четвъртък, 6 декември 2012 г.

Арката на Бера



Арката на Бера е един от най-известните римски монументи в Каталуния ( автономна област в Испания). Разположена е на около 20 км на североизток от Тарагона, столица на едноименната провинция. Арката е най-добрият пример на територията на Испания за този тип съоръжения и без съмнение – най-известният. Изградена е през I в.пр.Хр. по време на управлението на император Август. Някои източници са по-точни по отношение на времето на построяване – около 13 г. пр.Хр. Това е период, през който се осъществяват редица реформи, на които Август е инициатор, включително и на реконструирането на пътя Via Herculea, наречен в чест на цезаря Via Augusta. Монументът е разположен на важно място – главния път, свързващ Тарако (Тарагона) и Барсино (Барселона). Тя е отбелязвала и част от границите между местните иберийски племена илегрети и касетани. Името “Арка на Бера” е получило популярност в един много по-късен исторически период. Наречена е на името на първия граф на Барселона Бера, който бил с готски произход.

Днес външният вид на монумента не отговаря напълно на оригинала. През Античността арката била значително по-висока. Била увенчана с още едно ниво с издълбан почетен надпис. Над този етаж имало друг корниз, върху който били разположени бронзови скулптури, днес изгубени. Без съмнение, в древността вида на този внушителен монумент е бил още по-впечатляващ. Изграден е от варовикови блокове, добити в близката кариера “El Medol”.


Времето е лишило арката от част от нейните елементи. Но фламандският художник Anton Van den Wyngaerde през XVI век ни е оставил много подробна картина, изобразяваща Арката на Бера, във вида, който той е познавал. 
През XVIII век била реконструирана горната част на монумента, включително и капителите откъм страната на морето. По-късно, в началото на XIX век, се модифицира и останалата част от монумента. По време на Испанската гражданска война бил направен опит за взривяване на арката, който, за щастие, не бил увенчан с пълен успех. Пострадала вътрешната част на колоните откъм страната на брега. По време на реставрацията е възстановен оригиналният корниз.



Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите. 
Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента. 
Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация. 


Арката на Бера е дълга 12 м и широка 2,40 м. Всяка колона има дължина 3,70 м и ширина на главните фасади 2,40 м. Общата височина на конструкцията е 12,30 м, със загубеното последно ниво вероятно височината е била около 15 м. Радиусът и е приблизително 2,30 м.
Дълго време Арката на Бера е използвана в пътната мрежа на Пиренейския полуостров. През 1936 г. се ремонтира повреденото от военните действия шосе. Новият път се разклонява и заобикаля монумента. Днес Арката на Бера е част от археологическия комплекс “Tarraco Romana”, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.

Залезът на Римска Тарагона



Иска ми се да кажа, че в Тарагона историята и съвременността се преплитат , но това не е напълно вярно. Те по-скоро са "встроени" една в друга и съществуват едновременно и някак си паралелно.

За една голяма част от сградите, разположени във високата част на града са използвани части (в някои случаи доста големи) от стари градежи. Тарагонци не разрушават нищо, което може да продължи да служи, те просто го "вплитат" в новото.


От античната епоха е и удивително запазения акведукт, който доставял вода на Тарагона. Известен е с името Acueducto Pont de les Ferreres или Puente del Diablo. Датата на неговото изграждане не е напълно уточнена в историческата наука. Много изследователи смятат, че построяването му може да се отнесе към епохата на Август. По време на нашествията на вестготи и араби е силно повреден, което налага поправката му по заповед на знаменития халиф Абд-ел Рахман III. През XVIII век също се извършват ремонтни работи по акведукта. Името “Дяволски мост” се свързва с различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която загубила облог с дявола. Друга легенда твърди, че майстора, който издигнал моста, се спазарил с дявола да направи строежа много здрав, но в замяна да получи душата на първия, който мине по него. Дяволът измамил строителя и взел душата му. Това строително съоръжение, с неговите 217 м дължина и 27 м височина е второто по големина на Пиренейския полуостров като отстъпва само на акведукта в Сеговия.


В околностите на Тарагона, в района на Константи е запазена античната вила Centcelles. Смята се, че тази интересна сграда, с мозайки по купoла, покриващ централното помещение, е била мавзолей на император Констант, любимия син на Константин Велики. 


Кулата на Сципионите е един от най-известните римски паметници в Каталуния. Въпреки, че носи името на двамата братя, основали Тарагона, тя е издигната в чест на друга влиятелна местна фамилия (построена е два века след смъртта на Сципионите, които умират в една и съща година – 211 пр. Хр.).
Арката ма Бера е друг много известен римски монумент в Каталуния. Издигната е през I век пр.Хр. вероятно във връзка с усиленото строителство на пътната мрежа, част от мащабните реформи на император Август. 
В района на Алтафуля се намират останките на римската вила Els Munts – обширен комплекс, включващ резиденцията на собственика, жилищни сгради, стопански постройки и бани. 



През първата половина на II в. Тарагона отново става императорcка резиденция, този път на император Адриан. При пребиваването си в града цезарят наредил реконструиране на някои важни сгради. 
През 410г. на територията на Иберийския полуостров нахлуват вестготите. Те овладяват всички населени пунктове и бивши римски колонии, включително и Тарако, които превръщат в свой стратегичeски център. Градът играе важна роля в тази част на полуострова до 713 г., когато е обсаден от арабите. Тогава е разделен на две между войските на християни и мюсюлмани. В хода на военната кампания броя на населението се стопява с мълниеносна бързина, величествената архитектура се превръща в руини. Цветущата Таргона, резиденцията на римските императори, столицата на Тараконска Испания, загубва блясъка си и започва да прилича на едно полуразрушено село. 
През VIII в. се поставя началото на Реконкистата – историчeския период, по време на който се отвоюват земите, завзети от арабите. През XI в. мюсюлманите са изтласкани от района на Таргона и тя става част от Арагонското кралство. Дори известно време е негова столица, но никога повече не успява да достигне положението и блясъка, на които се радва няколко века като главен град на Тараконска Испания. 
Никак не е чудно, че жителите на града днес охотно си припомнят епохата на римляните – период, когато Тарако е наричан често “втори Рим”.


сряда, 4 юли 2012 г.

Замъците: Тамплиерите и Миравет



Орденът на рицарите тамплиери, наричани още рицари на Храма  или Бедните рицари на Исус Христос, възниква вследствие на Първия кръстоносен поход. Той е един от монашеските християнски ордени, създадени на военна основа. Смята се, че възниква между 1118 и 1121 година. Ръководи се от Генерален капитул, който избира Велик магистър. Делата на ордена по места се ръководят от местни магистри.  Орденът има силно влияние в Европа и Близкия изток.
Мощна колония на тамплиерите се формира и в Аргонското кралство. На Пиренейкия полуостров Орденът взема дейно участие в процеса на Реконкистата – отвоюването на завладените от маврите територии. От неговите богатства – натрупани вследствие от многобройни привилегии и щедри дарения в течение на   близо два века - често се възползват и местните монарси. Въпреки обширните земи, собственост на тамплиерите в Арагон и многобройните съкровища,  притежание на Ордена, неговите средства се изчерпват  от необходимостта да насочват все  повече и повече пари в Сирия и Палестина. Не по—малко са разходите за задоволяване непрекъснатите искания на арагонските  владетели. Въпреки, че Орденът на Храма редовно извършва банкови функции, в арагонските територии  той изпада в дългове.


Миравет, замък със стратегическо разположение, е предаден във властта на рицарите – тамплиери през 1153 година и се превръща в седалище на командването на Ордена в Арагон.  Тук се установява резиденцията на регионалния магистър,  хазната и архива.
През 1307 г. френският крал Филип  IV Хубави, който отдавна иска са сложи ръка върху богатствата на Ордена,  изпраща от името на папа Климент V  писма из цяла Европа, в които тамплиерите са обвинени в ерес и богохулство. Срещу тях започва съдебен  процес, воден както от светски, така и от църковни власти. Орденът във Франция е напълно разгромен. Не така плачевна е съдбата на храмовниците  в други европейски страни.
В средата на октомври 1307 г. арагонският крал Хайме II Справедливи получава писмо от крал Филип  IV Хубави, което описва злостните деяния на храмовниците и препоръчва горещо тяхното арестуване и конфискация на имуществата на ордена, както това вече е станало във Франция. В отговора си арагонският крал изразява съмнение във вината на рацарите – монаси и изтъква, че „Тамплиерите винаги са се отличавали с достойна за похвала праведност и религиозна твърдост; набожността им до този момент не е предизвикала у мен никакво съмнение; и никой не може да ги обвини и в най-малко отклонение от вярата; напротив, за цялото време на нашето управление те предано са ни служили в борбата с неверниците и са се отзовавали винаги, когато сме ги повикали.“



Когато до Испания достига вестта за признанията на Великия магистър Жак дьо Моле по всички точки на  кралските и папски  обвинения, Хайме II също издава заповед (1 декември 1307г.) за арестуването на тамплиерите и конфискация на имуществото им  в земите на кралството. Не всички рицари се подчиняват и напускат замъците си. В Арагон много тамплиери успяват да се въоръжат и да се подготвят за отбрана. Скоро една от владените от Ордена крепости – Пенискола, пада във властта на кралската гвардия, а магистъра на Арагон Ексемен ди Ленда е арестуван. В ръцете на тамплиерите обаче са мощните замъци Аско, Кантавеля, Вилел, Кастелота, Каламера и Монзон,а командира на Русельон фра Рамон де Сагуардиа здраво държи Миравет,  в крепостта се укриват арагонски и каталунски рицари. 


Обсадените  защитават замъка повече от година в периода 1307-1308 г. Трябва да се отбележи, че обсаждащите не проявяват  особено рвение при изпълнението на кралските желания- за много от тях тамплиерите са другари по оръжие, с които те се сражавали рамо до рамо в многобройните битки.
От Миравет командирът отправя писмо до крал Хайме II Справедливи, в което напомня за пролятата тамплиерска кръв във войната с маврите и проведената неотдавна битка при Гранада. Командирът не пропуска да спомене опустошителния глад, обхванал цяла Испания и  спасените от гладна смърт две хиляди души в тамплиерския замък Гарден и още шест хиляди души в Монзон. В  писмото не е пропуснато да се  припомни  подкрепата, която рицарите оказават на короната във войната с Франция, когато френските войски за опитват да завладеят Барселона (Хайме II е граф на Барселона, името му на каталунски се  произнася Джаума ). Именно тамплиерите спасяват от разгром арагонската армия. Припомняйки всичко това, фра Рамон де Сагуардиа моли краля да освободи магистъра и другите братя, които „винаги са били верноподаници католици и добри християни.“
Арагонският крал не вярва на обвиненията, отправени към храмовниците, но решава да се възползва от ситуацията и да заграби за себе си имуществото на ордена, вместо да бъде иззето в полза на Църквата. Той предлаг на папа Климент V да даде на племеника му поземлени владения в Арагон, при условие, че папата отстъпи на краля собствеността на Ордена в Испания. 




Вероятно добре запознат с алчността на Хайме II, фра Рамон де Сагуардиа му пише, че искрено му съчувства –  на него, краля, и на всички католици за загубите, които понасят във връзка с това дело – даже повече, отколкото те (тамплиерите), които непосредствено се сблъскват с това зло. Едновременно с това командирът на храмовниците изразява опасение за спасението на душата на краля, ако позволи да въведе себе си в заблуждение, защото това е дело на дявола, не на Бог. Рамон де Сагуардиа задава  въпрос: нима кралят може да се съгласи с предявените обвинения  като  знае, че  членовете на ордена произхождат от най-знатни семейства  и много от тях членуват в братството повече от шест години; как тогава нито един не е съобщил нито веднъж за забелязани злоупотреби?

В началото на февруари 1308 г. крал Хайме II дава заповед за завземане на всички крепости, които се намират в ръцете на тамплиерите. За да избегне фронталната атака на крепостите, кралят решава да ги подложи на продължителна обсада и да ги изправи пред угрозата от гладна смърт. Рамон де Сагуарсиа, продължаващ преписката си с краля, предупреждава, че братята- рицари са готови да приемат  мъченическа смърт, ако краля не им даде гаранции за защита от посегателствата на папа Климент V, който се намира под силното влияние на френския крал Филип II Хубави.  Арагонският владетел не се съгласява на компромис. 



През ноември 1308 г. , когато хранителните запаси са напълно изчерпани,  гарнизонът на Миравет  капитулира. Замъкът Монзон се съпротивлява до май  следващата година, в края на юли е превзета и последната цитадела на тамплиерите в Арагона – крепостта Каламера.
Съдебното разследване продължава, но при невъзможността да се използват изтезания, забранени по местните закони, никакви признания не се получават от арестуваните. По време на съдебния процес срещу Ордена, Миравет е един от главните  центрове на съпротива.
Задържаните тамплиери  пребивават  в относително конфортни условия и се хранят достатъчно добре. Рамон де Сагуарсиа повтаря вече известните доводи, които изтъква и в писмата до крал Хайме II. Твърдо заявява, че обрядът за встъпване в ордена има строго каноничен характер и напълно съотвества на католицизма. Обвиненията в отричане на Христос той нарича „ужасни, отвратителни и жестоки измислици“. Той казва, че „всички братя, уличени в противоестествени грехове, строго се наказват и се лишават от правото да носят одежите на ордена. Рамон де Сагуардиа изтъква, че заподозрените в такива грехове  монаси се наказват с хвърляне в тъмница и поставяне на окови около краката и вериги около врата. Той не пропуска при всяка среща с кралските съдии да твърди, че обвиненията  срещу тамплиерите са издигнати върху клевети и жестокосърдечие, а тези, които ги поддържат са просто лъжци.


Недоволен от резултатите от следствието, през март 1311 г. папата нарежда на епископа на Тарагона и на епископа на Валенсия да приложат изтезания, за да се достигне до признания. Методите, които във Франия дават нужите на папата и краля резултати, а Арагон не проработват. Всички тамплиери, които са изтезавани в Барселона, не дават исканите показания. Независимо от папката була, получена на 22 май 1312г., в която се призовава към издаването на осъдителни присъди, на 18 октомври Тарагонският събор оправдава  арагонските  тамплиери и обявява Ордена за  невинен.  Въпреки това рицарите – монаси  са прогонени в изнание,а богатствата им в Арагонското кралство, в това число и мощната крепост Миравет,  са предоставени на ордена на рицарите хоспиталиери
Историята на Ордена в земите на Арагон е много добре документирана и почти няма неизяснени моменти от края на тяхното управление. За Миравет се разказват и интересни легенди. Те  твърдят, че всяка Коледа в  Миравет се появява духа на Рамон де Сагуардиа, който търси загиналите по време на последния щурм на крепостта рицари.



вторник, 3 юли 2012 г.

Замъците: Миравет – замъкът на тамплиерите в долината на Ебро


Миравет е средновековен замък, разположен в долината, образувана в долното течение на река Ебро. Крепостните стени на Миравет помнят  времената на мавърското владичество, управлението на рицарите тамплиери и годините на Гражданската война в Испания.
Крепостта се издига върху скала с височина около стотина метра, от която се разкрива панорама, говореща сама по себе си за старегическите достойнства на местоположението на замъка. Крепостният комплекс е разделен на две зони. Долната зона, застроена през периода IXXI век, представлява стена, обкръжаваща комплекса и се състори от три тераси. Центалната част на замъка, издигната през XII век, има форма на многоъгълник с пет кули и контрафорси. В центъра ѝ е изграден  двор, около който се разполагат няколко основни сгради. Планът на замъка в общи линии повтаря плановете на цистерианските манастири и е предназначен да изпълнява функциите на военно – отбранително съоръжение. 



През модерната епоха на територията на крепостта са построени няколко нови сгради и установки за топове и огнестрелно оръжие, които засилват отбранителните способности на замъка.



В Миравет са изградени  конюшни, винарски изби, трапезария, хамбари и зимници, в които се съхранявали  хранителните припаси, произведени в богатия земеделски  район. И днес впечатляват местата за съхранение на зехтин и вино. Централното здание е постоено в романски стил. Всяка от кулите има особено предназачение, което личи от  имената им. Една от тях се нарича „Кула на съкровището“, защото там се е помещавала хазната. Интересна е „Кървавата кула“, в която според преданието са загинали последните шест тамплиери, които не са искали да се предадат на кралските войски. Легендата разказва, че всяка Коледа призракът на командира на рицарите фра Рамон де Сагуардиа излиза в кулата и търси загиналите войници. В действителност той не е убит в Миравет. След като се предва заедно със защитниците на крепостта, след съдебен процес е оправдан. Шестте рицари, укрепили се в Кървавата кула също не са убити в нея. Останали последни да се съпротивляват на кралската воля, няколко дни след падането на замъка, те се предават и са отведени  в затвора.  



Последната реконструкция на стените на замъка е извършена откъм страната на двора. Строителните работи не са изпълнени в съответствие със стила на предходната епоха и това нарушава цялостната хармония на комплекса. Независимо от това, днес можем да добием сравнително пълна и вярна представа за оригиналния вид на крепостта.
Най-старото укрепление е изпълнено по поръка  мюсюлманските владетели. В онези времена границата с Каталуния е минавала по река Ебро. За мюсюлманското владичество свидетелства арабската арка – последен спомен от мавританската джамия, използвана при изграждането на  старата църква, от рицарите  йоанити (хоспиталиери).

След Реконскистата – освобождението от властта на маврите, през 1153 година Миравет е предоставен на Ордена на рицарите храмовници. Те правят от замъка нещо средно между крепост и манастир. На най-високото място в комплекса издигат църква, посветена на Дева Мария и запазена до наши дни. Миравет се счита за една от най-значимите укрепени крепости в Каталуния и един от най-добрите образци на романо – готическата архитектура сред военните и религиозни паметници, създаден от Ордена на тамплиерите в Западна Европа. И до снес стените на замъка пазят спомена за обсадата на последните рицари и тяхната съпротива срещу Хайме II, краля на Арагон, който разформирова ордена в  земите си (1308 г.) След процеса срещу тамплиерите в Арагон Орденът на рицарите йоаните става собственик  на всичките им притежания.


Хоспиталиерите също оставят следи в Миравет – построяват църква, за която използват вече построени елементи и строителен материал от долината.
По време на Гражданската война, няколко века по-късно, Миравет отново се превръща в главен военен   пункт. През 1936 г. в него се укепяват републиканците. Тук се провежда една от най-кървавите битки по време на войната – битката за Ебро, в която водите на голямата река са задръстени от трупове на републиканци и франкисти.