четвъртък, 30 юни 2011 г.

Архитектурни особености на римската вила Centcelles

          Римската вила Centcelles ("Сто печата"), разположена на 10 км от Тарагона, в покрайнините на село Константи, е един от най-значимите паметници на раннохристиянската епоха в Испания. Част е от археологическия комплекс “Tarragona Romana”, вписан в листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 2000 г.


         През II в. пр. Хр. по време на римската експанзия на Иберийския полуостров на това място се издига селска вила със скромни размери. По-късно, вече във времето I и II век сл. Хр. се построява вила с големи размери, център на латифундия. 
В нея се произвежда селскостопанска продукция от особена важност за района – малини, зехтин, плодове, вино. Вилата лежи в периферията на важен местен търговски път, свързващ Лейда със Сарагоса.


         През III в. се извършва важна строителна реформа, отговаряща на новите променени функции на сградата – по-скоро резиденциални, отколкото аграрни. Вероятно е принадлежала на знатен римлянин от Tarraco (дн. Тарагона) – столицата на провинция Тараконска Испания.


            В средата на IV век се извършва нова промяна, чийто резултат виждаме днес – изграждат се терми, част от които били покрити. Най-важният нов елемент е един голям мавзолей с уникални характеристики за римската архитектура в региона. Днес се приема, че тази реконструкция, при която е изработена дълбока крипта в централната зала на вилата, е превърнала комплекса в мавзолей на император Констант I, най-малкия и любим син на Константин Велики.


   Централната постройка има две зали, разположени на главния етаж, които са свързани помежду си с тесен коридор. По-малката зала е с квадратна форма с размери 6 м на всяка страна. В ъглите са разположени широки абсиди с диаметър 4,80 м , покрити с един общ купол, който не е запазен до наши дни. Стените на тази зала са съхранени на височина до 6 м. Единствената врата води към по-голямата зала. Смята се, че това малко помещение е второстепенна част от мавзолея.


       Голямата зала впечатлява със своята монументалност. Нейната форма е кръгла, диаметъра и е 10,60 м. Четири малки полукръгли екседри, разположени симетрично са покрити с купол. Една врата на южната стена извежда навън, над нея се отваря голям прозорец. Срещу него, на същото равнище, върху северната стена, е разположен друг прозорец.
      Куполът е изработен от тухли и е основния конструктивен елемент на залата. Повърхността му е покрита с мозаична декорация. Издига се на 13,60 м височина над оригиналната зидария, водеща произхода си от самото построяване на вилата през II в.пр.Хр. Това е главното помещение на мавзолея. Доказателствата за това са не само наличието на декорация, но и поради факта, че под пода е изградена погребална крипта с тясна арка. В нея се съхранявал саркофага на личността, на която е посветен монумента - император Констант I . Друга по-малка крипта е изработена под първата, за да се избегне влагата, нанасяща щети върху саркофага.


    Самият погребален ковчег не се намира днес във вилата. На около 35 км от Тарагона е разположен един от големите испански манастири “Свети кръстове”. В него е погребан крал Педро III Арагонски (1240-1285г.). Саркофагът, в който почиват останките на владетеля, е изработен от порфир и несъмнено има римски произход. Украсата му е изпълнена с раннохристиянски мотиви. Учените смятат, че това е погребалния ковчег на император Констант I.



     В археологическия комплекс могат да се видят и добре запазените работилници, в които са изработвани мозайите, украсили вилата, както и римските бани с frigidarium, caldarium, hipocaustrum, tepidarium.
     Първите сведения от Новото време за римската вила Centcelles са от Луис Понс д’Икарт от XVI век. Мозайките са открити много по-късно – през 1877 г. Голямата височина на купола е позволила да се използва мястото, за да се построят два етажа, които съществуват до 1969 г. и са използвани за селскостопански цели. Учени като В. Ернандес Санауха, Л. Доменч и Монтанер, Ф. Кампруби, Е. Хуниент и Х. Гудоил работят по интерпретацията на комплекса.
Между 1956 и 1978 г. група от Археологическия институт на Германия изследва вилата и я реставрира. От края на 80-те години на XX век Националният археологически музей на Тарагона се грижи за изследването и поддържането на обекта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар