики и произведения на изкуството.

Трябва да се подчертае, че този забележителен мъж – Едуард Тода– е роден в Реус (Мии, да! Да не мислите, че само Антони Гауди и генерал Прим са известни реусци?!) За Едуард Тода трябва да се пише специално – интересна личност с (колкото и да е странно ) с нелек живот.

Ескорналбоу е къде възстановен, къде наново издигнат в духа на средновековното строително изкуство.

Резултатът е видим и днес: от стария манастир са останали само романската църква, някои останки от капитулната къща и вътрешния двор на манастира, преобразуван в градина-платформа с изглед към обширните тарагонски земи. От замъка, превърнат във величествен дом и място за срещи на водещите фигури на Каталунския ренесанс, заслужават внимание библиотеката и богатата колекция от гравюри, керамика и мебели, която Тода събира по време на пътуванията си.

 

Замъците: Кардона

 

Замъкът Кардона

Една от моите каталунски любови...

Кардона е един от най-внушитените замъци в Испания и най-добре фортифицирана крепост в Каталуния.

Често я включват в групата на десетте най-добре укрепени замъци в Европа.

Разположен е на хълм с висичона от 585 метра. В подножието на замъка е възникнал град със същото име. Фактите говорят, че на това място е имало укрепление още през VIII век в епохата на Каролингите и по-късно е било унищожено от маврите. Замъкът е построен отново през 886 г. от граф Уилфред Космати (Гифре или Гифред Космати) от дом Барселона. От този момент Кардона се превръща в най-силно укрепената крепост в Каталуния. По време на Войната за испанското наследство Кардона удържа противниците си цяла седмица след като пада Барселона - 18 септември 1714 година.

Французите атакуват ожесточено крепостта, защитнищите ѝ проявяват голяма храброст, но са далеч по-малобройни и Кардона пада. Следва разрушаване на великата твърдина и превръщането ѝ в манастир. В края на XVIII и началото на XIХ век Кардона отново добива военно предназначение – бастионите са възстановени и в тях се помещават казармите на испанските крале в този район.

Замъкът е сериозно засегнат от боевете по време на Гражданката война.

В наши дни Кардона е възстановена и е внушителна и респектираща. Възстановителните работи продължават – в момента се работи по проект с приблизителна стойност от 2700000 евро.

Както всеки уважаващ себе си замък и Кардона има привидение. Това е една от най-любимите ми теми – където ида, все призраци търся.

Легендата разказва за девойката Аделаида, която умира от мъка по любимия си в голямата кула на крепостта когато е само на 13 години. Тъжно... В хотела, разположен на територията на замъка, има специална стая с призраци.

Хотелът е много интересен – в стремежа да се достигне автентичност, в стаите има и нощни гърнета...

През Средновековието Кардона е една от най-богатите области в кралство Арагон благодарение на добива на сол. Херцогът на Кардона е наричан често „крал без корона“ заради големите богатства, с които разполага.

През Средните векове виконтите на Кардона принадлежат към най-висшата аристокрация на кралство Арагон. Съществуват брачни връзки между тях и управляващата династия. По-късно господарите на Кардона са въздигнати в ранг на херцози.

Църквата Сант Висент, постоена вътре в замъка през 1040 г., приютява останките на кардонските херцози.

Та, както вече споменахме, богатството на Кардона се дължи на лозята, търговията и най-вече, на добива на сол.

На 3 км от средновековния замък се намира Солната планина – забележителен геоложки феномен, съществуващ повече от 40 милиона години. Интересен факт е, че Солната поланина е описана за пръв път от Плиний Стари още в I в.сл. Хр., а по-късно се споменава и от редица други римски учени. Всички са на едно мнение – Солната планина е „истинско чудо на света“.

Дълги години солта се добива по открит способ в кариери. През 1902 г. започват подземни дейности. Шахтите стигат до 1308 м дълбочина и се откриват калий и манган.

През 1990 г. добивът е прекратен. Солната планина е превърната в прекрасен, благоустроен музей – туристическа атракция под името „Светът на солта“. Заслужава си да се види - прекрасни солни образувания, артефакти от Средните векове и чудесна организация.

И пак ще напиша – тези работи каталунците ги могат. Ние да вземем и да се поучим от опита им.

Гората и дървото – символи и знаци

*

 

Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. ** Лесът  е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но – и  необикновено примамлив за човека.

