петък, 22 юли 2011 г.

Замъците: Алхамбра - II част



Официалната резиденция на владетелите на Алхамбра бил дворецът Комарес. Негов композиционен център е прочутият Двор на миртите. Това наименование е получено през XVII век от правоъгълния водоем, който заема голяма част от двора и е обкръжен от ниски миртови дървета. Размерите на басейна – 34 метра дължина и 7 метра ширина, го превръщат в доминиращ композиционен елемент, който се захранва от два фонтана, разположени в краищата му. Водата стига почти до ръба на мраморния басейн. В нея като в огледало се оглеждат небето, златисто-розовата кула Комарес, ниските грижливо подстригани мирти. По двете дълги страни на Двора са разположени четири жилищни апартамента, които са били обитавани от четирите законни съпруги на султана. Състоят се от два етажа - приземния бил използван през летните месеци, за да се избегне горещината, а горния етаж бил обитаван през зимата, обичай, характерен и днес за живота на андалусийците. 


Кулата Комарес е най-високата в Алхамбра със своите 45 метра. Цветните прозорци на балкона, осветяващи голямата зала се наричат qamriyya (aрaб.), и те дават и името на кулата. Цялото вътрешно пространство е заето от Тронната зала, наричана още “Зала на посланиците”. Точно срещу входа на този великолепен салон бил разположен трона на повелителите на Гранада. Залата е строена през XIV век и е най-обширната в архитектурния комплекс. Девет големи прозореца, увенчани с арки, се издигат от равнището на пода. Централните три са разделени с мраморни колони. Всеки от прозорците образува самостоятелно помещение от типа на лоджиите, богато украсени с орнаменти. Гледката, която се открива от тях към града е забележителна. Мавританските майстори показват в “Залата на посланиците” невероятния си талант в манипулирането на светлината. Изкусно се използват сложните резби на прозорците, в миналото покрити с цветни стъкла. Светлината пада върху блестящите стени на залата и ги обгръща с блестящо сияние. Тя прониква не само през долните прозорци, но и през разположените на по-голяма височина, покрити с решетки. Таванът на залата е удивително творение – обточен е със сталактитов фриз, състои се от три стесняващи се нагоре наклонени плоскости, които се събират в центъра в малък сталактитов купол.


„Залата на посланиците“ била свидетел на редица важни събития. Легендите разказват, че точно тук последния мюсюлмански владетел на Гранада, султан Боабдил, взел решение да предаде Алхамбра на Кралете Католици. Когато майка му узнала за това, излязла на балкона на кулата и казала на сина си: “Виж всичко това, което ще предадеш в ръцете на враговете и помни, че всички твои предци са умрели като крале на Гранада, а днес кралството умира с теб”. Преданията твърдят, че в “Залата на посланиците” кралица Изабела Кастилска е приемала Христофор Колумб преди първото му пътуване до Новия свят. 

До “Залата на лодката” се преминава през сводеста галерия; тайнствен полумрак обгръща прохода и ярко контрастира с бликащия от светлина Двор на миртите. Залата е дълго и тясно правоъгълно помещение (широчината и е 4,5 метра, а дължината – 24 метра). Някои изследователи приемат, че името и е свързано с декорацията на тавана, която наподобява корабен кил. Испанският писател Карлос Паскуал, обаче, смята че наименованието произхожда от арабската дума baraka - благословение, благодат, и което е преминало в кастилското barca - лодка. На една от стените на залата може да се види герба на династията на Насридите с изписан девиз: ”Само Аллах е победител.” 



До двореца Комарес се допира Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола, Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то Дворецът на лъвовете е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните. 



По времето на император Карлос V част от резиденцията била реконструирана поради необходимостта от създаване на удобни условия за живот съгласно изискванията на новото време. Владетелят имал големи проекти за град Гранада, които включвали и комплекса на Насридите. Императорът наредил да се построи модерен дворец в Алхамбра, за да наблюдава всеки ден красотата на палата. Строителството било възложено на известния архитект Педро Мачука. Работата започнала през 1533 година, но по-късно е изоставена поради приемане на окончателно решение за установяване на кралския двор в Мадрид. Строежът на новата сграда е напълно завършен чак през 1927 година. Американският писател Уошингтън Ървинг, добър познавач на Гранада и Алхамбра, го сравнява с “високомерен и неканен гост”. Въпреки че ренесансовият стил на новия дворец никак не подхожда на въздушната архитектура на Алхамбра, той остава най-значителната цивилна сграда в Испания от епохата на Възраждането. 


Магията на Алхамбра не е загубила силата си и днес. Изпълнено с легенди и вълшебство, това място покорява не само духа и въображението, но и сърцето…. 




Заб. Използваните фотоси са заети от wikipedia.


2 коментара:

  1. С нетърпение очаквам новите ти публикации!
    С поздрав най-сърдечен!
    Ежи

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че ти харесват.
    Благодаря ти!
    Скоро ще има и други материали.

    ОтговорИзтриване