Алканиз

Alcañiz е град (по-скоро градче) в провинция Теруел, автономна област Арагон, разположен по течението на река Гуадалопе.

Началото му се губи в епохата на арабското владичество. Първите писмени сведения за Алканиз са от 1157 г., когато графът на Барселона Рамон Беренгер IV го завладява отново и разширява територията на владенията си. Скоро губи придобивките си, до повторното завладяване на областта, извършено от сина му Алфонсо II.

През изминалите столетия Алканиз е играл важна роля в испанската история, но за това – някой друг път.

Посетихме града в събота, когато ритуалите, свързани със Семана санта (Semana Santa) – седмицата предхождаща Великден, са засвидетелствани още през 1625 година. На първата снимка се вижда част от религиозната процесия.

В Алканиз, град с население от около 16 500 жители, има интересни туристически обекти.

Впечатление правят бароковата църква Санта Мария с монументалната си украса. Видяното част говори за богатството на града през XVII - XVIII век, което позволява създаването на впечатляващата сграда. Друг интересен обект е красивата сграда на кметството, строена през XVI век. Тесните улички на градчето пазят атмосферата на Средновековието.

Недалече от града се намира Val del Charco del Agua Amarga със забележителни пещерни рисунки, които са обявени за част от Световното наследство на ЮНЕСКО. До града има и други археологически обекти, останали от древните ибери и известни като Пътят на иберите в Долен Арагон.

Тук е и пистата Motorland Aragón, на която се провеждат международни състезания, включително и световни шампионати. Е, това е за любителите на високите скорости.

Според мен, страстен любител на замъци от всякакъв вид и порядък, най-интересният обект в Алканиз е замъкът Калатрава.

Построен през XII век, той е принадлежал на Ордена на Калатрава и се издига величествено на хълм над града.

През 1179 г. Алфонсо II от Арагон отстъпва замъка Алканиз на религиозно-военния орден на Калатрава. Самият орден е основан в Кралство Кастилия през 1158 г. от абат Раймундо де Фитеро. Първоначалната цел на ордена е да защитава град Калатрава (близо до сегашния Сиудад Реал). Принадлежи към групата на цистерианските ордени и е част от групата на испанските ордени par excellence. Братството защитава вярата и традициите.

Понастоящем замъкът по отношение на експлоатацията, е разделен на две части – едната част остава туристическа, а другата е превърната в хотел. За такава практика стана дума, когато писахме за крепостта Кардона. Посещението на замъка става само в група, водена от гид. Не е разрешено, заради строителните работи, туристи да се разхождат свободно.

Хотелът – Parador de Alcaniz - предлага 36 стаи за настаняване, две от които са от категория "Suite".

От двора на замъка се открива чудесна гледка към града, околностите и реката (на клипчето се виждат част от тези красоти).

В ресторанта на хотела може да се опитат типичните ястия за провинциален Арагон – яйца по алканийски, печено агнешко, бадемови сладки и още вкусотии.

В ресторантската зала има огромна старинна камина. Но като свърши батерията на телефона, няма с какво да се заснеме това интересно място... Да..., следващия път тръгвам с телефон, зарядно и фотоапарат. Да не изпадам в притеснение душевно.

Пещерата Алтамира*

Пещерата Алтамира се намира на около 30 км от град Сантандер, в землището на село Сантиляна дел Мар. Открита е през 1875 г. от Модесто Кубийас, който по време на лов се натъкнал случайно на входа на пещерата. Но за истински откривател и пръв изследовател на света на Алтамира се счита дон Марселино де Саутуола, земевладелец, адвокат и любител на праисторията.

Алтамира се намира на 156 метра надморска височина и на малко повече от 2 км от река Саха. Пещерата е с неголеми размери – дължината й е 270 метра. В главната галерия височината варира от 2 до 12 метра, a широчината от 6 до 20 метра. Каверната се разтваря между паралелно рзположени почти хоризонтални пластове от варовикови скали. Изследванията доказват, че е формирана през плиоцена. Състои се от три части. Първата представлява широко предверие, което се осветява от естествената светлина. Втората зона е заета от просторна зала, по тавана на която са открити множество рисунки на хората от Късния Палеолит, които са обитавали Алтамира в продължение на около 6 хиляди години. Третата част от пещерата е заета от по-малки зали и коридори. По стените и таваните им също има рисунки.

Интересът на дон Марселино към праисторията бил провокиран на Световното изложение в Париж през 1878 година, когато посетил павилиона на Антропологията и разгледал находките, открити в пещерите на Франция. Това го въодушевило да търси следи от праисторията в пещерите на Кантабрия. 

Проучването на Алтамира започнало през 1879 година. Първоначално дон Марселино работил близо до входа и намерил множество каменни и костени оръдия на труда – върхове на стрели и харпуни, игли, раковини, кости на животни и много пепел, разпръсната из цялото пещерно пространство. Откриването на рисунките в Алтмира се дължи на осемгодишната дъщеря на Саутуола, Мария.

Върху тавана на пещерната зала са разположени множество фигури на различни животни, обитавали през кватернера района на Кантабрия – коне, диви кози, бизони, сърни. Най-старите рисунки се отнасят към 15 000г.пр.Хр. и изобразяват коне, изпълнени в червено. По-късните рисунки, датирани към 12 000г. пр.Хр. също са изпълнени в червено, но изобразяват сърни и кози. Най-често срещаното животно в пещерните рисунки е бизонът.

Входът на пещерата бил затрупан със скали след срутване, станало преди около 12 000 години. Това всъщност запазило микроклимата във вътрешността на каверната и съхранило оригиналните праисторически рисунки.

Всички използвани пигменти са с естествен минерален произход. Нанасяни са върху скалната основа смесени с животинска мазнина, за да се получи слепващ ефект. Контурите на фигурите са направени с въглен, често се наблюдава и използването на остри предмети за очертаване на рисунките. Боята е нанасяна по три начина: с пръсти, чрез издухване подобно на аерограф и с помощта на тампони от животинска кожа.

Рисунките са покрити с прозрачен слой, образуван вследствие на ерозията и това създава усещане за полихромност на изображенията.

За да се придаде обем на фугурите и усещане за движение, са използвани естествените особености на релефа на пещерата. Където е било необходимо, скалните натрупвания били отстранявани.

Предполага се, че Алтамира е била използвана за провеждането на различни церемонии от хората на Късния Палеолит. Не са открити връзки между изобразените животни и намерените кости в пещерата.

Изпълнението на фигурите е толкова реалистично и въздействието им е толкова истинско, че първоначално били обявени от научната общност за фалшификат, а откривателят им бил посочен като негов автор. Истинското признание за стойността на Алтамира дошло през 1902 година заедно с извинения за несправедливите обвинения, но за дон Марселино било много късно – той починал 14 години по-рано.

Алтамира е обявена за част от Световното културно наследство през 1985 година. Тя е един от най-посещаваните туристически обекти
в Испания. За да се съхранят автентичните рисунки, само 8 500 човека на година могат да посещават Алтамира. Построена e Неопещера, в която с точност до милиметър са представени естествената текстура на скалите и пещерните рисунки. Създаден е Национален музей и Център за изследване на Алтамира.
Много съвремени творци са посещавали пещерата и са останали удивени от нейните рисунки. Пабло Пикасо казва:” След Алтамира всичко е декадентство.”

* – Материалът е класиран на първо място в Онлайн конкурса на National Geographic България за месец октомври 2008 г. .
 Тема на конкурса  „Пещерите по света".

Очарованието на Андора ла Веля