Кликнете върху изображението, за да видите клипа “Гората“.

Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.

В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени  заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са  олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса. 

Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви,  митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно  на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински  усои. Те живеят под големи стари дървета.

Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен  момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и  превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези  символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха  твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато  голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори.

Нашите деди  е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство  на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази  непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения. Отношението към гората е в известна степен  двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като  място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой  или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ  територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често  гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата  женственост, която трябва да се изследва и разгадае.

Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред  неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се  приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано  пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в  Епир е място на поклонение пред Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава  волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по  брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са  изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива  горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества – хора и  животни.

Залезът на Римска Тарагона

Иска ми се да кажа, че в Тарагона историята и съвременността се преплитат , но това не е напълно вярно. Те по-скоро са "встроени" една в друга и съществуват едновременно и някак си паралелно.

За една голяма част от сградите, разположени във високата част на града са използвани части (в някои случаи доста големи) от стари градежи. Тарагонци не разрушават нищо, което може да продължи да служи, те просто го "вплитат" в новото.

От античната епоха е и удивително запазения акведукт, който доставял вода на Тарагона. Известен е с името Acueducto Pont de les Ferreres или Puente del Diablo. Датата на неговото изграждане не е напълно уточнена в историческата наука. Много изследователи смятат, че построяването му може да се отнесе към епохата на Август. По време на нашествията на вестготи и араби е силно повреден, което налага поправката му по заповед на знаменития халиф Абд-ел Рахман III. През XVIII век също се извършват ремонтни работи по акведукта. Името “Дяволски мост” се свързва с различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която загубила облог с дявола. Друга легенда твърди, че майстора, който издигнал моста, се спазарил с дявола да направи строежа много здрав, но в замяна да получи душата на първия, който мине по него. Дяволът измамил строителя и взел душата му. Това строително съоръжение, с неговите 217 м дължина и 27 м височина е второто по големина на Пиренейския полуостров като отстъпва само на акведукта в Сеговия.

В околностите на Тарагона, в района на Константи е запазена античната вила Centcelles. Смята се, че тази интересна сграда, с мозайки по купoла, покриващ централното помещение, е била мавзолей на император Констант, любимия син на Константин Велики. 

Кулата на Сципионите е един от най-известните римски паметници в Каталуния. Въпреки, че носи името на двамата братя, основали Тарагона, тя е издигната в чест на друга влиятелна местна фамилия (построена е два века след смъртта на Сципионите, които умират в една и съща година – 211 пр. Хр.).

Арката ма Бера е друг много известен римски монумент в Каталуния. Издигната е през I век пр.Хр. вероятно във връзка с усиленото строителство на пътната мрежа, част от мащабните реформи на император Август. 

В района на Алтафуля се намират останките на римската вила Els Munts – обширен комплекс, включващ резиденцията на собственика, жилищни сгради, стопански постройки и бани. 

През първата половина на II в. Тарагона отново става императорcка резиденция, този път на император Адриан. При пребиваването си в града цезарят наредил реконструиране на някои важни сгради. 

През 410г. на територията на Иберийския полуостров нахлуват вестготите. Те овладяват всички населени пунктове и бивши римски колонии, включително и Тарако, които превръщат в свой стратегичeски център. Градът играе важна роля в тази част на полуострова до 713 г., когато е обсаден от арабите. Тогава е разделен на две между войските на християни и мюсюлмани. В хода на военната кампания броя на населението се стопява с мълниеносна бързина, величествената архитектура се превръща в руини. Цветущата Таргона, резиденцията на римските императори, столицата на Тараконска Испания, загубва блясъка си и започва да прилича на едно полуразрушено село. 

През VIII в. се поставя началото на Реконкистата – историчeския период, по време на който се отвоюват земите, завзети от арабите. През XI в. мюсюлманите са изтласкани от района на Таргона и тя става част от Арагонското кралство. Дори известно време е негова столица, но никога повече не успява да достигне положението и блясъка, на които се радва няколко века като главен град на Тараконска Испания. 

Никак не е чудно, че жителите на града днес охотно си припомнят епохата на римляните – период, когато Тарако е наричан често “втори Рим”.

Замъците: Тамплиерите и Миравет

Орденът на рицарите тамплиери, наричани още рицари на Храма  или Бедните рицари на Исус Христос, възниква вследствие на Първия кръстоносен поход. Той е един от монашеските християнски ордени, създадени на военна основа. Смята се, че възниква между 1118 и 1121 година. Ръководи се от Генерален капитул, който избира Велик магистър. Делата на ордена по места се ръководят от местни магистри.  Орденът има силно влияние в Европа и Близкия изток.

Мощна колония на тамплиерите се формира и в Аргонското кралство. На Пиренейкия полуостров Орденът взема дейно участие в процеса на Реконкистата – отвоюването на завладените от маврите територии. От неговите богатства – натрупани вследствие от многобройни привилегии и щедри дарения в течение на   близо два века - често се възползват и местните монарси. Въпреки обширните земи, собственост на тамплиерите в Арагон и многобройните съкровища,  притежание на Ордена, неговите средства се изчерпват  от необходимостта да насочват все  повече и повече пари в Сирия и Палестина. Не по—малко са разходите за задоволяване непрекъснатите искания на арагонските  владетели. Въпреки, че Орденът на Храма редовно извършва банкови функции, в арагонските територии  той изпада в дългове.

Миравет, замък със стратегическо разположение, е предаден във властта на рицарите – тамплиери през 1153 година и се превръща в седалище на командването на Ордена в Арагон.  Тук се установява резиденцията на регионалния магистър,  хазната и архива.

През 1307 г. френският крал Филип  IV Хубави, който отдавна иска са сложи ръка върху богатствата на Ордена,  изпраща от името на папа Климент V  писма из цяла Европа, в които тамплиерите са обвинени в ерес и богохулство. Срещу тях започва съдебен  процес, воден както от светски, така и от църковни власти. Орденът във Франция е напълно разгромен. Не така плачевна е съдбата на храмовниците  в други европейски страни.

В средата на октомври 1307 г. арагонският крал Хайме II Справедливи получава писмо от крал Филип  IV Хубави, което описва злостните деяния на храмовниците и препоръчва горещо тяхното арестуване и конфискация на имуществата на ордена, както това вече е станало във Франция. В отговора си арагонският крал изразява съмнение във вината на рацарите – монаси и изтъква, че „Тамплиерите винаги са се отличавали с достойна за похвала праведност и религиозна твърдост; набожността им до този момент не е предизвикала у мен никакво съмнение; и никой не може да ги обвини и в най-малко отклонение от вярата; напротив, за цялото време на нашето управление те предано са ни служили в борбата с неверниците и са се отзовавали винаги, когато сме ги повикали.“

Когато до Испания достига вестта за признанията на Великия магистър Жак дьо Моле по всички точки на  кралските и папски  обвинения, Хайме II също издава заповед (1 декември 1307г.) за арестуването на тамплиерите и конфискация на имуществото им  в земите на кралството. Не всички рицари се подчиняват и напускат замъците си. В Арагон много тамплиери успяват да се въоръжат и да се подготвят за отбрана. Скоро една от владените от Ордена крепости – Пенискола, пада във властта на кралската гвардия, а магистъра на Арагон Ексемен ди Ленда е арестуван. В ръцете на тамплиерите обаче са мощните замъци Аско, Кантавеля, Вилел, Кастелота, Каламера и Монзон,а командира на Русельон фра Рамон де Сагуардиа здраво държи Миравет,  в крепостта се укриват арагонски и каталунски рицари. 

Обсадените  защитават замъка повече от година в периода 1307-1308 г. Трябва да се отбележи, че обсаждащите не проявяват  особено рвение при изпълнението на кралските желания- за много от тях тамплиерите са другари по оръжие, с които те се сражавали рамо до рамо в многобройните битки.

От Миравет командирът отправя писмо до крал Хайме II Справедливи, в което напомня за пролятата тамплиерска кръв във войната с маврите и проведената неотдавна битка при Гранада. Командирът не пропуска да спомене опустошителния глад, обхванал цяла Испания и  спасените от гладна смърт две хиляди души в тамплиерския замък Гарден и още шест хиляди души в Монзон. В  писмото не е пропуснато да се  припомни  подкрепата, която рицарите оказават на короната във войната с Франция, когато френските войски за опитват да завладеят Барселона (Хайме II е граф на Барселона, името му на каталунски се  произнася Джаума ). Именно тамплиерите спасяват от разгром арагонската армия. Припомняйки всичко това, фра Рамон де Сагуардиа моли краля да освободи магистъра и другите братя, които „винаги са били верноподаници католици и добри християни.“

Арагонският крал не вярва на обвиненията, отправени към храмовниците, но решава да се възползва от ситуацията и да заграби за себе си имуществото на ордена, вместо да бъде иззето в полза на Църквата. Той предлаг на папа Климент V да даде на племеника му поземлени владения в Арагон, при условие, че папата отстъпи на краля собствеността на Ордена в Испания. 

