четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част II „Бисер сред изумруди“


Така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина блестяшите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.
Създателите  на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметар с изкусни украшения. Дървените свръзки дори са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури,  комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Стените са изписани с думите на първия султан от династията на Насридите “Само Аллах е победител” и  много стихове на тримата забележителни поети Ибн ал Яяб (1274-1349) , Ибн ал Хатиб (1313-1375) и Ибн Замрак (1333-1393). И тримата били секретари на султанската канцелария и първи министри на държавата. 



Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието.  Построена е от Юсуф I през 1348 година, за това свидетелствуват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни  елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката  е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).
Върху фасадата на кулата, колкото и странно да изглежда, има ниша, в която е поставена статуя на Дева Мария с Младенеца, реплика на оригинала, изработен през 1501 година, съхраняващ се в Музея на Изящните Изкуства. С Вратата на прасвосъдието са свързани интересни легенди. Една от тях се отнася до  изваяната в мрамора ръка. Тя гласи, че ако някой рицар, качен на коня си успее да докосне с копието си изображението, ще завладее цялата крепост. През изминалите столетия се е говорело за Алхамбра преди всичко като за добре укрепен дворцов комплекс и се е обръщало много по-слабо внимание на естетическото и внушение. Жителите на Гранада вярвали, че ако крепостта падне във вражески ръце, ще настъпи свършека на света. Наблюдателната кула, част от Алказаба, е една от най-ранните постройки на Алхамбра. Основата и е квадрат с размер на страната 16 метра, а височината и е 24 метра. През различните исторически епохи се е използвала и като жилище.На третия етаж на кулата има камбана. Тя е била много важна част от градския живот на Гранада, защото чрез нейния звън е бил даван сигнал за опасност. В наши дни камбаната звъни само на 2 януари, в памет на завземането на града от християнските армии на Изабела Кастилска и Фернандо II Арагонски. Кулите в Алхамбра, строени през XIV век, имат подчертано милитарен екстериор, но вътрешността им е богато декорирана.

Официалната резиденция на владетелите на Алхамбра бил двореца Комарес. Негов композиционен център е прочутият Двор на миртите. Това наименование е получено през XVII век от правоъгълния водоем, който заема голяма част от двора и е обкръжен от ниски миртови дървета. Размерите  на басейна – 34 мерта дължина и 7 метра ширина, го превръщат в доминиращ композиционен елемент,  който се захранва от два фонтана, разположени в краищата му. Водата стига почти до ръба на мраморния басейн. Във нея като в  огледало   се оглеждат небето, златисто-розовата кула Комарес, ниските грижливо подстригани мирти. По двете дълги страни на Двора са разположени четири жилищни апартамента, които са били обитавани от четирите законни съпруги на султана. Състоят се от два етажа - приземния бил използван през летните месеци, за да се избегне горещината, а горния етаж бил обитаван през зимата, обичай, характерен и днес за живота на андалусийците.


Кулата Комарес е най-високата в Алхамбра - 45 мерта. Цветните прозорци на балкона, осветяващи голямата зала се наричатqamriyya(aрaб.) и те дават и името на кулата. Цялото вътрешно пространство е заето от Тронната зала, наричана още “Зала на посланиците”. Точно срещу входа на този великолепен салон бил разположен трона на повелителите на Гранада. Залата е строена презXIV век и е най-обширната в архитектурния комплекс. Девет големи прозореца, увенчани с арки, се издигат от равнището на пода. Централните три са разделени с мраморни колони. Всеки от прозорците образува самостоятелно помещение от типа на лоджиите, богато украсени с орнаменти. Гледката, която се открива от тях към града е забележителна. Мавританските майстори показват в “Залата на посланиците” невероятния си талант в манипулирането на светлината. 


Изкусно се използват сложните резби на прозорците, в миналото покрити с цветни стъкла. Светлината пада върху блестящите стени на залата и ги обгръща с блестящо сияние. Тя прониква не само през долните прозорци, но и през разположените на по-голяма височина, покрити с решетки. Таванът на залата е удивително творение – обточен е със сталактитов фриз, състои се от три стесняващи се нагоре наклонени плоскости, които се събират  в центъра в малък сталактитов купол. “Залата на посланиците” е била свидетел на редица важни събитиая. Легендите разказват, че точно тук последния мюсюлмански владетел на Гранада, султан Боабдил,  взел решение да предаде Алхамбра на Кралете Католици. Когато майка му узнала за това, излязла на балкона на кулата и казала на сина си: “Виж всичко това, което ще предадеш в ръцете на враговете и помни, че всички твои предци са умрели като крале  на Гранада, а днес кралството умира с теб”. Преданията твърдят, че в “Залата на посланиците” кралица Изабела Кастилска е приемала Христофор Колумб преди първото му пътуване до  Новия свят.


До “Залата на лодката” се преминава през  сводеста  галерия; тайствен полумрак обгръща прохода и ярко контрастира с бликащия от светлина Двор на миртите. Залата е дълго и тясно правоъгълно помещение (широчината и е 4.5 метра, а дължината – 24 метра). Някои изследователи  приемат, че името и е свързнао с декорацията на тавана, която наподобява корабен кил. Испанският писател Карлос Паскуал, обаче смята, че наименованието произхожда от арабската дума баrака - благословение,благодат, и което е преминало в кастилското barca - лодка. На eдна от стените на залата може да се види герба на династията на Насридите с изписан девиз: ”Само Аллах е победител.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар