Тарагона - градът на император Август - I част

Историята на Тарако (римското име на Тарагона) е много по-тясно свързана с един друг римлянин – Октавиан Авсуст. 

По време на свое пътуване из Иберийския полуостров, императорът е дълбоко потресен от едно колкото случайно, толкова и съдбовно събитие. Сред свитата на цезаря пада мълния и убива на място роба, който се намира буквално на две крачки от Август. Тази злополука оставя силен отпечатък върху венценосеца и той решава да прекрати пътуването си. В Рим получават заповед да се издигне храм, посветен на Юпитер Гръмовержец в чест за избавлението и като знак на благодарност за запазения живот на императора. Пътуването е прекратено незабавно, но вместо да се установи във военен лагер, както повелява римската традиция, Август се отправя към Тарако. Тук той живее две години и през този период града се превръща във втори по важност в империята след столицата Рим. Бързо са докарани роби, привлечени са и свободни хора, за да се обслужват постоянно нарастващите нужди на увеличаващото се население. Търговията, земеделието и занаятите бележат небивал подем. В Тарако се решават въпроси и се взимат решения от значение за цялата империя. При осъществяване на реформата на Август на мястото на провинциите Близка Испания и Галисия възниква провинция Тараконска 

Испания, в която се включват и части от Далечна Испания. Новата административна територия получава статут на императорска провинция за разлика от другите две провинции на Иберийския полуостров, които остават под контрола на Сената. От тук императорът командва операциите срещу кантабрите и астурите, последните иберийци, които се борят за свободата си. Август нарича Тарако TRIUMPHALIS в памет на победата му над кантабрите. От този момент официалното име на града е COLONIYA JULIA URBS TRIUMPHALIS TARRACO. Абревиатурата на името по формата C.V.T.T. е изобразявана на монетите. Техни образци могат да се видят в Музея “Раннохристиянски некрополи”.

Гражданите на Тарако, като знак на благодарност към Август, издигат олтар. Сведенията говорят за голяма конструкция с квадратна основа. Украсата е традиционна - състои се от гирлянди от лаврови клонки, разположени между волски черепи. Композицията е разположена над палмово дърво. Всички изображения символизират триумфа на Август над враговете му. Запазен е един интересен анекдот за този жертвеник. Жителите на Тарако съобщили радостната новина на императора, че върху неговия олтар поникнала една палма, знак за победа му. Август доста злобничко отговорил: ”Така се вижда колко често полагат жертви на моя олтар!”.

През 15г., една година след смъртта на Август, в града е издигнат храм на “DIVUS AUGUSTUS”. Разполагал се върху най-високата част от градския акропол. И храмът, подобно на олтара, е изобразяван върху монети. От намерените находки става видно, че това била една чудесна сграда, с осем коринтски колони в предната и задната си част. Фризът на храма бил украсен с гирлянди от листа на акант – фината изработка днес може да се види добре запазена в Археологическия музей на града. Запазени са и фрагменти от други части на сградата. Въз основа на тях са правени опити за реконструкция на храма. Колоните, изграждащи светилището имали диаметър 1,55 м и височина 12 м. Интериорът на сградата е известен от монетните находки – главната статуя изобразявала императора, представен като Зевс Олимпийски, седнал на трон. В отпуснатата си лява ръка фигурата държала скиптър, в дясната – протегната напред – изображение на богинята на победата Виктория. Разкриването на основите на храма се извършва през 1847г. Находките потвърждават идеята, че около светилището е бил изграден жилищен квартал. Постройката се издигала над околните здания и с белотата и изяществото на колоните си се виждала отдалече. Служила като пътеводител на моряците. Храмът, сериозно западнал при наследниците на Август, които се грижели преди всичко за собствените си светилища, бил реконструиран от императора-пътешественик Адриан, при посещението му в Тарако.

Освен храма на Август, още едно светилище украсявало акропола на града – храмa на Юпитер. Юпитер в Тарако не е общия баща на гръко-римските олимпийски богове. Той е либийския и египетски бог Юпитер Амон, изобразяван с рога на овен. До наши дни са достигнали две писмени сведения, които посочват ясно характеристиките на божеството. Свидетелствата се допълват и от намерените чудесни медальони с диаметър 1,20 м, както и фрагменти от други негови изображения. Те недвусмислено представят бога с брада и овнешки рога на главата. Екзотичният източен култ е дошъл в Тарако несъмнено посредством търговските връзки на града с Египет. Също така от там се пренася и култа към Изида Тарагонска. Идентични медальони като тези от Тарако са намерени и в Рим, на Форума на Август. В Мерида са открити четири подобни изображения на Юпитер Амон. Тази интересна особеност историците обясняват като стремеж на Август да подражава на Александър Велики, на когото египетските жреци “разкрили”, че е син на Амон. От този храм са открити интересни фрагменти – елементи от фриз с изобразени гирлянди между букраниони (букрании) - декоративни елементи с формата на череп (или глава) на бик, и жречески инструменти. Находките са намерени, както и тези от храма на Август, в близост до катедралата. Открити са и капители на колони, изработени в сложен стил, преплитащ коринтски аканти и йонийски волути. Намерена е част от колона с диаметър 1,30м. Вероятно височината на колоните е била около 10,5м. Приема се, че храмът на Юпитер Амон се е намирал на мястото на днешната катедрала, по-точно – заемал пространството, където днес се разполага нейния двор. За това свидетелстват намерените там артефакти.

По време на пребиваването на Август в Тарако е построена и казарма, в която квартируват части от VII легион. Сградата се разполагала във високата(горната) част на града. Била оградена с висока стена, източната част от която днес е вградена във фасадата на Музея на Диоцеза (според д-р Батле). Дължината на запазения отрязък е 23 м, съхранени са и два прозореца. Широчината им е 2 м. Запазена е и една врата с широчина 2,60м. Северната стена се простира на дължина от 26 м и има един прозорец. Според някои изследователи (Ернандес Санауха и Албиняна) тези стени са ограждали голяма правоъгълна сграда. Находките потвърждават, че на това място се издигала голяма постройка, наричана “Клена”. Размерите и били 150 м на 90 м и обхващала площ от около 1,35 хектара – територия, достатъчно обширна, за да подслонява кохорта от 500 души.