четвъртък, 21 август 2014 г.

Мозайките в римската вила Centcelles - "La santa Constanza Española"



Римската вила Centcelles е разположена в околностите на село Константи, на 10 км от Тарагона. Тя е един от най-интересните монументи от раннохристиянската епоха не само на територията на Каталуния, но и в цялото западно Средиземноморие. Полихромните мозайки, които украсяват купола на централната зала на комплекса са уникални както с високото майсторство на изпълнение, така и с артистичното си внушение. По думите на Хуан Санмарти това е “първия познат пример за християнски мозайки, разположени върху купол”. Въпреки недоброто им състояние, безспорно сме свидетели на високо артистично изпълнение.



Мотивите са разгърнати върху три фриза. Във външният се представя лов на елени в три последователни фази: подготовка за лова, самия лов и успешния му завършек. С невероятни подробности са пресъздадени клопките, подготвени за животните и гончиите. Групите на конниците и придружителите им, намиращи се зад стадото елени, са изпълнени в духа на иконографията на късната Римска империя. Ловът като дейност, типична за високите класи, е подходящо средство за изтъкване ролята на dominus или на погребаната в мавзолея видна личност. Срещу тази група, в средния фриз, са широко разгърнати серия от шестнадесет катрини, изобразяващи сцени от Новия и Стария завет. Отделени са една от друга с колони в йонийски стил със спираливидни стволове. Ясно изпъква символното значение на тези сцени, което пряко кореспондира с идеята за значимостта на душата – ярко доказателство за погребалния характер на монумента. Сред недобре запазените сцени се откроява Данаил сред лъвовете, Йона и кита, Добрия пастир, Ноевия ковчег, възкресението на Лазар, жертвоприношението на младежите във Вавилон и други неразпознаваеми поради нивото на съхранение сцени, които недвусмислено определят сградата като мавзолей.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Любими стихове: Сняг


СНЯГ

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла - без име,
нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони данетелени.
И ний, първите стъпки поели -
от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този грaд, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
- на нашата младост угаснала.