Операта в Сидни е една от най-известните и емблематични сгради, строени през XX век. Тя е единствената, издигната през последното столетие, която застава редом с такива велики архитектурни символи като Биг Бенд, Статуята на Свободата и Айфеловата кула. Наред с Тадж Махал и Света София това здание принадлежи към висшите културни достижения на човечеството за последното хилядолетие. През 2007 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. В нея се реализират театрални, балетни, оперни и други музикални продукции. Тя е седалище на фирмата Опера на Австралия, на фирмата Театър на Сидни и на Симфоничният оркестър на Сидни. Ръководството ѝ е в ръцете на Opera House Trust, публичен организъм под контрола на Министерството на изкуството на Нов Южен Уелс.
Театърът e разположен в градския залив върху нос Бенелонг Пойнт. Първоначално на това място се издигал малък форт, а по-късно и трамвайно депо. Намира се близо до пристанището и до моста Харбър Бридж. До построяването на Операта този мост е сред най-големите забележителности на града. Наистина Харбър Бридж заслужено се радва на голяма слава. Дължината му е 1 150 м, разстоянието между съседните арки е 503 м, разстоянието между най-високата точка на конструкцията и повърхността на водата е 135 метра - истинско архитектурно чудо.
Създаването на Операта, станала по-късно символ на цяла Австралия, се осъществява много трудно. Мъките, които съпътстват строителния процес са не само от технологично естество. Около финансирането на строителството, конкурсния подбор на проектите и дори по вариантите за използването на отделните зали, се разгарят такива страсти и стълкновения, че някои дори прерастват в истински политически скандали.
Как започва всичко?
През 1947г. английският диригент Юджин Гусенс, директор на Музикалната консерватория, предлага на гражданите на Сидни да построят оперен дворец. Вероятно самият автор на тази чудесна идея не си е представял как ще се развият събитията, на своята идея той придава само културологическо значение. Убедителната реч, произнесена по радиото, предизвиква активността на гражданите и не след дълго е създаден Комитет за поддържане на идеята за построяване на оперна сграда. На 17 май 1955 г. правителството на щата Нов Южен Уелс дава разрешение да се реализира идеята, но при условие, че за строителството не се използват държавни средства.
През първата половина на XX век Австралия не е богата страна и сумата от 7 милиона долара (на толкова оценявали първоначално проекта) е непосилна за държавния бюджет. Една част от парламентаристите има негативно отношение към предложението на Юджин Гусенс, дори един от депутатите на всеослушание нарича бъдещия театър “дом за танцувални забави и песньовки”, което напълно обяснява нежеланието на правителството да слуша за “неоправдани разходи на бюджетни средства”. “Нека гражданите, любители на хазарта, да дадат парите си не на шмекерите на улицата, а на Фонда за строителство на оперен театър в Сидни” – това мнение на премиер-министъра на Австралия става решаващо за определяне начина за набиране на нужните средства. Организира се “Театрална” лотария , която осигурява необходимите пари за започване на строежа.
Гусенс не само че дава идея за създаването на опера в Сидни, но и упорства по въпроса къде да се разположи тя. Диригентът настоява сградата да се издигне на полуостров Bennelong Point, в пристанището на Сидни. Това е в пълно противоречие с мнението на премиер-министъра Кахил, който желае новата постройка да се намира в близост до железопътната гара в северозападната част на града. Benelong е малко полуостровче, наречено на името на аборигенът, осъществявал контактите между местните жители и командващия на флота и първи губернатор на Ню Уелс, Артър Филип.
Конкурсът се обявява на 13 септември 1955г. Наградата от 100 000 долара привлича 880 заявки от 45 страни. До финала са допуснати 233 проекта от 32 държави, които са оформени в съответствие с изискванията на организаторите. Критериите включват определен минимум от голяма зала с капацитет от около 3 000 места и малка зала с около 1200 места. Всяка от тях трябва да разполага с необходимото пространство за големи оперни постановки, оркестрови концерти, различни видове представления, за провеждане на конференции, събрания, срещи и т.н.
Но и след това значително съкращаване на броя на участващите, избора не е никак лесен. Още повече че в последния момент вдъхновителят на начинанието диригента Юджин Гусенс, председател на изборната комисия, се скарва с правителствените представители. Малко по-късно е обвинен в контрабанда на порнографски материали. При проверка на австралийското летище в багажа на музиканта са открити предмети на “черна магия”, включително и каучукови маски с форма на полови органи. Но истината за тези вещи няма нищо общо с отправените обвинения. По време на престоя си в Сидни, Гусенс посещава сбирки на любители на черна магия. Музикантът заявява, че е жертва на шантаж и че ритуалните принадлежности са подхвърлени. Той не само е глобен с голяма сума, но е принуден и да подаде оставка като диригент на Симфоничния оркестър на Сидни и да се върне в Англия.
След скандала на поста председател на комисията е назначен американецът от финландски произход Ееро Сааринен, наричан “последния велик американски архитект”. След запознаването с конкурсните материали, новият председател спира вниманието си на проекта на датския архитект Йорн Утсон, чиято работа е интересна, смела и изпълнена с новаторски архитектурни елементи. След обявяването на победителя през 1957г. на преден план излиза проблема за претворяването на идеите на младия датчанин в реална сграда. Най-интересното е, че Утсон разработва своя проект без да е бил някога в Австалия, използвайки снимки на Сидни. В основата на проекта лежат архитектурните традиции на храмовете на маите и ацтеките, които автора разглежда при пребиваването си в Мексико. Години по-късно той споделя, че идеята за необикновения покрив е почерпил от разрязан портокал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар