Замъкът Карлщайн е една от най-известните чешки крепости, безмълвно свидетелство на великите исторически събития, ставали в кралските земи на Бохемия. След столицата Прага, това е най-посещаваният от туристи обект в Чехия. Целта, с която е построен замъка е възвеличаване на императорската власт и Свещената Римска империя.Той е символ на чешкото кралство от периода на разцвета на готиката. С течение на времето се превръща в непристъпна крепост, съхраняваща най-важните държавни документи, символите на държавната власт на Чехия и на Свещената империя, религиозни реликви и много скъпоценности.
През 1347 година чешкият крал Карeл I е коронясан за владетел на Свещената римска империя под името Карл IV, с което се поставя началото на Люксембургската династия. На следващата година, 1348, новият император започва разгърната строителна дейност. По това време се полагат основите на Новия град в Прага, Пражкия университет, а също така и на замъка Карлщайн (Каrlštejn – Карлов камък). Огромното значение, което императорът отдава на новостроящата се крепост проличава и от факта, че първия камък на основите на строежа се полага от архиепископа на Прага Арнощ – близък съветник на Карл IV. Проектът на замъка е дело на французина Матей от Арас, знаменит строител от онази епоха. През 1365 годинa е осветен параклисът “Свети Кръст” – “сърцето на замъка Карлщайн”. Окончателното приключване на строежа на крепостта става след 20 години, през 1385.
Средновековието е епоха, през която богатствата и значимостта на един град, църква или замък се определят от реликвите, които те съхраняват. В Карлщайн императорът пазел най-ценни християнски светини: копието на Свети Лонгин, голямо парче от Христовия кръст, върху който се виждали дупките от пироните, с които бил прикован Спасителя, гъбата, която войниците поднасяли към устните на разпънатия Исус ( придобита от бенедектинския манастира “Свети Андрей” в Мантуа), два тръна от Христовия венец ( те се съхранявали в църквата Sainte Chapelle в Париж; френският крал Жан Добрия ги подарил на император Карл IV). За да се пазят тези безценни реликви и още много други религиозни светини, била построена Голямата кула. Там зад четири метални врати, снабдени с най-хитроумни заключалки се съхранявали богатствата, които Карл IV и неговите наследници събирали в продължение на много години.
Охраната на крепостта била поверена на бургграф, командващ военен гарнизон. Бургграфът бил длъжностно лице, назначавано от краля /или епископа/, в средновековните германски градове. Разполагал с административна, военна и съдебна власт. Бургграфът на Карлщайн бил подчинен на императора и носел отговорност само пред него.
Крепостта е разположена на възвишение над река Бероунка, състои се от няколко етажа. Най-високото място в замъка е Голямата кула, където се намира параклиса “Свети Кръст”, хранилище на кралските регалии и скъпоценности. Основите на Голямата кула са във формата на правоъгълник с размери 25 на 17 метра. Стените на крепостта са впечатляващи, дебелината им е около 4 метра като на северната страна е 6 метра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар