сряда, 6 юли 2011 г.

Архитектурни шедьоври: Карнак – II част



С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращите се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода  на Новото царство (около 1580-около 1071г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник – пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единия може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. (Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.)
В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут (дъщеря на Тутмос I) е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под  открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качестото си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I, царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си – изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан – на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.
Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото  постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток – запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатия от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния  правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо “свещено езеро”. В първия двор на напречното крило  на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година по време на разкопки са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство. 

Наследниците на Тутмос III  издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващия голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата  е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони,  по размери само колоната на император Траян в Рим ги превъзхожда. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.


Заб. Използваните фотоси са заети от www.wikipedia.com 
www.egiptomania.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар