Замъкът-манастир Ескорналбу, разположен близо до Риудеканс, община Байш Камп (Каталуния), е интересно и много своеобразно величествено имение от началото на ХХ век. Състои се от останките на две средновековни сгради: манастирът Сант Мигел, основан през 1153 г., и замък, построен върху останките на римска крепост.
Планината Ескорналбоу, част от Бреговите каталунски планини, се намира на границата между християнските и мюсюлманските земи през XII век. Това е причина много араби да търсят убежище в Ескорналбоу по времена Реконкистата. Пълната християнизация на Каталуния се счита за завършена след завладяването на Сиурана (Приорат) от Алберт де Кастелвел през 1153 г. На 8 май 1162 г. е организирано последното нападение над Едкорналбоу, за да бъдат прогонени от планината последните мориски, намерили убежище в крепостта.
Три години по-късно, през 1165 г., Алфонсо II Арагонски отстъпва земята на каноника от Тарагона, Джуан де Сант Бой. Единствените условия, които кралят поставя, са да се построи параклис, посветен на Свети Михаил, на планината и манастир, където канониците да отговарят за грижата за храма. Тъй като районът е заобиколен от гъсти гори, служещи като убежище за сарацини и бегълци, манастирът е укрепен с високи стени. Следователно е изпълнявал и отбранителни военни функции. В него са намирали убежище, както и в близките манастири Поблет и Свети кръстове, селяните от околностите, когато трябва да се спасяват от нападения. Това е време на непрестанни войни и социални трусове.
Джуан де Сант Бой бързо сформира общност от шест монаси, които започват строителството на храма. През 1198 г. е подписано споразумение между приора на Ескорналбу и архиепископ Рамон де Кастелтерсол, с което манастирът е поставен под попечителството на архиепископията на Тарагона, запазвайки правото си да избира свой собствен приор. Това е причината над главния вход на комплекса (на една от снимките се вижда много ясно) да стои емблемата на архиепископията на Тарагона. Някои хора смятат, че това е герб на Едуард Тода, но.... не е.
Монасите (августинци) създали братство, посветено на Свети Михаил, което събрало средства за построяването както на църквата, така и на жилищна част. Освен това братството известно време е важен център на религиозна дейност в района. Манастирът обаче никога не е особено влиятелен и постепенно губил значение. До 1574 г. в Ескорналбу останал само един монах. Манастирът е секуларизиран и през 1580 г. е предаден на францисканците със задължението да изхранват единствения каноник, останал в манастира, до смъртта му. Францисканците превърнали Ескорналбу в семинария, която функционирала като такава до разрушаването на манастира през 1835 г.
Манастирът–крепост бавно потъва в забрава....
През 1911 г. Едуард Тода, дипломат, филантроп, общественик и първи испански египтолог, купува сградите и следвайки тогавашните тенденции в архитектурата, превръща Ескорналбоу във величествена частна резиденция. В нея Тода съхранява многочислени антики и произведения на изкуството.
Трябва да се подчертае, че този забележителен мъж – Едуард Тода– е роден в Реус (Мии, да! Да не мислите, че само Антони Гауди и генерал Прим са известни реусци?!) За Едуард Тода трябва да се пише специално – интересна личност с (колкото и да е странно ) с нелек живот.
Ескорналбоу е къде възстановен, къде наново издигнат в духа на средновековното строително изкуство.
Резултатът е видим и днес: от стария манастир са останали само романската църква, някои останки от капитулната къща и вътрешния двор на манастира, преобразуван в градина-платформа с изглед към обширните тарагонски земи. От замъка, превърнат във величествен дом и място за срещи на водещите фигури на Каталунския ренесанс, заслужават внимание библиотеката и богатата колекция от гравюри, керамика и мебели, която Тода събира по време на пътуванията си.
