СНЯГ

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима

в паметта ще остане запазена

като приказка бяла - без име,

нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,

с островърхите къщи и замъци,

дето вечер фенерите никнат

с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели

дълги сенки и клони данетелени.

И ний, първите стъпки поели -

от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,

с неотменния знак отбелязани.

За което сме вчера живели,

днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,

с две въздишки, несетно отломени,

ще потеглят на път отдалече

двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този грaд, и ще идат

в остарялата черквица бляснала,

да отслужат една панахида

- на нашата младост угаснала.

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Песен без думи, Феликс Менделсон Бартолди

Зима.

Бяла и чиста.

Снежинки.

Тишина.

Кристали от свежест.

Безбрежие.
Студена топлина.

***

не идвай във съня ми
тук отдавна е студено
премръзнали до писък
са пълноводните реки
едно усещане е неотменно
за страшна празнота
в изгубените ни души
не идвай във съня ми
преспите се трупат
и слънчева пътека
няма в моите очи
навън вали
болезнено студено
мъртви влюбени
мечти