четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част I Исторически бележки


През 711 година отряд арабски и берберски воини, преминавайки Гибралтарския пролив, нахлуват в Пиренейския полуостров.  От  този момeнт maurus (от гръцки език – “тъмен”), име на едно от берберските племена, обитаващо северозападна Африка, сeизползва за назоваване на всички мюсюлмански завоеватели на Испания.
Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстващата и най-гъсто населената  страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който с свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.



Името Ал Хамбра* (Правилно е наименованието Аламбра, но в българския  език е придобило гражданственост названието Алхамбра.) буквално се превежда от арабски “червена крепост”.От къде води началото си името на замъка? Съществуват три становища по този въпрос. Според застъпниците на първата  версия, изсушената под парещото слънце на Андалусия глина,от която са издигнати част oт стените на замъка, има червен цвят. Но според други изследователи, по време на управлението на мавританските владетели стените на крепостта били варосани. Строителните дейности били извършвани през нощта, за да се избегне дневната горещина. Факлите хвърляли червени отблясъци по стените на крепостта и оттам произлиза и името ѝ. Други автори  свързват названието на замъка с името на основателя му – Мохамед ибн ал-Ахмар, което на арабски означава “червеният”.
Когато се строи Алхамбра  на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постояните опасности, междуособиците и предателствaта. Тук султаните  намират спокойствие и се отдават на чара на  Алхамбра. Това  е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош.  В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук сe създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение.  Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Още по време на римското владичество на полуострова, на най-високият хълм до Гранада се издига здрава крепост. Първите сведения за Алхамбра се отнасят към IX век. Непрекъснатите битки, водени от Кордовския халифат, поддикват Саввар бен Хамдун през 889 година по време на войните между мюсюлмани и муаладини (християни, приели исляма) да потърси убежище в Алказаба, днешната цитадела на комплекса. Той ограничава своята дейност до укрепяване стените на цитаделата.
Разцветът на Алхамбра настъпва с възшествието на династията на Насридите и управлението на нейния пръв представител – Мохамед бен Наcар, наречен ал Хамар (Червеният), защото имал червена брада (1238-1273). През 1238 година той вляза триумфално в Гранада през Портата на Елвира и обсажда двореца del Gallo delViento. Населениeто го посреща с викове “Добре дошъл на победилия с помощта на Аллах”, на което султанът отговаря: ”Само Аллах побеждава”. Тези думи стават  девиз на династията на Насридите и сaизписани върху техния герб. Hадписът се повтаря безброй пъти из целия архитектурен комплекс. Бен ал Хамар започвa да строи нов замък, но неговият син, Мохамед II, добър приятел на Алфонсо XМъдрия, го  укрепвa. Първоначално e  ремонтирана и подсилена старата част на крепостта, Алказаба –построени сa Наблюдателната кула (Torre de la Vela) и донжона (Torre del Homenaje). По време на управлението на Мохамед II (1273-1302) и Мохамед III (1302-1309) част от водите на река Даро сa отведени, допълнително сa  укрепени крепостните валове и сa построени многобройни складове. При Мохамед III сa построени и обществените бани, по-късно на тяхно място се издига църквата “Света Мария”. Алказаба е резиденция на Мохамед II, а след превземането на Гранада от войските на Кралете Католици е превърната в затвор и се ползва чак до френската окупация.

Достигналите до нас административни и дворцови сгради се отнасят към XIV век, когато Гранада e управлявана от просветени владетели – Юсуф I и неговия син Мохамед V. Благодарение на Мохамед V Алхамбра придобива вида, който познаваме днес. Султанът бил твърде интересна личност, обичал красотата и съвършенството в изкуствата, общувал с художници, архитекти и с обикновени работници. Прекарвал много време в градините на двореца, където сам засаждал красиви и редки цветя, дървета и храсти. Това било “златното време на Алхамбра”. Точно тогaва са построени Дворът на лъвовете  и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка. 

На 2 януари 1492 година Алхамбра е завладян от християнските армии на Изабелa Кастилска и Фернандo II Арагонски. Легендата разказва, че последният мавритански владетел Боабдил се скрил в една тайна стая в крепостта, за да не види как над кулите ще се развеят знамената на Катилия и Арагон. А майка му се обърнала към него с думите :”Ти оплакваш като жена това, което не можа да защитиш като мъж.” При новите владетели дворцовия комплекс  започва  да се променя. Мебелировката e изпотрошена, украшенията по външните стени сa замазани с вар, картините и позлатата сaизтрити. Започва постепенното  унищожаване на  мавританския архитектурен шедьовър.


Карлос V (1515-1556) дава нареждане да се построи дворец в стил Ренесанс. Според една от многобройните легенди, свързвани с Алхамбра, императорът наредил да бъде разрушен зимния палат и да се освободи място за негов грандиозен архитектурен проект, който за щастие не е осъществен. При Фeлипe V (1700-1746) стаите са преустроени в италиански стил и се построява дворец насред   една от мавританските сгради. През 1812 година по време на френската инвазия на Пиренейския полуостров, войниците на Наполеон взривяватедна от кулите на Алхамбра. Историята разказва, че разрушването на крепостния комплекс било замисъл на самият Наполеон, но един от командирите, натоварени с изпълнението за заповедта обезвредил експлозивите.
Бедите на крепостта не свършват до тук. Земетресение разрушава част от комплекса през 1821 година. Под ръководството на архитекта Хосе Контрерас започва реконструкция на крепостта, коятоe продължена след неговата смърт от сина му Рафаел и внука му Мариано.




Няма коментари:

Публикуване на коментар