петък, 8 юли 2011 г.

Айфеловата кула – символ на Париж


По повод Световното изложение в Париж през 1889 година, френското правителство взема решение за построяване на грандиозен монумент. Това не е случайно, навършват се 100 години от Великата френска революция и властите на Третата република искат да отбележат събитието достойно. В обявения държавен конкурс ( 1886 година) вземат участие водещи френски архитекти и инженери, сред които се откроява името на известния Бурде,създателя на Трокадеро. Той предлага да се построи “Кула на Слънцето” с височина 1000 фута. Пред журито са представени 107 проекта. Първото място е спечелено от проектът на Гюстав Айфел, който предвижда издигане на 300-метрова кула. Идеята за тази постройка принадлежи на сътрудниците на Айфел Морис Кьохлен и Емил Нуге, към които се присъединява архитекта Стефан Совестър. Айфел преработва първоначалната идея и печели конкурса. Подписаният договор между Гюстав Айфел, правителството на Франция и общината на Париж, предоставя на инженера правото да получи концесия върху обекта за 25 години. След изтичането на този срок кулата трябва да се демонтира. За финансирането на строежа е създаден фонд от 5 милиона златни франка, половината от които са лични средства на Гюстав Айфел. 


Строителството на кулата започва на 26 януари 1887 година. Проектът е издържан в смела форма, за което автора е жестоко критикуван. Обвиняван е в стремеж да построи нещо крайно неартистично и нехудожествено. 300 писатели и художници пишат протестно писмо до Парижката община по повод проекта. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Шарл Гуно (композитор), Александър Дюма –син, Викториен Сарду, Виктор Юго. Конструкцията е определена като “безполезна и чудовищна”, “смехотворна кула, доминираща над Париж като гигантски фабричен комин.“
В строителните работи са заети стотици работници. 700 чертежа представят 18- те хиляди детайла на кулата.
 
На 30 март 1889 година съоръжението е тържествено открито. И предизвиква небивала сензация. Виктор Юго започва редовно да посещава кафенето на кулата. На въпроса защо (той бил яростен противник на проекта) отговарял, че това е единственото място в Париж, от което не я вижда. Кулата е много лека: независимо от нейните 10 хиляди тона, тя оказва върху земната повърхност същия натиск, който оказва и седящ човек: 4 килограма на квадратен сантиметър!
Постройката се състои от три етажа: първия се издига на височина 57 метра и за да се изкачи посетителя трябва да преодолее 360 стъпала; до втория етаж се стига след като се изкачат още 380 стъпала. Този етаж се издига на височина 155 метра. След 1062 стъпала се стига до третия етаж (300 метра). От тази позиция се разкрива зашеметяващата гледка на Париж.
Айфеловата кула е оборудвана с асансьор, който действа до ден днешен.
Според подписания договор, след изтичането на предвидения срок, кулата трябвало да бъде разрушена. Спасението ѝ идва от радиотелеграфните антени, монтирани на върха. Тяхното използване, освен всичко друго, но и за военни цели, спасяват кулата от разрушаване. Прихващането на шифровани съобщения по време на Първата световна война, има голяма роля за развоя на събитията. В частност, някои от тези съобщения позволяват арестуването на известната шпионка Мата Хари.
През 1957 година на Айфеловата кула са монтирани телевизи
oнни предаватели и тя се извисява с още 20,75 метра.
Айфеловата кула е най-посещавания от туристи обект в Париж. Днес, заедно с Нотър Дам, Сакре Кьор и Лувъра, е един от символите на френската столица
.



Няма коментари:

Публикуване на коментар