понеделник, 11 юли 2011 г.

Замъците: Бялата чапла– I част



Замъкът “Бялата чапла” е едно от най-старите напълно запазени крепостни  съоръжения в Япония. Със своят  елегантен силует и отлична фортификация,  той е ненадминат образец на японското крепостно строителство. Разположен във важен стратегически пункт, замъкът контролира пътя на запад от Осака. Още в средата на XIV век тези земи са владение на княжеския род Акамацу, който издига през 1331 г. укрепление с високи стени. Те не успяват да запазят собствеността на фамилията и владението преминава в ръцете на самурайския клан Кодера, който на свой ред е принуден да предаде замъка на легендарния военачалник Хидейоси Тойотоми през 1581 г. Този период от японската история, известен като Сенгоку дзидай - Епохата на воюващите провинции, е време на кървави междуособици и непрестанни сблъсъци между феодалните кланове, които, възползвайки се от слабата центрaлна власт, се опитват да разширят с всевъзможни средства влaденията си. Всеки аристократ се стреми да защити себе си и имуществото си с мощни военни укрепления. Набезите и грабителските нападения не щадят дори будистките манастири.


Крепостта се издига на върха на хълм, извисяващ се над град Химейджи на 45 м височина. Отдалече, особено в мъгливи дни, боядисаните в бяло кули изгубват очертанията си и се сливат в единна маса, силно наподобяваща на чапла, кацнала насред блато. Японците имат обичай да назовават крепостите си с лирични имена – една от тях, отличаваща се с кръглата си форма е наречена “Костенурка”, друга, заради черните си стени е наречена “Гарван”. А цитаделата в Химейджи се назовава Бялата чапла. Под това име тя влиза в историята на средновековната японска архитектура. По своите размери отстъпва само на мощната крепост Осака. Нейният   каменен фундамент, белите ѝ дървени стени, бойниците с разнообразна форма, служат за образец на строените по-късно японски крепости.

Непостредствено след овладяването на териториите на север от Вътрешното японско море Сетонайкай, Хидейоси Тойотоми нережда да се укрепят допълнително  стените на завладения замък. Около цитаделата се издигат нови крепостни стени с 30 наблюдателни кули. Замъкът е обграден с дълбок ров, пълен с вода, над който се простира солиден дървен мост. Отбраната на крепостта е изградена от пет нива. Пътят към вътрешността е сложен лабиринт с множество вътрешни врати и кули. Дори в мирно време е трудно да се ориентира незапознатия в него, а по време на вражеска атака, сложността на отбраната е още по-голяма. Нападателите се оказват под непрестанния  обстрел на мускети и стрели, изсипвани от укрепилите се на по-високите нива защитници. Вътрешното крепостно пространство може да се обстрелва от многобройните правоъгълни, триъгълни и кръгли бойници. От тях трите хиляди самураи, охраняващи в онези времена крепостта, могли да обстрелват от три страни неприятеля. В големи складове се съхраняват оръжия и продоволствие в случай на  продължителна обсада. Строителите на крепостта са изградили кладенци, хитро замаскирани подземни проходи със стръмни стени, издигащи се нагоре и навън (т.нар. ефект на ветрилото). 

Няма коментари:

Публикуване на коментар