петък, 1 юли 2011 г.

Император Констант I

Констант I е император-съуправител на Римската империя в периода 337-350г. Флавий Юлий Констанс е най-малкия син на Константин Велики и втората му съпруга Фаустина, роден около 320г. Младият наследник се въпитава в константинополския двор и изучава латински език под вещото ръководство на Емилий Арборий. На 25 декември 333г. е провъзгласен за цезар. Едновременно с това е обявен и годежът му с дъщерята на могъщия Аблабий, която по-късно се омъжва за персийския цар. 

 

През 337г., на 9 септември, след смъртта на Константин Велики, Констант, заедно с Константин II и Констанций II, получава титлата август и е обявен за съуправител на Римската империя. По това време той е на 17 години. Под негово управление преминават Илирия, Италия и Африка. На следващата година към владенията му се прибавят дунавските земи, Тракия с Константинопол (отстъпени му от Констанций II), Македония и Ахея. Отношенията между Констант и Константин II се обтягат, когато по-малкия брат отказва да признае правото на старши август на по-големия. За да спечели Констанций II на своя страна, Констант I му връща през 339 г. Константинопол и вътрешна Тракия. През 340 г. Констант I е въвлечен във военна кампания срещу разбунтувалите се дунавски племена. Възползвайки се от нестабилната обстановка, Константин II нахлува в Италия, но в Аквиле е убит от войските на брат си, а тялото му е хвърлено във водите на река Алса. В ръцете на Констант I се съсредоточава властта над близо 2/3 от империята. Управлението се поделя между него и брат му Констанций II . Между братята съществуват религиозни разногласия. Констанций, като повечето жители на Изтока, е поддръжник на арианството. Констант I е единствения от синовете на Константин Велики, който приема християнството (337 г). Той е привърженик на ортодоксалните възгледи и в църковните спорове заема страната на Атанасий, влязал в историята на Църквата с името Атанасий Велики. Императорът хвърля огромни сили и средства в борбата срещу езичниците, юдеите и донатистите в Африка. Много западни християни по онова време считат Констант I за герой, спасил Църквата. Той подкрепя всячески религиозните дела и свещениците, към които има особено благоразположение.
Императорът е човек с безспорни военни таланти. През 338 г. неговата армия побеждава сарматите, през 341-342 г. – франките, през 343 г. – пиктите и скотите в Британия. Той е последния законен владетел, който посещава тази част от Римската държава. 


Съвременниците описват Констант I като човек със суров характер, алчен и крайно жесток. В своето съчинение “За живота и нравите на римските императори” Секст Аврелий Виктор пише: “Той (Констант I) имал слаби крака и ръце, болели го ставите; но управлението му било щастливо: нямало страшни природни бедствия, урожая на плодовете на земята бил добър, хората не изпитвали страх пред варварите; всичко това могло да бъде и по-добро, ако той назначавал управителите на провинции по достойнство, а не за пари.”


Констант I не се радва на популярност сред армията, въпреки военните победи. В друго свое съчинение – “За цезарите”, Виктор пише, че императора вземал за заложници красиви момчета и ги ухажвал. Този порок на Констант I не предизвиква особено уважение у поданиците му. Неговата необузданост и “крайно презрително отношение към войниците” стават причина за организирането на заговор срещу него през 350г. Виктор твърди, че организатори на метежа били Хрестий, Марцелин и военачалника Магненций, бивш роб на Константин Велики. Докато, подчинен на страстта си да ловува, императора се лута “из пущинаците и горите”, заговорниците привеждат плана си в действие. В галския град Отен Марцелин кани много гости на тържество под предлог, че празнува рождения ден на сина си. Магненций, изчаквайки да настъпи късна нощ, излиза навън под предлог, че има естествена нужда. Изведнъж вратите на залата се отварят тържествено и през тях влиза Магненций, облечен в регалиите на императорската власт – пурпурна мантия и с корона на главата. Пируващите с въодушевление го приветстват и го обявяват за император.

Разбирайки за случилото се Констант I не се втурва да защитава властта си, а побягва към Испания. Близо до малкото градче Елена, наречено от Константин Велики така в чест на майка му (дн. гр. Елна във Франция), е настигнат от шпионина на метежниците Гайзон, предвождащ отряд войници, и е убит. 

Останките на 30-годишния император са положени в мавзолей, изработен в реконструирана за целта голяма римска вила в околностите на Тарако (дн. Тарагона във Испания). 
       

Споменът за императорa е запазен и в името на близкото село, наречено Константи. В манастира “Свети кръстове”, разположен на около 35 км от Тарагона е погребан крал Педро III Арагонски (1240-1285г.). Саркофагът, в който почиват останките на владетеля, е изработен от порфир и несъмнено има римски произход. Украсата му е изпълнена с раннохристиянски мотиви. Учените смятат, че това е погребалния саркофаг на император Констант I.




Няма коментари:

Публикуване на коментар