Алканиз

Alcañiz е град (по-скоро градче) в провинция Теруел, автономна област Арагон, разположен по течението на река Гуадалопе.

Началото му се губи в епохата на арабското владичество. Първите писмени сведения за Алканиз са от 1157 г., когато графът на Барселона Рамон Беренгер IV го завладява отново и разширява територията на владенията си. Скоро губи придобивките си, до повторното завладяване на областта, извършено от сина му Алфонсо II.

През изминалите столетия Алканиз е играл важна роля в испанската история, но за това – някой друг път.

Посетихме града в събота, когато ритуалите, свързани със Семана санта (Semana Santa) – седмицата предхождаща Великден, са засвидетелствани още през 1625 година. На първата снимка се вижда част от религиозната процесия.

В Алканиз, град с население от около 16 500 жители, има интересни туристически обекти.

Впечатление правят бароковата църква Санта Мария с монументалната си украса. Видяното част говори за богатството на града през XVII - XVIII век, което позволява създаването на впечатляващата сграда. Друг интересен обект е красивата сграда на кметството, строена през XVI век. Тесните улички на градчето пазят атмосферата на Средновековието.

Недалече от града се намира Val del Charco del Agua Amarga със забележителни пещерни рисунки, които са обявени за част от Световното наследство на ЮНЕСКО. До града има и други археологически обекти, останали от древните ибери и известни като Пътят на иберите в Долен Арагон.

Тук е и пистата Motorland Aragón, на която се провеждат международни състезания, включително и световни шампионати. Е, това е за любителите на високите скорости.

Според мен, страстен любител на замъци от всякакъв вид и порядък, най-интересният обект в Алканиз е замъкът Калатрава.

Построен през XII век, той е принадлежал на Ордена на Калатрава и се издига величествено на хълм над града.

През 1179 г. Алфонсо II от Арагон отстъпва замъка Алканиз на религиозно-военния орден на Калатрава. Самият орден е основан в Кралство Кастилия през 1158 г. от абат Раймундо де Фитеро. Първоначалната цел на ордена е да защитава град Калатрава (близо до сегашния Сиудад Реал). Принадлежи към групата на цистерианските ордени и е част от групата на испанските ордени par excellence. Братството защитава вярата и традициите.

Понастоящем замъкът по отношение на експлоатацията, е разделен на две части – едната част остава туристическа, а другата е превърната в хотел. За такава практика стана дума, когато писахме за крепостта Кардона. Посещението на замъка става само в група, водена от гид. Не е разрешено, заради строителните работи, туристи да се разхождат свободно.

Хотелът – Parador de Alcaniz - предлага 36 стаи за настаняване, две от които са от категория "Suite".

От двора на замъка се открива чудесна гледка към града, околностите и реката (на клипчето се виждат част от тези красоти).

В ресторанта на хотела може да се опитат типичните ястия за провинциален Арагон – яйца по алканийски, печено агнешко, бадемови сладки и още вкусотии.

В ресторантската зала има огромна старинна камина. Но като свърши батерията на телефона, няма с какво да се заснеме това интересно място... Да..., следващия път тръгвам с телефон, зарядно и фотоапарат. Да не изпадам в притеснение душевно.

Замъците: Кардона

 

Замъкът Кардона

Една от моите каталунски любови...

Кардона е един от най-внушитените замъци в Испания и най-добре фортифицирана крепост в Каталуния.

Често я включват в групата на десетте най-добре укрепени замъци в Европа.

Разположен е на хълм с висичона от 585 метра. В подножието на замъка е възникнал град със същото име. Фактите говорят, че на това място е имало укрепление още през VIII век в епохата на Каролингите и по-късно е било унищожено от маврите. Замъкът е построен отново през 886 г. от граф Уилфред Космати (Гифре или Гифред Космати) от дом Барселона. От този момент Кардона се превръща в най-силно укрепената крепост в Каталуния. По време на Войната за испанското наследство Кардона удържа противниците си цяла седмица след като пада Барселона - 18 септември 1714 година.

