Римският амфитеатър в Тарагона

Испанският град Тарагона (Tarragona) е разположен на брега на Средиземно море. Столица е на една от четирите провинции на автономна област Каталуния. Възниква през III в.пр. Хр като първия римски град на Иберийския полуостров.

През октомври 2000г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление. Едно от най-интересните и добре запазени съоръжения е амфитеатъра на Tarraco (така се наричал града в онази епоха).

На територията на Каталуния има само двe постройки от този тип – в Тарагона и в Емпуриа (дн. в провинция Жирона), но тарагонския амфитеатър е по-голям. Бил построен през II в.сл.Хр. на мястото на малък некропол и имал елипсовидна форма.

На неговата арена се разигравали драматични битки между гладиатори – най-скъпите роби в Римската империя, боеве между хора и свирепи зверове, публични екзекуции. Постройката е разположена в естествена котловина, извън ограниченото пространство на градските крепостни стени, на мястото, където града “слиза” в Средиземно море. Тази диспозиция позволявала максимално използване на предимствата на природната среда.
Амфитеатърът в града разполагал с места за около 14 000 души, разделени на три части, в съответствие със социалния статус на населението. Размерите на първото ниво на овалното съоръжение са 109,5 м дължина (такъв е и диаметъра на арената за борби с бикове в Тарагона) и 86,5 м широчина. Самата арена е с дължина 61,5 м и широчина 38,5 м - много близки до размерите на арената на амфитеатъра в Ним. Пространството, на което се провеждали игрите било отделено от местата на публиката с двойни стени с височина 3,25 м. Целта била да се предпазят зрителите от първите редове от злополуки. На арената се издигал подиум, който допълнително отделял участниците в зрелищата от публиката. Под него били разположени многобройни сценографски елементи, които се използвали при различните видове боеве, провеждани на арената. Тук имало и един малък храм на богиня Немесис (Немезида), покровителката на гладиаторите. Той бил богато украсен с цветни рисунки.

В началото на III в сл. Хр. , през 218г. амфитреатърът бил реконструиран. За това говори намерената в горната част на подиума плоча с надпис, посветен на Хелиогабал (Елагабал), императора, при чието управление била извършена реформата.
Близостта на постройката до морето позволявала арената да се наводнява и зрителите да се забавляват и с други зрелища: пресъздаване на морски сражения. 

На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. Това са и първите мъченици за вярата в града. По-късно, в средата на V в. в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите. Църквата имала три кораба, около нея възникнало малко гробище.
По време на мюсюлманската обсада на града, мястото било напълно изоставено. Чак през XII в, когато се поставило началото на усилено заселване на Тарагона, върху съществуващите основи била построена църквата “Санта Мариа дел Милагро”, бързо разрастнала се в манастирски комплекс. Днес тези сгради не съществуват.