Мъдростта на растенията: Леска

Широко разпространена в Северното полукълбо, леската е растение, което е считано за магическо още от древни времена.

Тя е храст или малко дърво и принадлежи на семейство Брезови. Плодът на растението, лешника, е обвит в плодна люспа, която почти напълно го покрива. Той се използва за храна и в хранително-вкусовата индустрия. Сравнително меката и много еластична дървесина се прилага за направата на малки статуетки и предмети на бита. Лескови клонки се използват и до днес за откриване на подпочвена вода. Добре известни са лечебните свойства на растението, които имат стягащ ефект. Лешниците са източник на протеини, витамин Е, калций и магнезий. Маслото, което се извлича от тях, намира приложение в козметичната промишленост. 

Северноамериканските индианци използвали леската за различни цели, както медицински, така и за храна и като материал, от който изработвали кошове и кошници. Племената чипеуа и гибуа използвали стеблата на растението за изготвянето на основната конструкция, върху която опъвали кожата на ритуалните си барабани. 

В Европа леската е много популярна. Още от дълбока древност я култивирали преди всичко като източник на фураж и като материал в кошничарството и дърводелството. От клоните и изработвали огради. На латински език името на растението е Sylvestris и се свързва с древния римски бог от етруски произход Силвано. Капризен и палав, Силвано бил покровител на горите и полетата.

Древните келти високо ценели леската като дърво, заредено с извънредно голяма магическа сила, и което дава вдъхновение на поетите и разгъва техните дарби. Цветовете на растението са почитани като символ на красотата, а плодовете се приемат като знак на мъдростта. В един стар ирландски трактат се говори за “поетичния лешник на очарователна музика”, така както и за “деветте лешника на Мъдрия Кримал”, митичен персонаж, прочут със знахарските си умения. Според древните келти той управлявал с помощта на магическа сила. В популярна келтска легенда се разказва за крал Артур и неговите придружители, търсещи Мабон ап Мадрон, “синът на Великата Майка”. След дълго и изпълнено с приключения пътуване, една омагьосана сьомга упътва рицарите към вълшебен кладенец, в който намират малкото стебло на леска. Келтите смятали, че това е дърво, което дарява знание и мъдрост. Митът показва, че мъдростта на това растение не се дължи на възрастта и опита, а на простотата (несложността) и невинността. Келтите наричали растението Coll и го свързвали с планетата Меркурий. Връзката на Coll в друидската азбука Ogham е с буква C.

Леската е символ на забавление и магия. Свързва се с различни божества: Силвано от римската митология и Мабон от келтската. 

В Германия през Средните векове се мислело, че под кората на леската се крият вещиците. 

Папа Пий II благословил леските, които растели по виа Апиа и в горите на Апенините. Този високообразован хуманист, поет, преводач и меценат на изкуствата, оставил единствената известна папска автобиография, наречена “Коментари”, изказвал мниение, че малките лескови горички не само предлагат великолепно място за вдъхновение на поетите, но дават и убежище на музите и нимфите. Това отношение към растението не е учудващо, светското име на папа Пий било Силвио….

Жителите на Иберийския полуостров свързвали леската с мъдростта, змиите и бурите. Смятали, че се използва от чародейте за направата на различни магии и отвари, които имали силата на змийска противоотрова. Считали, че с лескова пръчка вещиците и магьосниците разбъркват отварите в гърнетата си, за да добият вълшебна сила. Мълниеносният жезъл, който дава власт над облаците и бурите, също се смятало, че е от лесково дърво. 

Клонките на леската се използвали при приготвянето на магии за увеличаване на мъжката сексуална сила. Това се свързвало с вярването, че леската има власт над мъжката плодовитост. Традиционно с лескова пръчка се търсят и окултни предмети.