Замък - манастир Ескорналбоу

Замъкът-манастир Ескорналбу, разположен близо до Риудеканс, община Байш Камп (Каталуния), е интересно и много своеобразно величествено имение от началото на ХХ век. Състои се от останките на две средновековни сгради: манастирът Сант Мигел, основан през 1153 г., и замък, построен върху останките на римска крепост.

Планината Ескорналбоу, част от Бреговите каталунски планини, се намира на границата между християнските и мюсюлманските земи през XII век. Това е причина много араби да търсят убежище в Ескорналбоу по времена Реконкистата. Пълната християнизация на Каталуния се счита за завършена след завладяването на Сиурана (Приорат) от Алберт де Кастелвел през 1153 г. На 8 май 1162 г. е организирано последното нападение над Едкорналбоу, за да бъдат прогонени от планината последните мориски, намерили убежище в крепостта.

Три години по-късно, през 1165 г., Алфонсо II Арагонски отстъпва земята на каноника от Тарагона, Джуан де Сант Бой. Единствените условия, които кралят поставя, са да се построи параклис, посветен на Свети Михаил, на планината и манастир, където канониците да отговарят за грижата за храма. Тъй като районът е заобиколен от гъсти гори, служещи като убежище за сарацини и бегълци, манастирът е укрепен с високи стени. Следователно е изпълнявал и отбранителни военни функции. В него са намирали убежище, както и в близките манастири Поблет и Свети кръстове, селяните от околностите, когато трябва да се спасяват от нападения. Това е време на непрестанни войни и социални трусове.

Джуан де Сант Бой бързо сформира общност от шест монаси, които започват строителството на храма. През 1198 г. е подписано споразумение между приора на Ескорналбу и архиепископ Рамон де Кастелтерсол, с което манастирът е поставен под попечителството на архиепископията на Тарагона, запазвайки правото си да избира свой собствен приор. Това е причината над главния вход на комплекса (на една от снимките се вижда много ясно) да стои емблемата на архиепископията на Тарагона. Някои хора смятат, че това е герб на Едуард Тода, но.... не е.

Монасите (августинци)  създали братство, посветено на Свети Михаил, което събрало средства за построяването както на църквата, така и на жилищна част. Освен това братството известно време е важен център на религиозна дейност в района. Манастирът обаче никога не е особено влиятелен и постепенно губил значение. До 1574 г. в Ескорналбу останал само един монах. Манастирът е секуларизиран и през 1580 г. е предаден на францисканците  със задължението да изхранват единствения каноник, останал в манастира, до смъртта му. Францисканците превърнали Ескорналбу в семинария, която функционирала като такава до разрушаването на манастира през 1835 г.

Манастирът–крепост бавно потъва в забрава....

През 1911 г. Едуард Тода, дипломат, филантроп, общественик и първи испански египтолог, купува сградите и следвайки тогавашните тенденции в архитектурата, превръща Ескорналбоу във величествена частна резиденция. В нея Тода съхранява многочислени антики и произведения на изкуството.

Трябва да се подчертае, че този забележителен мъж – Едуард Тода– е роден в Реус (Мии, да! Да не мислите, че само Антони Гауди и генерал Прим са известни реусци?!) За Едуард Тода трябва да се пише специално – интересна личност с (колкото и да е странно ) с нелек живот.

Ескорналбоу е къде възстановен, къде наново издигнат в духа на средновековното строително изкуство.

Резултатът е видим и днес: от стария манастир са останали само романската църква, някои останки от капитулната къща и вътрешния двор на манастира, преобразуван в градина-платформа с изглед към обширните тарагонски земи. От замъка, превърнат във величествен дом и място за срещи на водещите фигури на Каталунския ренесанс, заслужават внимание библиотеката и богатата колекция от гравюри, керамика и мебели, която Тода събира по време на пътуванията си.

 

Жените в историята: Констанца Нормандска

Констанца Нормандска е родена между 1057 и 1061 г. в Нормандия. Умира на 13 август 1090 г. Тя е дъщеря на Уилям Завоевателя и Матилда Фландърска. Принцеса на Англия по рождение, а също и херцогиня на Бретан чрез брака с херцог Алън IV Бретански.

Сред историците съществуват спорове по въпроса дали Констанца е втората или четвъртата дъщеря на Уилям Завоевателя и Матилда Фландърска. Тя е считана за една за най-надарената от всички дъщери на Завоевателя. И това е причината, тя да бъде омъжена късно според тогавашните стандарти на обществото.

Този брак всъщност се явява край на една военна кампания. Войските на Уилям Завоевателя навлизат в земите на Алън IV Бретански и по този начин младия херцог е принуден да пристъпи към съюз. 

Сватбената церемония е изключително пищна. Състои се през 1086 г. в град Кан на река Орн в Нормандия. 

Бракът обаче остава бездетен. Констанца умира две години след сватбата.

По въпросът дали е бил щастлив този брачен съюз, историците имат различни мнения.

Уилям от Малмсбъри (род. ноември 1095 г. –  1143 г.) , учен бенедектинец (най-забележителни негови трудове са „Деяния на английските крале “ и „Нова история“), пише, че суровият и консервативен начин на управление е направила Констанца непопулярна в Херцогството и съпругът ѝ наредил на слугите тя да бъде отровена. (!)

