петък, 15 юли 2011 г.

Замъците: Юсе – замъкът на Спящата красавица



Имало едно време…..
         Така започват много приказки. Така започва и приказката за Спящата красавица, която, настигната от проклятието на злата орисница, заспала стогодишен сън в своя замък…
         Красива приказка, в която, както в почти всички приказки побеждава доброто, красавицата се събужда и заедно с нея всички обитатели на замъка….
         Но всъщност, имало ли е наистина  замък? Имало ли е и Спяща красавица? Действително ли тя е събудена от смелия Принц с целувка?
         Въпросите валят един след друг. На много от тях не можем да дадем отговор. Но на един  – кой е замъка на Спящата красавица, можем.  Дори знаемкъде се намира. А ако някога имаме път, нарочно или случайно,  към долината на река Лоара във Франция, можем и да го посетим.



Това е замъкът Юсé, който се разполага в южния край на голямата Шенонска гора. Според легендата, една сутрин, когато всички в замъка още спяли, от гората излязал странник. Обвитите в мъгла стени и високите кръгли  кули, издигащи се към небето, градината, спускаща се към брега на река Ендра, тишината, легнала над това загадъчно място, развълнували пътника и го вдъхновили да създаде една от най-романтичните и обичани приказки от деца и възрастни – историята за Спящата красавица. Това се случило около 1696 година, а тайствения странник бил знаменитият Шарл Перо. 

         И никак не е чудно, че това е станало точно тук. Замъците в долината на река Лоара са разположени на територията на старите провинции Орлеан, Турен, Анжу и северната част на Бери. Областта повтаря извивките на реката и притоците ѝ окончателно определят облика на обширната и богата територия, имаща интересно минало. Привлекателността на лоарските замъците се дължи и на красивата природа, на гъстите гори, пълни с дивеч за кралския лов, на варовиковите райони, доставящи строителен материал за черквите и крепостите,  на хълмовете, покрити с лозя. Тук почти всички селища и замъци (както в миналото, така и днес) предлагат свои собствени марки вина.



Историята започва много по-рано от онова мъгливо утро, в което Шарл Перо вижда за прав път Юсé. Началото ѝ се поставя през 15 век, когато  семейство Бюей издига на мястото на древната крепост

нов замък. Старите постройки образували затворен квадрат с високи кръгли кули в ъглите. Антоан Бюей, женен за една от дъщерите на крал Шарл VII и неговата любима Агнеса Сорел (впрочем Агнеса Сорел е първата официална фаворитка във френската история), продал имението  през 1485 г. на Жак д'Епине, церимониалмайстор на Луи XI и Шарл VIII. Жак д'Епине, заедно със сина си Антоан, построили западната пристройка и парадния вход с две кули в източното крило. Другият негов син, Шарл, и съпругата му, Лукреция дьо Пон, изпълнили завещанието на дворцовия сановник и построили на изток от замъка църква, която била осветена при техния наследник Рене. 



Църквата e  изградена  изцяло в готически стил – покрита е с 4 свода с фризове. Само нейната украса – портал с пиластри, медалиони,скулптурни украшения по фронтона и рамките, носят характерните следи от ренесансово влияние. При Шарл и Лукреция била построена и ренесансовата фасада и западното крило във вътрешния двор.
През 1659 година имението било купено от маркиз Бернен дьо Валентене. Той направил голямо разширение на замъка – прибавил три пристройки към имението. Купил и гората Шомон. За своя син маркизът построил крило в класически стил и преустроил градините, които се спускали терасовидно към брега на Ендра, приток на Лоара.
По-късно собственици на Юсé били херцог дьо Морбазон, мосю дьо Шалабр, херцогиня дьо ла Рошежаклин, която го предала на племеника си, граф дьо Блакас. Неговите потомци днес са собствениците на Юсé.


Замъкът е пристрояван многократно, но е запазено очарованието и загадъчността, които го обвиват като воал. Това вероятно е вдъхновило Шарл Перо да създаде прочутата история. Днес посетителите  на Юсé, могат да видят в коридорите и залите застиналите фигури на дами и кавалери, облечени в изящни старинни костюми и готови да оживеят както в приказката…





Заб. Използваните фотоси са от wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар