четвъртък, 21 юли 2011 г.

Мъдростта на растенията: Смокиня






Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години. 


Хранителните качества на плода на смокинята определят и голямото значение, което е имала за изхранването на населението. В древността, когато хората не са разполагали със захар, набавянето на необходимите количества за организма е ставало чрез консумацията на плодове. Особено голям дял в този процес се падал на смокинята. Това е едно от растенията, които човек започва да използва в най-дълбока древност - свидетелства за това се откриват на територията на древен Египет и Шумер. Плодовете на растението били употребявани както сурови, така и изсушени. 


Познати са и лечебните качества на смокинята. В народната медицина се използват както плодовете, така и листата и. Отвари от тях намират приложение при лечението на рахит, малокръвие, скрофули. Плодовете се препоръчват при проблеми на стомашно-чревния тракт, а лапи, приготвени от тях – като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство. 

Заради многото си семена смокинята символизира плодородие и изобилие. Тя е свещено дърво в много религии – особено в Древен Египет, Индия, Югоизточна Азия и някои части на Океания. Тя символизира в различните култури женската или мъжката сексуалност. 


Древните египтяни са я приемали за божествено дърво, символ на богиня Нут и по-късно на богиня Хатор. Сянката на нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния свят. Плодовете на растението символизират просперитета и женската плодовитост – божествена и човешка. Това се дължи на факта, че когато се откъсне плода, от дръжчицата му потича гъста бяла течност, подобна на мляко. Такава течност отделят и скършените листа. Плодовете на това дърво са знак за женското доминиране. Кошница, пълна със смокини изобразявала жената като богиня и майка. В рисунки върху стените на гробници в района на Гиза са представени смокинови дървета, даващи обилен урожай. 
И днес в някои африкански райони се смята, че човек, повредил смокиново дърво обрича себе си на безплодие. В тези ареали също така се приема, че растението силно повишава женската лактация. 


Съгласно будистките вярвания Буда често размишлявал и медитирал под дървото Бодхи – вид смокиня. То се явява като символ на просветлението на Буда, защото под това дърво Сидхарта Гаутама през 528 г.пр.Хр. постигнал висшето познание за природата и освобождението от земните скърби. По тази причина в будистката традиция смокинята се почита като важен символ на моралното просветление и на безсмъртието. Тези дървета се засаждат в дворовете на будистките манастири.Според свещения текст на индусите „Махабхарата“ около смокиново дърво Юдищира получава знанието за числата, което му било нужно, за да извоюва победа в играта с кости. Това е свещеното дърво на боговете Вишну и Шива и се свързва със съзидателната страна на тяхната сила. 


На Изток високо се цени сянката на смокиновото дърво. Изразът „Седи под смокиня“ означава състояние на спокойствие и благополучие. 
В Древна Гърция това бил плод, който се свързвал с еротиката, знак на бог Дионис, покровителя на виното, веселието и растежа. Смятал се също за атрибут на фалическия бог Приап и предизвиквал еротични асоциации. Смокинята била знак и на богинята на плодородието Деметра. Древните гърци приемали растението за символ на плодородие и ярка сексуалност. По време на Дионисиевите тържества през класическата епоха в Гърция се изяждали, заедно с други деликатеси, и много смокинови плодове, за да се повиши мъжкото либидо.


Според римляните легендарните основатели на държавата – Ромул и Рем, били отгледани от една вълчица, която ги кърмела под сянката на смокиново дърво. То олицетворявало могъществото и просперитета на Древен Рим.В християнската символика “сухата смокиня” се приема за белег на юдеизма, който не признава Месията Христос или е знак на погрешна доктрина. В християнската култура съществува известна двойственост в разбиранията и символните значения на това растение. В Библията смокинята, даваща плод, заедно с маслината и лозата, е елемент от необременения с грижи живот в царството на Месията. За значението на това растение за хората от онова време можем да съдим по факта, че в Книгата на книгите смокинята е спомената 41 пъти. С листа от смокиново дърво Адам и Ева покриват голите си тела, като ги съшиват и си “правят препасници”. В изобразителното изкуство векове наред мъжките гениталии били прикривани със смокинови листа. Древните евреи приемали, смокинята била „забранения плод“ точно поради прикриването на голотата на първите човеци със смокинови листа (а не с някакви други). Изобразяването на изсъхнало смокиново дърво обаче олицетворявало ересите. 



Белият сок, който потича при откъсване на смокиновия плод се свързва в различните култури както с майчината кърма, така и с мъжката сперма. Юдейско-християнката традиция асоциира растението с женското начало, а мюсюлманската – с мъжкото. Според ислямската традиция двете дървета - табу от градината на Рая са маслината и смокинята. 








Няма коментари:

Публикуване на коментар