понеделник, 18 юли 2011 г.

Мъдросттта на растенията - Нар


Нарът е едно от най-рано култивираните от човека растения - приема се, че е познат на човечеството от преди четири хиляди години. Негова прародина е Персия. Специалистите смятат, че нарът е имал огромно значение за изхранването на хората през онези далечни времена и го поставят в това отношение наред със зърнените култури и меда, смокинята, гроздето и маслината. Нарът бил добре известен в Близкия Изток още преди бадема, прасковата и кайсията да бъдат култивирани и разпространени в района. 
Финикийците пренесли растението в страните от Средиземноморието посредством своите колонии. В Древен Рим го наричали „пуническа ябълка“, защото възприели нара от картагенците (пуните). Другото име на нара е гранат, което означава зърнест (лат.).



Растението се развива като гъст храст или невисоко дърво. Клонките му са фини, с малки и тесни листа. Цъфти с продълговати оранжево – червени едри цветове, които силно наподобяват пламъчета. За отглеждането на културата не са необходими специални грижи, всяка година дървото дава плодове. Но те могат да узреят само при дълго и горещо лято, макар
да издържат на кратки зимни застудявания с температури до минус 9 - минус 12oС. Растението не понася обилна влага. Плодът на нара има сладко-кисел вкус. На големина достига размерите на голям портокал. Обвит е с кора, която съхранява от 400 до 700 ядливи семена, обвити с прозрачна ципа, под която прозира гладкото ярко червено месо, под което е скрито семето на растението. Тънки млечнобели мембрани разделят вътрешността на плода на отделни сегменти. Кората на зрелите нарове е различна на цвят при различните сортове – от червена до жълта и розова. 


Корените и кората на дървото притежават лечебни свойства, плодовете са вкусни, а от листата се приготвя чай. Сокът от плодовете на нара е ароматен и освежаващ, утолява жаждата през горещите дни и това е една от многото причини в страните от Изтока растението да се цени толкова високо. Сокът е особено богат на захари, плодови киселини, минерални вещества, витамини – С, В1, В2, В6, В12, Е, Р, танини. Сокът съдържа по-голямо количество оксиданти от която и да е друга напитка, включително и от червеното вино, зеления чай, соковете от клюква или боровинка. 
В народната медицина плодът и неговият сок се използват за лечение на бъбречни заболявания, камъни в бъбреците и жлъчката, при диабет, ангина, трески, придружени с висока температура и пр. Използва се за укрепване на гласните струни и при ангина, лекува краста. От кората на плода се приготвят настройки, приемани при стомашни разстройства, дизентерия, глисти, тения. В Шри Ланка от цветовете се приготвя отвара, използвана при очни инфекции. 


В гастрономията плодовете на нара се използват както в свеж вид, така и като добавка към сосове и блюда, зърната се поръсват върху салати и десерти. От сока на нара се прави вино и пунш, различни напитки, сиропи, например гренадин (използван при направата на множество коктейли), гъсти сосове. От младите корени на растението се добива специален вид захар, наречена също гренадин, с приятен вкус и силен аромат. Сокът се използва и за мариноване.

От древни времена на Изток нарът е считан за цар на всички плодове. Оригиналната форма, с която завършва плода на растението, наподобява малка коронка. Смята се, че точно тя е образецът, използван на направата на главната царска регалия – короната.
Символиката на нара се свързва с редица женски божества. Знак е на плодородие и щастлив брак с много деца. Той е атрибут на богинята Астарта (Ищар), на Деметра, на Пресефона (Кора, Прозерпина), на Афродита и на Атина. Легендата разказва, че майката на Атис, любимият на „Великата майка Кибела“, забременяла след контакт с един нар.
Нарови дървета, като знак на пролятата в битки кръв, се засаждали на гробовете на героите. Растението символизира слънцето, живота и кръвта. Древните вавилонци преди битка дъвчели нарови зърна – смятали, че така ще опазят живота си в предстоящото сражение. 


