понеделник, 18 юли 2011 г.

Замъците: Санта Барбара


                 Бенакантил е стръмна скала, надвесена над залива на Аликанте. Върху нея, на височина 166 метра, се издига крепостта Санта Барбара. Стратегическото значение на мястото  е използвано още през бронзовата епоха, времето, от което водят началото си най-ранните артефакти, открити в района на замъка. Тук оставят  свои следи иберийските племена, населявали зоната на днешната Коста Бланка. Още през III в. пр.Хр. картагенците го използват като стратегически плацдарм за своята експанзия на иберийския полуостров.


           Крепостта “Санта Барбара” е тържество на военната архитектура и инженерна мисъл. Планинската местност позволява да разгърнат талантите си пълководци, военни инженети, архитекти. Укрепленията, издигнати от картагенците били непристъпни, никой не посмявал да ги атакува.
Римляните също оценяват по достойнство преимуществата на Бенакантил. Днес можем да видим интересни археологически  находки от римската епоха в музея на града. Стръмната скала се вдава навътре в морето и предлага възможност за наблюдение на залива и околните земи чак до планините.Сегашната крепост води началото си от  края на IX век, когато маврите завладяват този район. Арабският географ, картограф и пътешественик Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси, съобщава през XII век, че издигнатата тук цитадела  е наречена Banu-LQatil. Смята се, че името води началото си от латинската дума “скала”, която впоследствие е променена от завоевателите на “Laqant”, а днес се трансформира в Аликанте (Alakant на валенсиано).

Легендата…

      Много вълнуваща и тъжна е легендата, която от далечни времена разказват романтичните жители на града за произхода на името му. Над всички околни земи властвал мъдър и справедлив халиф. Той имал една единствена дъщеря, девойка с чудна хубост, изтънчена и отлично образована. Името и било Кáнтара. За ръката на момичето се явили двама кандидати от същия град – Алманзор и Али. Халифът, като видял, че и двамата младежи са от благородни семейcтва и блестят и с лични достойнства,  взел соломоновско решение. Задал на кандидатите задача: всеки един трябвало да изпълни едно трудно начинание по свой избор. Който успее да приключи по-бързо, той ще  се ожени за красавицата. Алманзор имал бърза като вятъра флота и решил да донесе от далечна Индия невиждани и редки подправки и съкровища. Али се заел със задачата да докара вода за града от Тиби. Докато Алманзор пътувал с корабите си, Али съчинявал стихове за любимата си и ѝ пеел нежни песни. Кáнтара се влюбила лудо в момъка и без да дочака завръщането на другия кандидат, направила своя избор… Когато Алманзор се завърнал с кораби, натоварени с чудни стоки, халифът трябвало да вземе справедливо решение: флотилията от Индия се завърнала, но обещания водопровод още не бил построен.Владетелят бил човек на честта и спазил дадената дума: решил да даде ръката на дъщеря си на Алманзор. Отчаян, Али се хвърлил в една дълбока урва. Много векове по-късно на това място бил изграден водоема на Тиби. Кáнтара, когато разбрала, че е загубила любимия си, се хвърлила в морето от скалите на Свети Хулиан, които от този момент били нaречени “скока на мавърската царица” или  “скока на дамата”. Халифът не могъл да преживее смъртта на любимото си дете и от мъка починал. Неговото тъжно лице се отпечатало върху скалата на Бенакантил, където и днес може да се види от всеки. В памет на двамата влюбени хората започнали да наричат града АлиКáнтара, от там и Аликанте…


Историята...

        На 4 декември 1248 година, църковния празник на Света Варвара (Санта Барбара) инфантът Алфонсо Кастилски (бъдещия крал Алфонсо X Мъдри) отвоюва крепостта от  маврите и тя получава името Санта Барбара в чест на светицата, помогнала за победата на християнските войски. Крал Хайме II Арагонски, наречен Справедливия, през 1296 година встъпва във владение на замъка и го преустройва. Кралят е принуден преди това  да сломи яростната съпротива на гaрнизона под командването на храбрия Николас Перес. Почти сто години по-късно крал Педро IV дава заповед за издигане на допълнителни стени . В началото на XVI век Карлос I довършва започнатите фортификационни  съоръжения. До управлението на Филип II не се извършват никакви строителни дейности. По време на неговото владичество под ръководството на двама от най-изявените архитекти на кралството – Хуан Баутиста Антонели и Хорхе Палеаро “El Fatín” са издигнати съхранените до наши дни основни зали и стопански постройки. Строителните дейности продължават от 1562 до 1580 година.





През 1691 година “Санта Барбара” е бомбандирана от френската армия и са ѝ  нанесени  значителни щети. Още по - лошо е състоянието на крепостта след събитията от 1706-1709г. (етап от Войната за Испанското наследство), когато английски войски атакуват многократно замъка. Но злополучията на  крепостта не престaват. През 1873 година бунтовници - кантоналисти от Картахена обстрелват стените ѝ от завладяната от тях фрегата “Нумансия”. (Кантонализмът е въстаническо движение, което се стреми да раздели държавата на независими кантони.)
 “Санта Барбара” е изградена на три нива. Най-високото равнище е наречeно La torreta. Наречена е така заради името на кулата – Кула на васалната клетва (Torre del Homenaje), мястото, където васалите са полагали клетва за вярност към своя сюзерен. Традиционно се приема за последно убежище при щурмуването на замъка. Тук се откриват и най-старите запазени части от крепостта,  отнасящи се към XI-XIII век – Английския бастион, Инженерния парк, Залата на славата (тук е имало болница), Дома на губернатора. На най-високата еспланада, наречена El Macho del castillo (Опора на замъка) се откриват останки от  най-старата цитадела и известната Стражева кула.
На второто ниво на “Санта Барбара” се издигат най-важните съоръжения,  строени под ръководството на Антонели и “El Fatín” – залата на Филип II, Военния корпус се разполага срещу просторния Оръжеен двор, останките от древния параклис на Света Варвара, Стражевия корпус и Бастиона на кралицата.



На най-долното ниво днес  е изграден паркинг. Тук се издига и монументът на  прочутия аликантски военен деец капитан-генерал на Испанските войски на Филипините и Вицекрал на Ново Мексико Феликс Беренгер де Маркина.Макар че не е запазена в пълната си цялост крепостта “Санта Барбара” поразява с размерите си. Могъщите крепостни стени, умело изградените фортификационни съоръжeния (въпреки многократните военни атаки на които е била подлагана в миналото, тя не е попадала във вражески ръце от времето на Алфонсо X Мъдрия) оставят у посетителя усещането за мощта на една световна империя. В залите на замъка са разположени експонати от експозицията “Съвременна скулптура”, сред които има и творби на забележителния Салвадор Дали.
Без съмнение, крепостта “Санта Барбара” е главната атракция на Аликанте и визитна картичка на средиземноморския град.


Няма коментари:

Публикуване на коментар