Французите атакуват ожесточено крепостта, защитнищите ѝ проявяват голяма храброст, но са далеч по-малобройни и Кардона пада. Следва разрушаване на великата твърдина и превръщането ѝ в манастир. В края на XVIII и началото на XIХ век Кардона отново добива военно предназначение – бастионите са възстановени и в тях се помещават казармите на испанските крале в този район.

Замъкът е сериозно засегнат от боевете по време на Гражданката война.

В наши дни Кардона е възстановена и е внушителна и респектираща. Възстановителните работи продължават – в момента се работи по проект с приблизителна стойност от 2700000 евро.

Както всеки уважаващ себе си замък и Кардона има привидение. Това е една от най-любимите ми теми – където ида, все призраци търся.

Легендата разказва за девойката Аделаида, която умира от мъка по любимия си в голямата кула на крепостта когато е само на 13 години. Тъжно... В хотела, разположен на територията на замъка, има специална стая с призраци.

Хотелът е много интересен – в стремежа да се достигне автентичност, в стаите има и нощни гърнета...

През Средновековието Кардона е една от най-богатите области в кралство Арагон благодарение на добива на сол. Херцогът на Кардона е наричан често „крал без корона“ заради големите богатства, с които разполага.

През Средните векове виконтите на Кардона принадлежат към най-висшата аристокрация на кралство Арагон. Съществуват брачни връзки между тях и управляващата династия. По-късно господарите на Кардона са въздигнати в ранг на херцози.

Църквата Сант Висент, постоена вътре в замъка през 1040 г., приютява останките на кардонските херцози.

Та, както вече споменахме, богатството на Кардона се дължи на лозята, търговията и най-вече, на добива на сол.

На 3 км от средновековния замък се намира Солната планина – забележителен геоложки феномен, съществуващ повече от 40 милиона години. Интересен факт е, че Солната поланина е описана за пръв път от Плиний Стари още в I в.сл. Хр., а по-късно се споменава и от редица други римски учени. Всички са на едно мнение – Солната планина е „истинско чудо на света“.

Дълги години солта се добива по открит способ в кариери. През 1902 г. започват подземни дейности. Шахтите стигат до 1308 м дълбочина и се откриват калий и манган.

През 1990 г. добивът е прекратен. Солната планина е превърната в прекрасен, благоустроен музей – туристическа атракция под името „Светът на солта“. Заслужава си да се види - прекрасни солни образувания, артефакти от Средните векове и чудесна организация.

И пак ще напиша – тези работи каталунците ги могат. Ние да вземем и да се поучим от опита им.

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част III

„Гледай водата и гледай фонтана и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи“

До двореца Комарес се допира  Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то  Дворецът на лъвовете  е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се  проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните. В центъра на палата се намира прочутия Двор на лъвовете (Patio de los leones). Разположен е напречно в посока запад-изток и е обграден  с портици. Два павилиона са разположени по тесните му страни. Дворът е разделен на квадрати, растенията са малко и ниски, за да не се закрива гледката към сърцето на двора. Сред неголямото открито простанство е разположен фонтан, обкръжен от фигурите на 12 лъва, изваяни от мрамор. Легендата разказва, че броя на лъвовете не е случаен. Ибн Нагрел, везир на султан Мохамед алв-Гани и евреин по произход, разказал на владетеля за трона на Соломон, поддържан от фигурите на 12 лъва и посъветвал султана да украси фонтана с лъвски статуи. 

