неделя, 11 септември 2016 г.

Гората и дървото – символи и знаци

*


 
Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. ** Лесът  е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но – и  необикновено примамлив за човека.




Кликнете върху изображението, за да видите клипа “Гората“.


Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.

В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени  заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са  олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса. 

Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви,  митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно  на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински  усои. Те живеят под големи стари дървета.

Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен  момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и  превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези  символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха  твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато  голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори.



Нашите деди  е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство  на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази  непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения. Отношението към гората е в известна степен  двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като  място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой  или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ  територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често  гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата  женственост, която трябва да се изследва и разгадае.
Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред  неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се  приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано  пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в  Епир е място на поклонение пред Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава  волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по  брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са  изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива  горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества – хора и  животни.