понеделник, 11 юли 2011 г.

Мъдростта на растенията: Дюля

Златният дар на Гея


“Върху бюфета бяха наредени една до друга дюли. Едри, дъхави и ярко жълти, те грееха в стаята като малки златни слънца. Момичето повдигна лицето си към тях и жадно вдъхна аромата им. Обля го мирис на щедра есен и нещо друго, познато, но неуловимо. Като далечен спомен от прастари времена…”


Още от онзи далечен момент, когато се е почувствал съзнателно същество, човекът е започнал да си служи с универсалния език на символите. Ползвал ги е за различни цели – да го предпазят от беди и нещастия, да го дарят с хубав късмет и преди всичко - да предаде своето послание на другите човеци. Дори най-обикновени на пръв поглед предмети били превръщани в символи и придобивали значение на специални знаци. Всички хора от един културен кръг ги разпознавали и разчитали. Най-често използвани символи били елементите от заобиклящата ги природа и особено растенията. Едно то тях е и дюлята – златния дар на Гея.




Древните пеласги дълбоко почитали Мариан, богинята на морето. Нейн свещен атрибут бил дюлята. Старите гърци възприели култа към Мариан, но го трансформирали по своя великолепен начин. И от морската пяна, която се къдрела по бреговете на остров Крит, се родила прекрасната Афродита. В ръката си държала дюля като символ на истинската любов и очакваната плодовитост. 



Елините наричали дюлята златна ябълка. Днес изследователите приемат, че митичните плодове от градината на Хесперидите били всъщност дюли. Според митологията Херакъл, наречен по-късно от римляните Херкулес, трябвало да извърши дванадесет подвига. Последният бил най-труден. Героят получил нелеката задача да вземе от градините на титана Атлас, който поддържал на плещите си небесния свод, три златни ябълки. Тези ябълки били плодовете на златното дърво, което богинята на земята Гея подарила на Хера в деня на сватбата и със Зевс. Дървото растяло в свещената градина, там Слънцето всяка вечер спирало огнената си колесница. Атлас, могъщият пазител на чудния дар, оградил с висока стена святото дърво. То се пазело от трите му дъщери – Хесперидите, и от Ладон – дракона с едно единствено око. Херакъл изпълнил поръката, колкото и трудна да била тя. По-късно плодовете били върнати на Хесперидите, за да останат завинаги в свещената градина.




Мотивът за сакралната градина с дърво в центъра ѝ защитавано от дракон, ни изпраща към мита за Дървото на Живота. Не случайно елините изобразявали пазеното от Хесперидите растение със звезди вместо плодове.
По-късно този символ преминал и у древните римляни като знак на Венера. Плутарх разказва, че младоженците отхапвали от дюля преди да влязат в брачната стая. Това правели не само за да парфюмират устата си и да придадат приятен вкус на първата целувка. Главната причина била съвсем друга – дюлята трябвало да помогне на новия съпруг да отдалечи лошите духове, които в модерните времена наричат негативни вибрации.




Близкият Изток, в района на Ерусалим, в древни времена се провеждал празник, по време на който вярващите носели в лявата си ръка lulab и ethrog - в дясната. До неотдавна изследователите смятаха, че ethrog е цитрусов плод (мислеше се, че е лимон). Но днес със сигурност се знае, че по онова време лимоните не са били пренесени още от Индия. Поради тази причина се приема, че жълтите плодове, носени по време на празника били дюли. На свои ред lulab се състои от преплетени клони на палма, мирта и върба, растения, свързващи се с женското измерение на Бога, т.е. на Богинята в този случай. Робърт Грейвз ("Клавдий"), известен английски писател и историк, изказва предположението, че практиката на ритуала на lulab и ethrog евреите са заели от ханаанците, заедно с други обичаи, посветени на богинята на Луната. 
Асоциацията между Мариан, древната средиземноморска богиня, и дюлята продължила да съществува в християнската традиция на о. Майорка. В средата на XX век Робърт Грейвз наблюдавал католиците от Бонанова, селище близо до Палма, да отбелязват празник на Дева Мария през първия понеделник след 12.IX.(съвпада с настъпването на есента на 23.IX.). Вярващите образували процесия и носели в ръцете си клони от дюля и офика.



През вековете традициите се видоизменяли, обредите за призоваване на любовна сила имали различни варианти. Част от тях била и продължава да бъде дюлята, древния знак на Афродита, Венера и Мариан, плод, използван и в някои езотерични ритуали. Вещиците във времето на глобализацията (никога не съм мислела, че толкова много хора смятат себе си за чародеи!) приемат дюлята като силно чувствителен сантиментален магнит. Много популярна е практиката на формиране на триъгълник от запалени свещи, дюля и мед. Видно е, че жълтия плод, който според съвременните вещери има мощта да закриля и подпомага сърдечните съюзи, не е загубил символното си значение.


“Момичето се взираше в грейналите на бюфета слънца. През отворения прозорец долиташе звънкия глас на жената от съседната къща:”Станкиното лице, мамо, на лимон мирише и на жълта дюля…”


Няма коментари:

Публикуване на коментар