Вероятно добре запознат с алчността на Хайме II, фра Рамон де Сагуардиа му пише, че искрено му съчувства –  на него, краля, и на всички католици за загубите, които понасят във връзка с това дело – даже повече, отколкото те (тамплиерите), които непосредствено се сблъскват с това зло. Едновременно с това командирът на храмовниците изразява опасение за спасението на душата на краля, ако позволи да въведе себе си в заблуждение, защото това е дело на дявола, не на Бог. Рамон де Сагуардиа задава  въпрос: нима кралят може да се съгласи с предявените обвинения  като  знае, че  членовете на ордена произхождат от най-знатни семейства  и много от тях членуват в братството повече от шест години; как тогава нито един не е съобщил нито веднъж за забелязани злоупотреби?

В началото на февруари 1308 г. крал Хайме II дава заповед за завземане на всички крепости, които се намират в ръцете на тамплиерите. За да избегне фронталната атака на крепостите, кралят решава да ги подложи на продължителна обсада и да ги изправи пред угрозата от гладна смърт. Рамон де Сагуарсиа, продължаващ преписката си с краля, предупреждава, че братята- рицари са готови да приемат  мъченическа смърт, ако краля не им даде гаранции за защита от посегателствата на папа Климент V, който се намира под силното влияние на френския крал Филип II Хубави.  Арагонският владетел не се съгласява на компромис. 

През ноември 1308 г. , когато хранителните запаси са напълно изчерпани,  гарнизонът на Миравет  капитулира. Замъкът Монзон се съпротивлява до май  следващата година, в края на юли е превзета и последната цитадела на тамплиерите в Арагона – крепостта Каламера.

Съдебното разследване продължава, но при невъзможността да се използват изтезания, забранени по местните закони, никакви признания не се получават от арестуваните. По време на съдебния процес срещу Ордена, Миравет е един от главните  центрове на съпротива.

Задържаните тамплиери  пребивават  в относително конфортни условия и се хранят достатъчно добре. Рамон де Сагуарсиа повтаря вече известните доводи, които изтъква и в писмата до крал Хайме II. Твърдо заявява, че обрядът за встъпване в ордена има строго каноничен характер и напълно съотвества на католицизма. Обвиненията в отричане на Христос той нарича „ужасни, отвратителни и жестоки измислици“. Той казва, че „всички братя, уличени в противоестествени грехове, строго се наказват и се лишават от правото да носят одежите на ордена. Рамон де Сагуардиа изтъква, че заподозрените в такива грехове  монаси се наказват с хвърляне в тъмница и поставяне на окови около краката и вериги около врата. Той не пропуска при всяка среща с кралските съдии да твърди, че обвиненията  срещу тамплиерите са издигнати върху клевети и жестокосърдечие, а тези, които ги поддържат са просто лъжци.

Недоволен от резултатите от следствието, през март 1311 г. папата нарежда на епископа на Тарагона и на епископа на Валенсия да приложат изтезания, за да се достигне до признания. Методите, които във Франия дават нужите на папата и краля резултати, а Арагон не проработват. Всички тамплиери, които са изтезавани в Барселона, не дават исканите показания. Независимо от папката була, получена на 22 май 1312г., в която се призовава към издаването на осъдителни присъди, на 18 октомври Тарагонският събор оправдава  арагонските  тамплиери и обявява Ордена за  невинен.  Въпреки това рицарите – монаси  са прогонени в изнание,а богатствата им в Арагонското кралство, в това число и мощната крепост Миравет,  са предоставени на ордена на рицарите хоспиталиери

Историята на Ордена в земите на Арагон е много добре документирана и почти няма неизяснени моменти от края на тяхното управление. За Миравет се разказват и интересни легенди. Те  твърдят, че всяка Коледа в  Миравет се появява духа на Рамон де Сагуардиа, който търси загиналите по време на последния щурм на крепостта рицари.