четвъртък, 6 декември 2012 г.

Арката на Бера



Арката на Бера е един от най-известните римски монументи в Каталуния ( автономна област в Испания). Разположена е на около 20 км на североизток от Тарагона, столица на едноименната провинция. Арката е най-добрият пример на територията на Испания за този тип съоръжения и без съмнение – най-известният. Изградена е през I в.пр.Хр. по време на управлението на император Август. Някои източници са по-точни по отношение на времето на построяване – около 13 г. пр.Хр. Това е период, през който се осъществяват редица реформи, на които Август е инициатор, включително и на реконструирането на пътя Via Herculea, наречен в чест на цезаря Via Augusta. Монументът е разположен на важно място – главния път, свързващ Тарако (Тарагона) и Барсино (Барселона). Тя е отбелязвала и част от границите между местните иберийски племена илегрети и касетани. Името “Арка на Бера” е получило популярност в един много по-късен исторически период. Наречена е на името на първия граф на Барселона Бера, който бил с готски произход.

Днес външният вид на монумента не отговаря напълно на оригинала. През Античността арката била значително по-висока. Била увенчана с още едно ниво с издълбан почетен надпис. Над този етаж имало друг корниз, върху който били разположени бронзови скулптури, днес изгубени. Без съмнение, в древността вида на този внушителен монумент е бил още по-впечатляващ. Изграден е от варовикови блокове, добити в близката кариера “El Medol”.


Времето е лишило арката от част от нейните елементи. Но фламандският художник Anton Van den Wyngaerde през XVI век ни е оставил много подробна картина, изобразяваща Арката на Бера, във вида, който той е познавал. 
През XVIII век била реконструирана горната част на монумента, включително и капителите откъм страната на морето. По-късно, в началото на XIX век, се модифицира и останалата част от монумента. По време на Испанската гражданска война бил направен опит за взривяване на арката, който, за щастие, не бил увенчан с пълен успех. Пострадала вътрешната част на колоните откъм страната на брега. По време на реставрацията е възстановен оригиналният корниз.



Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите. 
Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента. 
Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация. 


Арката на Бера е дълга 12 м и широка 2,40 м. Всяка колона има дължина 3,70 м и ширина на главните фасади 2,40 м. Общата височина на конструкцията е 12,30 м, със загубеното последно ниво вероятно височината е била около 15 м. Радиусът и е приблизително 2,30 м.
Дълго време Арката на Бера е използвана в пътната мрежа на Пиренейския полуостров. През 1936 г. се ремонтира повреденото от военните действия шосе. Новият път се разклонява и заобикаля монумента. Днес Арката на Бера е част от археологическия комплекс “Tarraco Romana”, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.

Залезът на Римска Тарагона



Иска ми се да кажа, че в Тарагона историята и съвременността се преплитат , но това не е напълно вярно. Те по-скоро са "встроени" една в друга и съществуват едновременно и някак си паралелно.

За една голяма част от сградите, разположени във високата част на града са използвани части (в някои случаи доста големи) от стари градежи. Тарагонци не разрушават нищо, което може да продължи да служи, те просто го "вплитат" в новото.


От античната епоха е и удивително запазения акведукт, който доставял вода на Тарагона. Известен е с името Acueducto Pont de les Ferreres или Puente del Diablo. Датата на неговото изграждане не е напълно уточнена в историческата наука. Много изследователи смятат, че построяването му може да се отнесе към епохата на Август. По време на нашествията на вестготи и араби е силно повреден, което налага поправката му по заповед на знаменития халиф Абд-ел Рахман III. През XVIII век също се извършват ремонтни работи по акведукта. Името “Дяволски мост” се свързва с различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която загубила облог с дявола. Друга легенда твърди, че майстора, който издигнал моста, се спазарил с дявола да направи строежа много здрав, но в замяна да получи душата на първия, който мине по него. Дяволът измамил строителя и взел душата му. Това строително съоръжение, с неговите 217 м дължина и 27 м височина е второто по големина на Пиренейския полуостров като отстъпва само на акведукта в Сеговия.


В околностите на Тарагона, в района на Константи е запазена античната вила Centcelles. Смята се, че тази интересна сграда, с мозайки по купoла, покриващ централното помещение, е била мавзолей на император Констант, любимия син на Константин Велики. 


Кулата на Сципионите е един от най-известните римски паметници в Каталуния. Въпреки, че носи името на двамата братя, основали Тарагона, тя е издигната в чест на друга влиятелна местна фамилия (построена е два века след смъртта на Сципионите, които умират в една и съща година – 211 пр. Хр.).
Арката ма Бера е друг много известен римски монумент в Каталуния. Издигната е през I век пр.Хр. вероятно във връзка с усиленото строителство на пътната мрежа, част от мащабните реформи на император Август. 
В района на Алтафуля се намират останките на римската вила Els Munts – обширен комплекс, включващ резиденцията на собственика, жилищни сгради, стопански постройки и бани. 



През първата половина на II в. Тарагона отново става императорcка резиденция, този път на император Адриан. При пребиваването си в града цезарят наредил реконструиране на някои важни сгради. 
През 410г. на територията на Иберийския полуостров нахлуват вестготите. Те овладяват всички населени пунктове и бивши римски колонии, включително и Тарако, които превръщат в свой стратегичeски център. Градът играе важна роля в тази част на полуострова до 713 г., когато е обсаден от арабите. Тогава е разделен на две между войските на християни и мюсюлмани. В хода на военната кампания броя на населението се стопява с мълниеносна бързина, величествената архитектура се превръща в руини. Цветущата Таргона, резиденцията на римските императори, столицата на Тараконска Испания, загубва блясъка си и започва да прилича на едно полуразрушено село. 
През VIII в. се поставя началото на Реконкистата – историчeския период, по време на който се отвоюват земите, завзети от арабите. През XI в. мюсюлманите са изтласкани от района на Таргона и тя става част от Арагонското кралство. Дори известно време е негова столица, но никога повече не успява да достигне положението и блясъка, на които се радва няколко века като главен град на Тараконска Испания. 
Никак не е чудно, че жителите на града днес охотно си припомнят епохата на римляните – период, когато Тарако е наричан често “втори Рим”.