Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития, арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстваща и гъсто населена страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който сe свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.
Името Ал Хамбра (правилно е наименованието Аламбра, но в българския език е придобило гражданственост названието Алхамбра) буквално се превежда от арабски “червена крепост”. Когато се строи Алхамбра, на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постоянните опасности, междуособиците и предателствата. Тук султаните намират спокойствие и се отдават на чара на Алхамбра. Това е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош. В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук се създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение. Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.
Разцветът на Алхамбра настъпва с възкачването на династията на Насридите и управлението на нейния пръв представител – Мохамед бен Наcар, наречен ал Хамар (Червеният), защото имал червена брада (1238-1273). През 1238 година той влиза триумфално в Гранада през Портата на Елвира и обсажда двореца del Gallo del Viento. Населението го посреща с викове “Добре дошъл на победилия с помощта на Аллах”, на което султанът отговаря: ”Само Аллах побеждава”. Тези думи стават девиз на династията на Насридите и са изписани върху техния герб. Надписът се повтаря безброй пъти из целия архитектурен комплекс.
Достигналите до нас административни и дворцови сгради се отнасят към XIV век, когато Гранада e управлявана от просветени владетели – Юсуф I и неговия син Мохамед V. Благодарение на Мохамед V Алхамбра придобива вида, който познаваме днес. Султанът бил твърде интересна личност, ценител на красотата и съвършенството в изкуствата, общувал с художници, архитекти и дори обикновени работници. Прекарвал много време в градините на двореца, където сам засаждал красиви и редки цветя, дървета и храсти. Това било “златното време на Алхамбра”. Точно тогава са построени 
Дворът на лъвовете и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка.
Дворът на лъвовете и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка. 
На 2 януари 1492 година Алхамбра е завладян от християнските армии на Изабелa Кастилска и Фернандo II Арагонски. Легендата разказва, че последният мавритански владетел Боабдил се скрил в една тайна стая в крепостта, за да не види как над кулите ще се развеят знамената на Катилия и Арагон. А майка му се обърнала към него с думите :”Ти оплакваш като жена това, което не можа да защитиш като мъж.” При новите владетели дворцовия комплекс започва да се променя. Мебелировката e изпотрошена, украшенията по външните стени са замазани с вар, картините и позлатата са изтрити. Започва постепенното унищожаване на мавританския архитектурен шедьовър.
Карлос V строи дворец в стил Ренесанс, Фелипе V преустройва стаите в италиански стил и построява дворец насред една от мавританските сгради. През 1812 година, по време на френската окупация, е взривена една от кулите на замъка. Алхамбра избягва по чудо пълното си унищожение, замислено от Наполеон Банапарт.
"Бисер сред изумруди" - така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина, блестящите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.
Създателите на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметър с изкусни украшения. Дори дървените свръзки са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури, комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието. Построена е от Юсуф I през 1348 година, за което свидетелстват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).
Върху фасадата на кулата, колкото и странно да изглежда, има ниша, в която е поставена статуя на Дева Мария с Младенеца, реплика на оригинала, изработен през 1501 година, съхраняващ се в Музея на Изящните Изкуства. С Вратата на правосъдието са свързани интересни легенди. Една от тях се отнася до изваяната в мрамора ръка. Тя гласи, че ако някой рицар, качен на коня си успее да докосне с копието си изображението, ще завладее цялата крепост. През изминалите столетия се е говорело за Алхамбра преди всичко като за добре укрепен дворцов комплекс и се е обръщало много по-слабо внимание на естетическото и внушение. Жителите на Гранада вярвали, че ако крепостта падне във вражески ръце, ще настъпи свършека на света.
Заб. Използваните фотоси са заети от wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар