четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Пещерата Алтамира*


Пещерата Алтамира се намира на около 30 км от град Сантандер, в землището на село Сантиляна дел Мар. Открита е през 1875 г. от Модесто Кубийас, който по време на лов се натъкнал случайно на входа на пещерата. Но за истински откривател и пръв изследовател на света на Алтамира се счита дон Марселино де Саутуола, земевладелец, адвокат и любител на праисторията.

Алтамира се намира на 156 метра надморска височина и на малко повече от 2 км от река Саха. Пещерата е с неголеми размери – дължината й е 270 метра. В главната галерия височината варира от 2 до 12 метра, a широчината от 6 до 20 метра. Каверната се разтваря между паралелно рзположени почти хоризонтални пластове от варовикови скали. Изследванията доказват, че е формирана през плиоцена. Състои се от три части. Първата представлява широко предверие, което се осветява от естествената светлина. Втората зона е заета от просторна зала, по тавана на която са открити множество рисунки на хората от Късния Палеолит, които са обитавали Алтамира в продължение на около 6 хиляди години. Третата част от пещерата е заета от по-малки зали и коридори. По стените и таваните им също има рисунки.

Интересът на дон Марселино към праисторията бил провокиран на Световното изложение в Париж през 1878 година, когато посетил павилиона на Антропологията и разгледал находките, открити в пещерите на Франция. Това го въодушевило да търси следи от праисторията в пещерите на Кантабрия. 


Проучването на Алтамира започнало през 1879 година. Първоначално дон Марселино работил близо до входа и намерил множество каменни и костени оръдия на труда – върхове на стрели и харпуни, игли, раковини, кости на животни и много пепел, разпръсната из цялото пещерно пространство. Откриването на рисунките в Алтмира се дължи на осемгодишната дъщеря на Саутуола, Мария.

Върху тавана на пещерната зала са разположени множество фигури на различни животни, обитавали през кватернера района на Кантабрия – коне, диви кози, бизони, сърни. Най-старите рисунки се отнасят към 15 000г.пр.Хр. и изобразяват коне, изпълнени в червено. По-късните рисунки, датирани към 12 000г. пр.Хр. също са изпълнени в червено, но изобразяват сърни и кози. Най-често срещаното животно в пещерните рисунки е бизонът.


Входът на пещерата бил затрупан със скали след срутване, станало преди около 12 000 години. Това всъщност запазило микроклимата във вътрешността на каверната и съхранило оригиналните праисторически рисунки.

Всички използвани пигменти са с естествен минерален произход. Нанасяни са върху скалната основа смесени с животинска мазнина, за да се получи слепващ ефект. Контурите на фигурите са направени с въглен, често се наблюдава и използването на остри предмети за очертаване на рисунките. Боята е нанасяна по три начина: с пръсти, чрез издухване подобно на аерограф и с помощта на тампони от животинска кожа.
Рисунките са покрити с прозрачен слой, образуван вследствие на ерозията и това създава усещане за полихромност на изображенията.
За да се придаде обем на фугурите и усещане за движение, са използвани естествените особености на релефа на пещерата. Където е било необходимо, скалните натрупвания били отстранявани.
Предполага се, че Алтамира е била използвана за провеждането на различни церемонии от хората на Късния Палеолит. Не са открити връзки между изобразените животни и намерените кости в пещерата.
Изпълнението на фигурите е толкова реалистично и въздействието им е толкова истинско, че първоначално били обявени от научната общност за фалшификат, а откривателят им бил посочен като негов автор. Истинското признание за стойността на Алтамира дошло през 1902 година заедно с извинения за несправедливите обвинения, но за дон Марселино било много късно – той починал 14 години по-рано.


Алтамира е обявена за част от Световното културно наследство през 1985 година. Тя е един от най-посещаваните туристически обекти
в Испания. За да се съхранят автентичните рисунки, само 8 500 човека на година могат да посещават Алтамира. Построена e Неопещера, в която с точност до милиметър са представени естествената текстура на скалите и пещерните рисунки. Създаден е Национален музей и Център за изследване на Алтамира.
Много съвремени творци са посещавали пещерата и са останали удивени от нейните рисунки. Пабло Пикасо казва:” След Алтамира всичко е декадентство.”

* – Материалът е класиран на първо място в Онлайн конкурса на National Geographic България за месец октомври 2008 г. .
 Тема на конкурса  „Пещерите по света".

Няма коментари:

Публикуване на коментар