В историята на Тарагона има много интересни загадки и съвпадения. Именно те превръщат невзрачното селище Кесе в могъщата и богата Тарако - столица на испанските колонии на Римската империя и съперница на Вечния град.
Всичко започва през далечната 218 г.пр. Хр., когато в началото на Втората пуническа война римските легиони под командването на Гней Корнелий Сципион прогонват катрагенските войски от лагера им, намиращ се до Кесе - главното селище на иберийското племе касетани. Един от съратниците на Сципион, Публий Корнелий Тарако, основава на това място колония, която нарекли на негово име - Tarraco (дн. Тарагона). Но историческата памет може да е много неблагодарна: бързо се забравило кой е истинския основател на града. Плиний, век по-късно пише: “Колонията Тарако е творение на Сципион”.
По време на Пуническите войни Тарагона е изходен пункт на римските легиони в завоевателните им походи срещу картагенци и ибери. От 209 г.пр.Хр. центърът на римската експанзия срещу богатия африкански град се измества в Картахена, която има много по-добре съоръжено пристанище, но Тарагона не губи своето значение на важна римска крепост. Тук акoстира през 179г.пр.Хр. Тиберий Гракх, бащата на двамата трибуни, също както и втория Сципион през 134г.пр.Хр., разрушителя на Нумансия (келто-иберско селище, чийто останки се намират на 7 км северно от днешния град Сория). По време на Серторианските войни Тарагона е едно от местата, което до последния момент остават верни на Квинт Серторий. Във войната между Гай Юлий Цезар и Гней Помпей, първоначално градът подкрепя Помпей, но по-късно, поради промяната на военната ситуация, преминават на страната на Цезар. Съседната провинция Лерида оставя вярна на Помпей.
Цезар поставя началото на една велика епоха в историята на Тарагона. През 45г.пр.Хр. след битката при Мунда, той дава на града ранга “колония” и по фамилното си име го нарича YULIYA. След победата си Юлий Цезар обявява Тарако за главен град на новообразувания Съюз на испанските градове, които със стaута си на колонии влизат в Римската империя.
Селището бурно се разраства и се превръща в център на римската провинция Тарако.
Градът е опасан от внушителна крепостна стена, характерен елемент за римските градове. Модифицирана неколкократно, тя играе голяма роля за защитата на Тарагона чак до XIX век. По време на римското управление стената е много по-голяма, отколкото през следващите епохи. Днес от нея са запазени само около 1 300 м. Стената, без съмнение, е глямо строително съоръжение – площта и е впечатляваща: тя защитавала територия от около 40 хектара. Строителството и е извършено на два етапа, които много ясно се разграничават по особеностите на строителния похват. Първата стена е широка 4,5 м и е висока 6 м. На нея са разположени четириъгълни кули, днес известни като кулата на Минерва (или на Сант Маджи), Семинарията и кулата на Архиепископа.
Както лицевата част на стената, така и кулите се отличават с използването на една и съща конструктивна техника. Основата е изградена от магелитни блокове и върху този цокъл е надграждана втора стена. Смята се, че изграждането на двата строежа – циклопския и втората крепостна стена, са извършени по време на римското управление. Но някои историци, работили през 50-те и 60-те години на XX век считат, че първата стена, изпълнена от големи неправилни блокове е издигната през VIв. пр. Хр. от местното иберийско население. Днес се приема, че тази част от стената е строена непосредствено след завладяването на района на Кесе от римските войски и превръщането на Тарако в главна военна база на римската експанзия. Необходимостта от разширяване на укрепената зона нараства с увеличаване на броя на дислоцираните легионери и съюзнически латински войски.
Втората фаза на строителство се отнася към периода между 150 и 125г.пр.Хр. и представя структурно една нова архитектоника, отговаряща на променените стратегически функции на града. Широчината на новоиздигнатата стена е 5 м, но висoчината и надхвърля 12м. Външната част на стената повтаря същата строителна типология, позната от първата фаза – циклопския строеж. На основата на магелитите се изработват няколко портала, които в случай на вражеска атака, да се използват за отбрана и нападение от войниците зад крепостните стени. От множеството врати са запазени седем. Съхранена е една врата, близо до кулата на Минерва, която е използвана в извънредни ситуации - Помощната врата. Този стоеж е дело на местни иберийски занаятчии и работници, които са ръководени от римски инженери. За това свидетелстват надписите, намерени върху каменните блокове.
Крепостната стена на Тарагона е най-стария и най-добре съхранения монумент от този вид извън пределите на Италия.
През Средновековието, Тарагона заема една много малка част от античния римски град, в югозападната зона на района зад старата крепостна стена. Запазена е само тази част от крепостната стена, която е затворена в периметъра на днешната Стара Рамбла. Между XVI и XVIII век фортификацията на града се разширява в посока на Новата Рамбла с построяването на комплекс от кули – като например шестоъгълната кула на крал Карлос V в началото на Старата Рамбла, бастиони и укрепления. По време на Войната за испанското наследство (1701-1714г.) стената се укрепява от външната страна, оформя се известната днес Археологическа алея. Голяма част от тези фортификационни съоръжения се запазват до средата на XIX век (1854г.), когато се поставя началото на изпълнението на нов урбанизационен план на града.
Няма коментари:
Публикуване на коментар