Ордерик Виталис (род. 16 февруари 1075 г. – ок.  1142 г.;  най-забележително негово произведение е „История на Църквата“) твърди, че през всичките години на брака си Констанца е много загрижена и отдадена на поданиците на своя съпруг управителка. Към всички слуги божии е била изключително внимателна и ангажирана. Нейната смърт настъпва на 13 август 1090 г. и това става най-голямата загуба на жителите на херцогство Бретан, според Ордерик Виталис. 

Констанца е погребана близо до Редон.

През 1672 г. гробницата ѝ е открита (дълги години е била напълно забравена) и отворена. Вътре са открити фрагменти от вълнения плат, в който е било увито тялото ѝ, и оловен кръст с гравиран епитаф с името на баща ѝ, името на съпруга ѝ и датата на нейната смърт.

Алканиз

Alcañiz е град (по-скоро градче) в провинция Теруел, автономна област Арагон, разположен по течението на река Гуадалопе.

Началото му се губи в епохата на арабското владичество. Първите писмени сведения за Алканиз са от 1157 г., когато графът на Барселона Рамон Беренгер IV го завладява отново и разширява територията на владенията си. Скоро губи придобивките си, до повторното завладяване на областта, извършено от сина му Алфонсо II.

През изминалите столетия Алканиз е играл важна роля в испанската история, но за това – някой друг път.

Посетихме града в събота, когато ритуалите, свързани със Семана санта (Semana Santa) – седмицата предхождаща Великден, са засвидетелствани още през 1625 година. На първата снимка се вижда част от религиозната процесия.

В Алканиз, град с население от около 16 500 жители, има интересни туристически обекти.

Впечатление правят бароковата църква Санта Мария с монументалната си украса. Видяното част говори за богатството на града през XVII - XVIII век, което позволява създаването на впечатляващата сграда. Друг интересен обект е красивата сграда на кметството, строена през XVI век. Тесните улички на градчето пазят атмосферата на Средновековието.

Недалече от града се намира Val del Charco del Agua Amarga със забележителни пещерни рисунки, които са обявени за част от Световното наследство на ЮНЕСКО. До града има и други археологически обекти, останали от древните ибери и известни като Пътят на иберите в Долен Арагон.

Тук е и пистата Motorland Aragón, на която се провеждат международни състезания, включително и световни шампионати. Е, това е за любителите на високите скорости.

Според мен, страстен любител на замъци от всякакъв вид и порядък, най-интересният обект в Алканиз е замъкът Калатрава.

Построен през XII век, той е принадлежал на Ордена на Калатрава и се издига величествено на хълм над града.

През 1179 г. Алфонсо II от Арагон отстъпва замъка Алканиз на религиозно-военния орден на Калатрава. Самият орден е основан в Кралство Кастилия през 1158 г. от абат Раймундо де Фитеро. Първоначалната цел на ордена е да защитава град Калатрава (близо до сегашния Сиудад Реал). Принадлежи към групата на цистерианските ордени и е част от групата на испанските ордени par excellence. Братството защитава вярата и традициите.

Понастоящем замъкът по отношение на експлоатацията, е разделен на две части – едната част остава туристическа, а другата е превърната в хотел. За такава практика стана дума, когато писахме за крепостта Кардона. Посещението на замъка става само в група, водена от гид. Не е разрешено, заради строителните работи, туристи да се разхождат свободно.

Хотелът – Parador de Alcaniz - предлага 36 стаи за настаняване, две от които са от категория "Suite".

От двора на замъка се открива чудесна гледка към града, околностите и реката (на клипчето се виждат част от тези красоти).

В ресторанта на хотела може да се опитат типичните ястия за провинциален Арагон – яйца по алканийски, печено агнешко, бадемови сладки и още вкусотии.

В ресторантската зала има огромна старинна камина. Но като свърши батерията на телефона, няма с какво да се заснеме това интересно място... Да..., следващия път тръгвам с телефон, зарядно и фотоапарат. Да не изпадам в притеснение душевно.

Ескаладей

 

Първият манастир на Картузианския орден на Иберийския полуостров.

Разположен е в планината Монстант в регион Приорат в Каталуния. Орденът е създаден през 1084 г. от св. Бруно Кьолнски недалеч от Гренобъл и не е променял никога – единствен монашески орден в историята – своя устав. През 1194 г. по заповед на Алфонс I Арагонски е издигнат манастир на място, за което местен овчар твърдял, че сънува стълба подпряна на един бор, по която се изкачват монаси - Escala de Dei – Стълба към Бога. На това място братството издига великолепен манастир, посветен на Божията майка. Богатият манастирски комплекс запада след 1835 година, когато по време на конфискацията на Хуан Алварес Ментизабъл е подложен на неколократни ограбвания и е подпален.

Погледнато обективно... мда.... не е останало кой знае какво. Личи си, че е бил голям, красив и много, ама много богат – произвеждал е основно вино, зехтин, занаятчийски изделия. Виното от този район днес много рядко се консумира в Испания. Изнася се предимно за Германия и САЩ. Та манастира... Хората са съхранили грижливо останалото от комплекса. Реставрирали са го, подддържат района и са го превърнали в туристически обект от национално значение. След самостоятелната обиколка (няма никакво ограничение във времето, обикаляш и разглеждаш колкото време искаш) всеки може да види чудесно направен филм за манастира в специална зала. Докато разглеждахме, непрекъснато у мен се налагаше сравнението с това, което имаме у нас и как не го пазим, как безхаберно и безотговорно рушим, та чак прогуших ушите от тюхкане на спътниците си.

И още се вайкам и ядосвам на нашето отношение към българските старини.

Има какво да научим от каталунците.

Има.