Историците напълно отричат истинността на този разказ като посочват, че за пръв път фигурите се появяват около фонтана през XVIвек и са пренесени тук от стария дворец в Албайсин. Дворът на лъвовете е вълшебно място, изпълнено със спокойна тишина, нарушавана само от ромона на водата. Арабите изключително високо ценели водата и изпълнили дворците и градините си с водопади, ручеи и фонтани. Върху шадравана в двора на лъвовете се вижда надпис: ”Гледай водата и гледай фонтана, и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи.” Мраморната чаша на шадравана е украсена и с други стихове от поема на поета ибн Замрак, която описва чудесно формата, функциите и значението на фонтана. “В тази градина постройките са така прекрасни, че Бог не разрешава да съществува друга красота, която може да се сравни с нея.” По времето, когато била издигната тази изящна постройка разцъфтявала и дружбата между Мохамед V и християнския владетел Педро I  Жестокия. 

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част II „Бисер сред изумруди“

Така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина блестяшите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.

Създателите  на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметар с изкусни украшения. Дървените свръзки дори са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури,  комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Стените са изписани с думите на първия султан от династията на Насридите “Само Аллах е победител” и  много стихове на тримата забележителни поети Ибн ал Яяб (1274-1349) , Ибн ал Хатиб (1313-1375) и Ибн Замрак (1333-1393). И тримата били секретари на султанската канцелария и първи министри на държавата. 

Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието.  Построена е от Юсуф I през 1348 година, за това свидетелствуват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни  елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката  е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част I Исторически бележки

През 711 година отряд арабски и берберски воини, преминавайки Гибралтарския пролив, нахлуват в Пиренейския полуостров.  От  този момeнт maurus (от гръцки език – “тъмен”), име на едно от берберските племена, обитаващо северозападна Африка, сeизползва за назоваване на всички мюсюлмански завоеватели на Испания.

Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстващата и най-гъсто населената  страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който с свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.

Името Ал Хамбра* (Правилно е наименованието Аламбра, но в българския  език е придобило гражданственост названието Алхамбра.) буквално се превежда от арабски “червена крепост”.От къде води началото си името на замъка? Съществуват три становища по този въпрос. Според застъпниците на първата  версия, изсушената под парещото слънце на Андалусия глина,от която са издигнати част oт стените на замъка, има червен цвят. Но според други изследователи, по време на управлението на мавританските владетели стените на крепостта били варосани. Строителните дейности били извършвани през нощта, за да се избегне дневната горещина. Факлите хвърляли червени отблясъци по стените на крепостта и оттам произлиза и името ѝ. Други автори  свързват названието на замъка с името на основателя му – Мохамед ибн ал-Ахмар, което на арабски означава “червеният”.

Когато се строи Алхамбра  на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постояните опасности, междуособиците и предателствaта. Тук султаните  намират спокойствие и се отдават на чара на  Алхамбра. Това  е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош.  В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук сe създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение.  Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Още по време на римското владичество на полуострова, на най-високият хълм до Гранада се издига здрава крепост. Първите сведения за Алхамбра се отнасят към IX век. Непрекъснатите битки, водени от Кордовския халифат, поддикват Саввар бен Хамдун през 889 година по време на войните между мюсюлмани и муаладини (християни, приели исляма) да потърси убежище в Алказаба, днешната цитадела на комплекса. Той ограничава своята дейност до укрепяване стените на цитаделата.

Замъците: Тамплиерите и Миравет

Орденът на рицарите тамплиери, наричани още рицари на Храма  или Бедните рицари на Исус Христос, възниква вследствие на Първия кръстоносен поход. Той е един от монашеските християнски ордени, създадени на военна основа. Смята се, че възниква между 1118 и 1121 година. Ръководи се от Генерален капитул, който избира Велик магистър. Делата на ордена по места се ръководят от местни магистри.  Орденът има силно влияние в Европа и Близкия изток.

Мощна колония на тамплиерите се формира и в Аргонското кралство. На Пиренейкия полуостров Орденът взема дейно участие в процеса на Реконкистата – отвоюването на завладените от маврите територии. От неговите богатства – натрупани вследствие от многобройни привилегии и щедри дарения в течение на   близо два века - често се възползват и местните монарси. Въпреки обширните земи, собственост на тамплиерите в Арагон и многобройните съкровища,  притежание на Ордена, неговите средства се изчерпват  от необходимостта да насочват все  повече и повече пари в Сирия и Палестина. Не по—малко са разходите за задоволяване непрекъснатите искания на арагонските  владетели. Въпреки, че Орденът на Храма редовно извършва банкови функции, в арагонските територии  той изпада в дългове.

Миравет, замък със стратегическо разположение, е предаден във властта на рицарите – тамплиери през 1153 година и се превръща в седалище на командването на Ордена в Арагон.  Тук се установява резиденцията на регионалния магистър,  хазната и архива.

През 1307 г. френският крал Филип  IV Хубави, който отдавна иска са сложи ръка върху богатствата на Ордена,  изпраща от името на папа Климент V  писма из цяла Европа, в които тамплиерите са обвинени в ерес и богохулство. Срещу тях започва съдебен  процес, воден както от светски, така и от църковни власти. Орденът във Франция е напълно разгромен. Не така плачевна е съдбата на храмовниците  в други европейски страни.

В средата на октомври 1307 г. арагонският крал Хайме II Справедливи получава писмо от крал Филип  IV Хубави, което описва злостните деяния на храмовниците и препоръчва горещо тяхното арестуване и конфискация на имуществата на ордена, както това вече е станало във Франция. В отговора си арагонският крал изразява съмнение във вината на рацарите – монаси и изтъква, че „Тамплиерите винаги са се отличавали с достойна за похвала праведност и религиозна твърдост; набожността им до този момент не е предизвикала у мен никакво съмнение; и никой не може да ги обвини и в най-малко отклонение от вярата; напротив, за цялото време на нашето управление те предано са ни служили в борбата с неверниците и са се отзовавали винаги, когато сме ги повикали.“

Когато до Испания достига вестта за признанията на Великия магистър Жак дьо Моле по всички точки на  кралските и папски  обвинения, Хайме II също издава заповед (1 декември 1307г.) за арестуването на тамплиерите и конфискация на имуществото им  в земите на кралството. Не всички рицари се подчиняват и напускат замъците си. В Арагон много тамплиери успяват да се въоръжат и да се подготвят за отбрана. Скоро една от владените от Ордена крепости – Пенискола, пада във властта на кралската гвардия, а магистъра на Арагон Ексемен ди Ленда е арестуван. В ръцете на тамплиерите обаче са мощните замъци Аско, Кантавеля, Вилел, Кастелота, Каламера и Монзон,а командира на Русельон фра Рамон де Сагуардиа здраво държи Миравет,  в крепостта се укриват арагонски и каталунски рицари. 

Обсадените  защитават замъка повече от година в периода 1307-1308 г. Трябва да се отбележи, че обсаждащите не проявяват  особено рвение при изпълнението на кралските желания- за много от тях тамплиерите са другари по оръжие, с които те се сражавали рамо до рамо в многобройните битки.

От Миравет командирът отправя писмо до крал Хайме II Справедливи, в което напомня за пролятата тамплиерска кръв във войната с маврите и проведената неотдавна битка при Гранада. Командирът не пропуска да спомене опустошителния глад, обхванал цяла Испания и  спасените от гладна смърт две хиляди души в тамплиерския замък Гарден и още шест хиляди души в Монзон. В  писмото не е пропуснато да се  припомни  подкрепата, която рицарите оказават на короната във войната с Франция, когато френските войски за опитват да завладеят Барселона (Хайме II е граф на Барселона, името му на каталунски се  произнася Джаума ). Именно тамплиерите спасяват от разгром арагонската армия. Припомняйки всичко това, фра Рамон де Сагуардиа моли краля да освободи магистъра и другите братя, които „винаги са били верноподаници католици и добри християни.“

Арагонският крал не вярва на обвиненията, отправени към храмовниците, но решава да се възползва от ситуацията и да заграби за себе си имуществото на ордена, вместо да бъде иззето в полза на Църквата. Той предлаг на папа Климент V да даде на племеника му поземлени владения в Арагон, при условие, че папата отстъпи на краля собствеността на Ордена в Испания. 

