Замъците: Дувър – I част

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2103&ttl=zamycite-duvyr

Дувър е една от най-големите английски крепости и една от най-старите в Европа. Разположена е в графство Кент на брега на пролива Па дьо Кале (Стъпка от Кале) – най-тясната част от протока Ла Манш,  между Великобритания и Франция. Заради стратегическото си положение, още от древността,  замъкът си е спечелил прозвището “ключ към Англия”.

С невероятния си вид Дувърската крепост оказва силно въздействие върху наблюдателя. Могъщите стени, огромните кули ясно говорят за едно отминало време – сурово и бурно, но без съмнение, обвито в романтичност и загадъчност. Отлично съхранените съоръжения на замъка са естествен декор за над 17 телевизионни и кинопродукции, сред които са “Хамлет“,  “Лейди Джейн” и пр.

Крепостта е разположена върху прочутите Бели скали и още в доримската епоха тук са съществували военни укрепления, обградени с валове. След 43г. сл. Хр. Дувър се превраща в римско пристанище.   Построяват се  крепост и два фара, които указват пътя към залива. От онази епоха е запазен единият фар, строен около 50г.сл.Хр. След 600г. градът и укрепленията опустяват. След около 400 години, по време на управленето на последния англосаксонски крал Харолд II към запазения фар е пристроена църква. Самият маяк променя ролята си – в онази епоха е използван като камбанария. Малко по-късно около църквата е направен ров.

На 14 октомври 1066 г. след победата над Харолд II в битката при Хейстингз, пътят на Уилям Завоевателят към Уестминстърското абатство минава през Ромни, Дувър, Кентърбъри, Съри и Беркшир. Още тогава вниманието на новия крал е привлечено от Дувър. Норманският историк Уилям Поатие пише :” След това той (Завоевателят) се отправи към Дувър, в който според известията, се беше събрала голяма войска. У англичаните, обхванати от ужас при неговото приближаване, не остана увереност нито в могъществото на крепостните стени, нито в числото на войниците… Докато гражданите се приготвяха да се предадат безусловно на милостта на победителите, норманите, жадни за плячка, запалиха града и скоро голяма част от него беше обхваната от огън. Уилям после плати ремонта и превземайки замъка, прекара осем дни в него, добавяйки нови укрепления.” Вероятно в този текст става дума за ремонта на саксонския форт, в чийто център се издигала църквата Света Мария Кастро.

Началото на формирането на съвременния крепостен комплекс се поставя при управлението на крал Хенри II Плантагенет, внук на УилямI. В продължение на 10 години – от 1178 до 1188г., под ръководството на архитекта Морис Инженера (Maurice the Engineer)  се строи огромен донжон, както и външните укрепления на крепостта. Строителните работи костват на краля (и на поданиците му) немалката сума от 6 300 ф. стерлинги. Новите постройки са смятани за твърде старомодни още по онова време.

Хенри II не успява да завърши планираните строителни дейности в замъка. Делото му е приключено по време на управлението на синовете му Ричард I Лъвското сърце и Джон Безземни, при който се извършват повечето довършителни работи. Този факт не е учудващ – от десетте години, през който е крал на Англия,  Ричард I живее само 6 месеца в кралството си, през по-голяма част от управлението си той участва в различни военни начинания, включително и в Третия крастоносен поход и по-късно е пленен от императора на Свещената римска империя  Хенрих VI. След завръщането си в Англия (освободен е срещу фантастичния откуп от 150 000 марки , представляващ  двугодишния доход на английската корона) кралят насочва усилията си  към  строежа на замъка Гаяр във Франция.

След възкачването си на престола Джон Безземни не проявява интерес към Дувър. Но когато през 1204 г. губи Нормандия, се преселва в крепостта, където по негова заповед издигат допълнителни жилищи и стопански постройки, подсилват се крепостните стени. Джон Безземни е един от най-непопулярните крале в английската история. Неудачната вътрешна и външна политика, както и политическия и фискален произвол на монарха, предизвикват въстание, поддържано от  рицарите, духовенстово и гражданите. Като резултат от него кралят подписва Великата харта на свободите. Несмятайки да изпълни заложеното в документа, Джон привлича на своя страна наемници и започва системни атаки срещу баронските замъци. Благородниците търсят подкрепата на френския крал и принц Луи (бъдещия Луи VIII, Лъвът) предприема поход в Англия. През  май 1216г. се насочва към Кент,  завладява Кентърбъри и Рочестър и през юли влиза в Лондон. Джон се укрепява в Дувър. По съвет на своя баща, Филип II, Луи обсажда крепостта. Отбраната се ръковoди от конетабълa на замъка Хюберт де Бург, първи граф на Кент, юстициар на Англия и Ирландия и един от най-влиятелните благородници на своето време.(При управлението на англо-норманските крале и първите монарси от династията на Плантагенетите титлата Юстициар се дава на главния политически и съдебен чиновник на кралството.). Гарнизонът на крепостта се готви усилено за продължителна обсада и се запасява с продоволствие. Войниците на принц Луи успяват да вдигнат във въздуха стражевата кула и да разрушат вратата на крепостта. Защитниците запълват с дървета отворите в стената. Три месеца продължава обсадата на Дувър. На 14 октомври Луи подписва примирие и се завръща в Лондон. На 18 (или 19) октомври английският крал умира и през следващата година след тежки поражения на сухопътните сили и флота принца  се вижда принуден да се завърне във Франция.