четвъртък, 21 юли 2011 г.

Архитектурни шедьоври: Операта в Сидни - II част



През юли 1964 г. Йорн Утсон споделя: “В основата на проекта на Оперния театър лежи желанието да изведа хората от света на ежедневната  рутина в света на фантазиите, който обитават музикантите и актьорите.” 

На пръв поглед идеята на автора е несложна. Комплексът трябва да се състои от платформа, в която да се “врежат” две амфитеатрални зали. Над конструкцията трябва да се издигат леки бели арки-раковини, които да придават на съоръжението въздушност и неповторимост. Но този проект поставя ново начало в архитектурата на XX век.
Строителните и довършителни дейности се извършват на три етапа. През първия,  (от 1959г. до 1963г.) се издига подиума на сградата; от 1963г. до 1967г. се строят външните сводове и по време на третата фаза, от 1967г. до 1973 г., се извършват дейностите по вътрешното оформление. По предварителни планове сумата, необходима за строителните работи е 7 милиона долара, крайната сметка обаче е многократно по-голяма. При завършването на Операта се изчислява крайната стойност на вложените средства и те надхвърлят повече от 14 пъти първоначално предвидените – в трите етапа вложените средства се разпределят приблизително по следния начин: в първия се влагат около 5,5 млн.долара,  във втория – около 12,5 млн. долара, третия поглъща най-голяма сума – 56,5 млн. Екипирането на сцените, осветлението и органа струват около 9 млн., допълнителното оборудване - още 16.5 милиона долара. Така общата сума достига стойност около 102 милиона долара.


Работата над фундаментите започват през 1959г. и 4 години по-късно е завършена основната част от зданието. Най-сложно се оказва построяването на покрива. До този момент в света нищо подобно не е изработвано. Покривната конструкция се състои от 2000 бетонни секции, облицовани с керамични плочки. Разбира се, тази забележителна конфигурация се се създава изведнъж. Строежът е съпътстван от многобройни разногласия. Най-сериозните се отнасят до издигането на стрехите на покрива, първоначалния проект е основно преработен. Положението се усложнява и от факта, че по-голямата част от строителните материали не се произвеждат в Австралия и се налага техния внос, което многократно увеличава разходите. Това налага привличане на нови средства – търсят се инвеститори, предварително се продават части от  вътрешната площ на Операта. Това води до постоянно променяне на началната концепция.
Безкрайните спорове за това как трябва и как е правилно да се строи тази необикновена сграда, как да се планира строежа на основната площадка, какви материали да се изберат и пр., както и финансовите несполуки, и ясно изразеното недоверие към автора, карат Утсон да подаде оставка през 1966г. Архитектът е толкова огорчен и наранен, че не взема участие в официалното откриване на Операта на 20 октомври 1973г., състояло се в присъствието на кралица Елизабет II.


Първоначалният проект се преработва многократно. След напускането на Йорн Утсон с ръководството на строителството се заемат четирима австралийски архитекти, считани за едни от най-добрите  в страната. С помощта на компютри и специални алгоритми започва изчисляването на начините за намаляване на грешки и разрешаването на технически проблеми по строителството на бетонните платна на покрива. Става ясно, че големите “корабни платна” не могат да се конструират и изпълнят така, както са замислени от Утсон. През 1967 г. покривната конструкция е завършена, но остава огромното вътрешно пространство, на което трябва да се придаде съответния вид и форма. За цялостното строителство и оформяне на зданието са нужни 14 години.
Операта е сграда с радикално новаторски дизайн. Състои се от голям брой панели, които наподобяват сглобяеми черупки (раковини),  които формират сводовете на структурата. Съоръжението е разположено на площ от 1.8 хектара. Дължината му е 183 м, в най-обширната му част  широчината  е  около 120 м. Опира се на 580 стълба,  закрепени на дълбочина 25 м под морското равнище. Сградата се захранва с електрическа мощност равна на консумацията на един град с 25 000 жители. Електричеството тече по 645 км кабели. 