Вероятно добре запознат с алчността на Хайме II, фра Рамон де Сагуардиа му пише, че искрено му съчувства –  на него, краля, и на всички католици за загубите, които понасят във връзка с това дело – даже повече, отколкото те (тамплиерите), които непосредствено се сблъскват с това зло. Едновременно с това командирът на храмовниците изразява опасение за спасението на душата на краля, ако позволи да въведе себе си в заблуждение, защото това е дело на дявола, не на Бог. Рамон де Сагуардиа задава  въпрос: нима кралят може да се съгласи с предявените обвинения  като  знае, че  членовете на ордена произхождат от най-знатни семейства  и много от тях членуват в братството повече от шест години; как тогава нито един не е съобщил нито веднъж за забелязани злоупотреби?

В началото на февруари 1308 г. крал Хайме II дава заповед за завземане на всички крепости, които се намират в ръцете на тамплиерите. За да избегне фронталната атака на крепостите, кралят решава да ги подложи на продължителна обсада и да ги изправи пред угрозата от гладна смърт. Рамон де Сагуарсиа, продължаващ преписката си с краля, предупреждава, че братята- рицари са готови да приемат  мъченическа смърт, ако краля не им даде гаранции за защита от посегателствата на папа Климент V, който се намира под силното влияние на френския крал Филип II Хубави.  Арагонският владетел не се съгласява на компромис. 

През ноември 1308 г. , когато хранителните запаси са напълно изчерпани,  гарнизонът на Миравет  капитулира. Замъкът Монзон се съпротивлява до май  следващата година, в края на юли е превзета и последната цитадела на тамплиерите в Арагона – крепостта Каламера.

Съдебното разследване продължава, но при невъзможността да се използват изтезания, забранени по местните закони, никакви признания не се получават от арестуваните. По време на съдебния процес срещу Ордена, Миравет е един от главните  центрове на съпротива.

Задържаните тамплиери  пребивават  в относително конфортни условия и се хранят достатъчно добре. Рамон де Сагуарсиа повтаря вече известните доводи, които изтъква и в писмата до крал Хайме II. Твърдо заявява, че обрядът за встъпване в ордена има строго каноничен характер и напълно съотвества на католицизма. Обвиненията в отричане на Христос той нарича „ужасни, отвратителни и жестоки измислици“. Той казва, че „всички братя, уличени в противоестествени грехове, строго се наказват и се лишават от правото да носят одежите на ордена. Рамон де Сагуардиа изтъква, че заподозрените в такива грехове  монаси се наказват с хвърляне в тъмница и поставяне на окови около краката и вериги около врата. Той не пропуска при всяка среща с кралските съдии да твърди, че обвиненията  срещу тамплиерите са издигнати върху клевети и жестокосърдечие, а тези, които ги поддържат са просто лъжци.

Недоволен от резултатите от следствието, през март 1311 г. папата нарежда на епископа на Тарагона и на епископа на Валенсия да приложат изтезания, за да се достигне до признания. Методите, които във Франия дават нужите на папата и краля резултати, а Арагон не проработват. Всички тамплиери, които са изтезавани в Барселона, не дават исканите показания. Независимо от папката була, получена на 22 май 1312г., в която се призовава към издаването на осъдителни присъди, на 18 октомври Тарагонският събор оправдава  арагонските  тамплиери и обявява Ордена за  невинен.  Въпреки това рицарите – монаси  са прогонени в изнание,а богатствата им в Арагонското кралство, в това число и мощната крепост Миравет,  са предоставени на ордена на рицарите хоспиталиери

Историята на Ордена в земите на Арагон е много добре документирана и почти няма неизяснени моменти от края на тяхното управление. За Миравет се разказват и интересни легенди. Те  твърдят, че всяка Коледа в  Миравет се появява духа на Рамон де Сагуардиа, който търси загиналите по време на последния щурм на крепостта рицари.

Замъците: Миравет – замъкът на тамплиерите в долината на Ебро

Миравет е средновековен замък, разположен в долината, образувана в долното течение на река Ебро. Крепостните стени на Миравет помнят  времената на мавърското владичество, управлението на рицарите тамплиери и годините на Гражданската война в Испания.

Крепостта се издига върху скала с височина около стотина метра, от която се разкрива панорама, говореща сама по себе си за старегическите достойнства на местоположението на замъка. Крепостният комплекс е разделен на две зони. Долната зона, застроена през периода IX – XI век, представлява стена, обкръжаваща комплекса и се състори от три тераси. Центалната част на замъка, издигната през XII век, има форма на многоъгълник с пет кули и контрафорси. В центъра ѝ е изграден  двор, около който се разполагат няколко основни сгради. Планът на замъка в общи линии повтаря плановете на цистерианските манастири и е предназначен да изпълнява функциите на военно – отбранително съоръжение. 

През модерната епоха на територията на крепостта са построени няколко нови сгради и установки за топове и огнестрелно оръжие, които засилват отбранителните способности на замъка.

В Миравет са изградени  конюшни, винарски изби, трапезария, хамбари и зимници, в които се съхранявали  хранителните припаси, произведени в богатия земеделски  район. И днес впечатляват местата за съхранение на зехтин и вино. Централното здание е постоено в романски стил. Всяка от кулите има особено предназачение, което личи от  имената им. Една от тях се нарича „Кула на съкровището“, защото там се е помещавала хазната. Интересна е „Кървавата кула“, в която според преданието са загинали последните шест тамплиери, които не са искали да се предадат на кралските войски. Легендата разказва, че всяка Коледа призракът на командира на рицарите фра Рамон де Сагуардиа излиза в кулата и търси загиналите войници. В действителност той не е убит в Миравет. След като се предва заедно със защитниците на крепостта, след съдебен процес е оправдан. Шестте рицари, укрепили се в Кървавата кула също не са убити в нея. Останали последни да се съпротивляват на кралската воля, няколко дни след падането на замъка, те се предават и са отведени  в затвора.  

Последната реконструкция на стените на замъка е извършена откъм страната на двора. Строителните работи не са изпълнени в съответствие със стила на предходната епоха и това нарушава цялостната хармония на комплекса. Независимо от това, днес можем да добием сравнително пълна и вярна представа за оригиналния вид на крепостта.

Най-старото укрепление е изпълнено по поръка  мюсюлманските владетели. В онези времена границата с Каталуния е минавала по река Ебро. За мюсюлманското владичество свидетелства арабската арка – последен спомен от мавританската джамия, използвана при изграждането на  старата църква, от рицарите  йоанити (хоспиталиери).

След Реконскистата – освобождението от властта на маврите, през 1153 година Миравет е предоставен на Ордена на рицарите храмовници. Те правят от замъка нещо средно между крепост и манастир. На най-високото място в комплекса издигат църква, посветена на Дева Мария и запазена до наши дни. Миравет се счита за една от най-значимите укрепени крепости в Каталуния и един от най-добрите образци на романо – готическата архитектура сред военните и религиозни паметници, създаден от Ордена на тамплиерите в Западна Европа. И до снес стените на замъка пазят спомена за обсадата на последните рицари и тяхната съпротива срещу Хайме II, краля на Арагон, който разформирова ордена в  земите си (1308 г.) След процеса срещу тамплиерите в Арагон Орденът на рицарите йоаните става собственик  на всичките им притежания.

Хоспиталиерите също оставят следи в Миравет – построяват църква, за която използват вече построени елементи и строителен материал от долината.

По време на Гражданската война, няколко века по-късно, Миравет отново се превръща в главен военен   пункт. През 1936 г. в него се укепяват републиканците. Тук се провежда една от най-кървавите битки по време на войната – битката за Ебро, в която водите на голямата река са задръстени от трупове на републиканци и франкисти.