Три основни постройки съставляват крепостния комплекс. Могат да се отбраняват и като едно цяло, и по отделно. Желанието на император Карл IV билo да създаде нов културен, религиозен и политически център в Европа. За това и замисълът е влизането в крепостта да наподобява пътя на поклоника-пилигрим към Светите места. На долното ниво в комплекса е разположено бургграфството, следвано от императорската резиденция. В Голямата кула, на най-високoто равнище е “светая светих” - паракиса “Свети Кръст”. На най-ниското ниво е разгърнат външният двор, мястото където живеели войниците и работели слугите.
Параклисът “Свети Кръст” е построен по подобие на Sainte Chapelle – малка готическа църква на френските крале, издигната на остров Сите в Париж. Архитектурният шедьовърSainte Chapelle направил огромно впечатление на Карл IV, който ходил да се моли в него през детските си години. Украсата на параклиса е удивителна: тавана и стените са покрити с четири хиляди плочки изработени от ахат,оникс, яспис, халцедон и аметист, поставени в златни рамки. Слънчевите лъчи се отразяват в хилядите полирани повърхности и придават на параклиса изумителен вид. От тавана се спускат венециански стъкла с изображения на слънца, звезди и луни. Олтарът е забележително творение на чешкия творчески гений. От 130 изображения ни гледат светци и папи. Сред тях е и портрет на император Карл Велики, далечен предшественик на основателя на Карлщайн.
Впечатляваща с внушителните си размери и богата украса е и Залата на васалите. Тук, пред голямата камина, се събирала охраната на замъка.
Галерия от портрети на рода Люксембург се намира в едноименната зала. Това е най-голямата сбирка в страната cпортрети на чешки владетели. Някои от тях са дело на майстор Теодорих, автор и на чудесното оформление на параклиса “Свети Кръст”.
В работата по изграждането и укрепването на замъка вземат участие най-изявените строители и декоратори на епохата. Сред имената им се открояват тези на Вюмсер, Модена и майстор Тодорих - най-яркия представител на чешкото готическо изкуство. Историята на крепостта е изпълнена с превратности, но никога не е превземана от неприятелска армия. Хусистките войски обсаждали Карлщайн цели 7 месеца,но не успели да се доберат дори до вътрешния му двор. През 1620 година крепостта била обсадена от шведската армия, но по-далече от първата укрепителна линия нашествениците не могли да стигнат.
Император Сигизмунд, втория син на Карл IV (Zikmund на чешки; Основава през 1408 година рицарския Орден на Дракона, създаден за защита на християните и за борба срещу османците) нарежда съкровищата на Карлщайн да бъдат изнесени от крепостта. Не след дълго, по времето когато Бохемия признава Сигизмунд за свой крал, те са върнати отново.
По заповед на император Рудолф II в замъка тържествено бил оставен на съхранение известния указ, прокламиращ свобода на вероизповеданията в държавата.
През XVII и XVIII век настъпил залеза на Карлщайн. Съкровищата на чешката корона били пренесени в Прага в началото на Тридесетгодишната война. Когато по заповед на император Фердинанд II е ликвидирано карлщайнското бургграфство, крепостта е подарена на императрица Елеонора. Тя заложила замъка и това довежда до пълния му упадък. В началото на XVIII век били изнесени 22 огромни шкафа, пазещи реликвите на Карл IV. Никога повече тези съкровища не се завръщат в Карлщайн. Днес те се съхраняват във Виена и в катедралата “Свети Вит” в чешката столица. Крепостта преминала отново в ръцете на императорското семейство когато вдовицата на император Леополд изплатила залога върху замъка. Реставрационни работи в Карлщайн започнали едва след посещението на император Франц I Стефан. Но безспорно много повече за стареещата крепост направил Франц Йосиф I, възлагайки реставрационите дейности на Централната комисия за охрана на паметниците. Работата била извършена под ръководството на Ф. Шмид и Йозеф Мокер, обновител на множество замъци в Чехия, архитект на западната фасада на катедалата “Свети Вит” в Прага.
Карлщайн е свързан с много легенди. Една от тях се отнася до Кулата на кладенеца, разположена в най-ниската част на крепостта. Любопитното е, че в действителност, въпреки изградения кладенец, всъщност тук няма никакъв водоизточник. Строителите са прокопали скалата на 80 метра дълбочина, но вода не е открита. Проблемът с водоснабдяването на крепостта е решен интересно: прокопаната шахта е свързана с близките ручеи и съответно събира вода до определено ниво. Тази важна тайна била известна само на краля и на бургграфа на замъка. Легендата разказва, че всички работници, които копали кладенеца, били убити, за да се предпазят Карлщайн и неговите обитатели от отравяне на водоизточниците по време на вражеско нападение.
Друга легенда гласи, че на нито една жена не е разрешено да влиза в крепостта. Преданието произлиза от написаното в “Чешка летопис” на свещеника Вацлав Хайек от Либочан. Там се говори за Karlík, друга чешка крепост в близост до Карлщайн. Тук, според написаното, живеели семействата на войниците, охраняващи съкровищата в кралския замък. Но сведенията в хрониката не са достоверни. Семействата на стражите живеели заедно. На жените било разрешено да се движат свободно из крепостта, но им било забранен достъпа до етажа на Голямата кула, на който се намира параклиса “Свети Кръст”. Колкото и странно да изглежда, това поверие има привърженици и в наши дни. Този мит е използван от Ярослав Врхлицки при създаването на известната комедия “Нощ над Карлщайн”.
Една от най-стряскащите легенди се основава на печални реални събития. През XVI век, жената на тогавашния бургграф на крепостта, Катерина Бешенова, убила 14 души по най-ужасен начин. Харесвало ѝ да измъчва както животни, така и хора. Най-често от гнева ѝ страдали младите прислужници. За дребни провинения изтезавала и затваряла в тъмницата. Една котка, която изцапала нейна дреха била зазидана жива. Злодеянията на Катерина станали известни и в Прага. Била изправена пред съда и осъдена на гладна смърт. Странното било, че два дни след нейната смърт неочаквано починал магистрата, произнесaл присъдата. Легендата разказва, че и днес може да се видят призраците на жертвите да бродят из коридорите и стаите на Карлщайн.
Легендата за слепия музикант е един от популярните митове, свързани със замъка. В крепостта живял сляп музикант, който свител на лютня. Винаги до него стояло вярното му куче. Един ден в Карлщайн пристигнал барон Брюксвиг с прислужника си. Слугата се опитал да отрови барона по време на вечерната гощавка. Сипал в чашата с вино отрова, но, впечатлен от изпълненията на слепия музикант и без да подозира за предателството, барона му подал своята чаша. Кучето не позволило господаря му да пие от отровната напитка и бутнало бокала. След малко животното умряло. Музикантът не видял наказанието на изменника, защото след два дни починал от мъка по своя изгубен четирикрак приятел. Красиво и много тъжно….
Няма коментари:
Публикуване на коментар