Покривът е облицован с 1 056 000 плочки в бяло и бежово, произведени в Швеция. В ясните слънчеви дни те блестят с преливащите се цветове. Гледани от далече изглеждат бели. Изработени са така, че да се самопочистват, но се налага и периодично почистване,  поддръжка и подмяна на облицовката.
Какъв е резултатът от строителния "маратон”? Удивителен бетонен покрив, приличащ на гигантски издути от вятъра корабни платна. Тежестта от 161 000 тона се издига на 67 м височина над масивния цокъл на театъра, сякаш изплува от морската шир. Формата на покривната конструкция не обезпечава нужното за концертна зала равнище на акустика, затова вътрешните елементи са изработени от дървени панели, отразяващи звука. По време на представления за подобряване на качеството на акустиката, от тавана на сцената се спускат звукоотразяващи екрани от органично стъкло.
В архитектурната конструкция на Операта се разграничават три зони: покрив, цокълен етаж (тук са разположени служебните помещения и оборудването) и множество концертни и театрални зали с обединяващо ги фоайе.
Двете големи групи покривни арки се издигат съответно над Концертната зала и над Оперния театър. Останалите салони имат като покрив групи от по-малки сводове. Формата на черупка е избрана , за да се  олекоти вътрешната структура. Издига се от ниските части на входа, върху зоните за зрителите до най-високите ложи.


Една група много по-малка от системата на черупките се намира от страната на входа, монументалното стълбище и ресторанта Бенелонг. Макар че тези структурни елементи  на Операта да се наричат “черупки”, по своето естество те не са сводове в пълния архитектурен смисъл на думата, по-скоро са панели, чиято задача е да  поддържат необикновената конструкция със система от сглобяеми ребра.
Интериорът на сградата е изработен от розов австралийски гранит, добит в района на Тарана, облицовките са от дървен материал и фурнир от Нов Южен Уелс. Стилът  на оформяне на вътрешните пространства е известен като “космическа готика”.
В числото на театралните зали се включват Концертната зала с 2 679 места. В нея е разположен великолепният орган на Операта. Това е най-големият механичен орган на планетата, състоящ се от 10 500 тръби. Завесата на сцената, наречена “Завесата на Слънцето и Луната”,  е създадена по проект на австралиеца Коберн и е изработена във Франция в стила на килимите от Обюсон. Това е най-голямата завеса в света. Всяка от двете и половини има площ от 93 кв.м.
Втората по големина зала в сградата е Оперния театър с 1 547 места. Това е главното място на "действие" на Оперното дружество на Австралия, а също така е използвано и от Австралийското балетно дружество.
Залата на Драматичния театър (с 544места), Музикалната зала, с 398 места и Театралното студио (364 места) са по-малките салони на Операта.
Сградата е многофункционална - освен за театрални, балетни и оперни представления, зданието се използва и за други дейности: сватби, празненства, конференции. За тези прояви са предвидени по-малки зали, ресторанти, кафенета, книжарница, зали за репетиции, съблекални и гримьорни, административни кабинети, “зелена зона” за артистите и персонала (включва бар, трапезария и зала за почивка), етаж с технически средства, уреди, климатични, електрически и други инсталации, поддържащи дейностите в сградата. Общо в Операта се наброяват над 800 отделни помещения и зали. Сградата разполага с над 2 200 врати.
През 2006 г. е открито ново крило на Операта. Допълнение към екстериора на Операта е пасаж с дължина 45 м, облицован с гранит, изпълнен по проект на Йорн Утсон. Архитектът,  носител  на наградата "Прицкър" (2003г.), считана за еквивалент на Нобеловата награда в областта на архитектурата, не присъства и на това тържество.
Въпреки, че има и своите върли противници, Операта в Сидни е несъмнено един от архитектурните шедьоври на нашето време, една от основните забележителности и най-известния символ на Австралия. Тя не прилича на нито една друга сграда. И е напълно обясним факта, че е единствената постройка от XX век, която влезе в Списъка с новите 21 чудеса на света.






Няма коментари:

Публикуване на коментар