В Древен Египет нарът бил познат около 1500 г.пр.Хр., по времето на фараоните от осемнадесетата династия. Древните египтяни погребвали своите близки с нар. Ахн, секретар на Тутмос I, поръчал около гробницата му да посадят пет нарови дръвчета. В гробница в Тел ал Амарна от епохата на фараон Аменхотеп IV е открита рисунка на нар. Растението олицетворява вярата на древниете египтяни в задгробния живот.
В Древна Гърция това растение е символ на брака. Когато трябвало да разреши на съпругата си Персефона да се върне при майка си Деметра, богът на подземното царство Хадес и дал да погълне нарово зърно като залог за тяхната брачна връзка и като обещание, че ще се върне при него. Многобройните нарови зърна се свързвали с представата за плодородие. Подобно на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че се обитават от определен вид нимфи, и наровите растения приютявали божества – пазителки.
Херодот разказва, че когато Ксеркс нападнал Гърция, воините от личната му охрана носели на края на копията си златни нарове като знак за най-висша почест.
В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона и изображение на богинята с плода на растението в ръка символизирало брака и майчинството. Благоуханните цветове на нара, цъфтящи в ярко червено, наподобяващи пламъци, се приемали за знак на любов и щастлив брак. Младоженките поставяли на главите си корони от нарови клонки. Сокът от растението се пиел против стерилитет. 



Древните евреи приемали нара като символ на изобилие и богатство. Растението е споменато няколко пъти и в Стария Завет. Израилтяните за пръв път видели нар в Египет. Като доказателство за благодатта и богатството на обетованата земя, пратениците на Мойсей донесли нарове. 
При археологически разкопки в Храма в Ерусалим в началото на 80-те години на миналия век е намерен нар, изработен от слонова кост. Изследванията доказват, че предметът бил използван при най-тържествените церемонии от първосвещеника на Храма. В нара е издълбана малка дупчица, около която има надпис на древноеврейски език „От дома на Бога“. Нарът се поставял на върха на жезъла на първосвещеника и с него се отслужвали религиозни церемонии. Експертите отнасят изработването на предмета към времето на възникване на еврейската монархия, епохата на царете Саул, Давид и Соломон. Приема се, че е изработен по времето на строежа на първия Храм на Ерусалим. Идеята за построяването на Храма е на Давид, но е осъществена по време на управлението на Соломон. Нарът е приеман като атрибут на най-висш авторитет и символ на религиозната власт на Храма. Този нар бил приеман като символ на обединението, което изразявал Храма, на мира, диалога, братството между хората и единството на народа. В този дух се обясняват и редица препратки, свързани с нара, които се споменават в Библията. 
Музеят на Израел (със седалище в Ерусалим) – един от най-важните археологически музеи в света, откупил предмета в края на 80-те години за половин милион долара. Защитен от блиндирано стъкло, днес този нар е един от най-почитаните символи на Древен Ерусалим. 


По времето на цар Соломон били прочути наровите градини на Ерусалим, които се възпявали в песни. Нарът символизирал плодородието. Плодът на нара бил един от най-важните сватбени подаръци, тъй като многобройните семена се приемали като пожелание за многобройно потомство на семейството и приемственост на традицията. В книгата „Песен на песните“ нарът се свързва с плодородието и красотата на любовта в брака. 
По време на управлението на цар Ирод Велики това растение било символ на властта на монархията. 
В християнската епоха символиката на растението била обогатена. Нарът олицетворявал изобилието на очакваната богата реколта. Знаковият смисъл се разширил и дървото се приемало за белег на божественото благославяне и небесната любов. В Музея на вестготите в град Мерида е изложена колона с изображение на житни снопове в горната част, и нарове в долната, което ни отправя към символните знаци, свързани с небето или с Исус Христос – „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Едновременно нарът е и символ на единството и защитата на Църквата в една превратна епоха, когато арианството и други ереси заплашват устоите ѝ. 


Червеният сок на наровите зърна се свързвал с кръвта на мъчениците, която те проливали за вярата. Кръглите зърна, събрани в една обща твърда обвивка били приемани за знак на единството на хората, обединени в една религиозна общност. Предвид на това, че обвивката е твърда, но сока в нейната вътрешност е сладък, нарът е посрещан като символ на строгостта на свещениците, която е пропита от доброта. 


През бароковата епоха изображението на разпукнат нар с изобилието на неговите зърна символизира състраданието и човеколюбието. Наровият плод бил олицетворение на женското милосърдие. 

Мюсюлманите отдавали голямо предпочитание на нара - в Корана се споменава за това растение като пример за добрите неща, които Бог е направил. Според исляма нарът расте в Райските градини. 

В Испания това растение е символ на град Гранада (granado – нар (исп.). Мадоната на Гранада е изобразена с нар в ръка. Плодът символизира живота, богатството и изобилието, това е свързано с приходите, получавани от огромните нарови градини, разположени в района на Гранада. 
От Испания растението е разпространено в Новия свят. То е един от символите на град Богота. По-късно нарът намира благодатни условия за развитие и в Южна и Югоизточна Африка, в Австралия, по островите на Тихия и Индийски океан. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар