През 1669 година Кралят-слънце Луи XIV, който по думите на знаменития Александър Дюма, затъмнил с блясъка си всички звезди в своя владетелски двор, учредявa институцията на Френската опера и разпорежда построяването на сграда, в която да се изпълняват оперните спектакли. От далечната 1669 година до днес в Париж са построени 14 здания на Операта, като последното е разположено на улица “Бастилия” и е открито за посещения от публиката през 1989 година. Днес това учреждение и построената през втората половина на 19 век Парижка опера, са обединени в “Държавна парижка опера” – (Opéra nacional de Paris). Но безспорно най-карасивата и известна оперна сграда е Двореца Гарние (Opéra Garnier), наречена на името на архитекта, който я проектира.
По време на Втората империя операта на френската столица се намира на улица “Le Peletier” и е едно от любимите за посещение места на аристокрацията. Сам императорът Наполеон III е поклонник на певческото изкуство. Вечерта на 14.01.1958 г. Парижката опера се подготвя за представление, с което да почете постиженията на Масол и примадоната Ристори. Очаква се присъствието и на императорската двойка. Kогато владетелят и съпругата му, императрица Евгения, се отправят към Операта, върху каляската на царстващите особи са хвърлени няколко бомби. Италианският революционер Феличе Орсини и съмишлениците му правят опит да убият френския император. След неуспешното покушение, Наполеон III не желае повече да посещава сградата на улица “Le Peletier” и взема решение да построи нов парижки оперен театър. На обявеният конкурс са представени 171 проекта. Лауреат е 35-годишният Шарл Гарние.Стрoителството на операта започва през 1861 година и преминава през няколко политически режима. Тържественото откриване на новата сграда се състои на 5.01.1875г. в присъствието на президента на френската република Мак-Магон. Този истински шедьовър на архитектурата на Втората империя поразява въображението с изключителното си декоративно богатство.
Сградата е разположена на Place de l’Opéra. Входът ѝ се извисява над 10 големи стъпала. На фасадата се откриват 7 полукръгли арки, разделени от скулптурни групи, сред които е и знаменития “Танц” на Жан-Батист Карпо. Етажът над фоайето преминава в галерия с 8 двойни коринтски пиластри от раверски камък, които са дублирани от малки колонки, обрамчващи прозоречните ниши, украсени с бюстове на композитори от позлатен бронз. Над лоджията господства атика (надкорнизна стена), по дължината на която са разположени съединени с гирлянди, 53 антични маски от позлатен бронз. Те cа дело на Жан-Батист Клагман. Отпред на двата края на покрива са разположени две бронзови скулптурни групи, дело на Шарл - Алфонс Гюмери, символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена на най-високата точка на покрива.
Вътрешната украса на зданието изобилства от всевъзможни материали, украшения и цветове. Този стремеж към грандиозност успешно е въплатен във великолепното голямо стълбище, което се раздвоява пред входа към партера. В началото на стълбището стоят две женски фигури, които държат букети. В четирите края на изрисувания таван са изобразени различни музикални инструменти.
Огромното фоайе е богато украсено с колони, статуи, полилеи и картини с алегорични сюжети на Пол Бoдри. Основен декоративен елемент е лирата, която присъства навсякъде – от решетките и сводовете до ръкохватките на вратите. На видно място в централното фоайе е поставено копие на бюста на архитекта на Парижката опера – Шарл Гарние, работа на скулптура Карпо. Вдъхновение за проектирането и изработването на тържественото и пищно фоайе Гарние черпи от централните зали на старите френски замъци. Множеството огледала и прозорци придават на галерията още по-голям простор.
Независимо от внушителните размери на зданието, което се простира на площ от около 11 000 м2, залата може да побере само 2158 зрители. Проектирана е във форма на подкова.Над залата, оригиналният таван на която е закрит през 1964 година със стенопис на Марк Шагал, виси монументален полилей. Той е изработен по проект на самия Гарние и тежи 8 000кг.
Завесата на авансцената с вид на спуснати гънки от червено кадифе със златни ширити – плод на оптическа измама – е дело на художниците Огюст-Алфред Рюбе и Филип Шапрон. Зад завесата се простира сцена в италиански стил на площ около 1 200 м2, на която могат едновременно да изграят 450 актьори. Свързаната с нея балетна зала е украсена с живопистта на Буланже. Задната ѝ стена е огледална. Според легендата, под Операта тече подземната река Ла Гранж Бателер. В действителност става дума за резервоар, пълен с вода, предназначена за използване в случай на избухване на пожар. 
Парижката Опера – Академия за музика и танци, е място на вълшебство и чудеса, преизпълнено с бурни страсти и днес, както на сцената, така и в живота. Това е своего рода храм, в който света се изобразява чрез пеене и танц. Композитори и хореографи, оркестранти, водещи певци, звезди на балета, са творили тук и са създавали най-добрите си образци, издигайки своето изкуство до невиждани висоти, но понякога са стигали и до отчаяние. Тук се завързвали най-невероятни интриги: както в залата и ложите, така и зад кулисите нa този митичен дворец.
Красотата на Парижката опера въздейства изключително силно върху човешките възприятия. Предизвиква възхищение и разпалва въображението.Често сградата се използва при снимането на филмови продукции и дори се използва в анимационното кино. В основата на известния роман на Гастон Льору “Фантомът от Операта” стоят събития, разиграващи се в самата сграда. Андрю Лойд Уебър създава прекрасен мюзикъл по романа.
В Операта се помещава и колекцията на библиотека – музей, в която се съхранява миналото на парижките оперни театри от последните три века. Тя е част от Националната библиотека на Фрaнция. В залите на музея целогодишно се устройват временни изложби като допълнение към постоянната експозиция от картини, рисунки, макети на декори и фотографии.
През 1907 година в две запечатани урни директора на Операта, Алфред Кларк, поставя 24 грамофонни плочи със записи на най-прочутите гласове на онова време. Целта е да се покаже на бъдещиите поколения изкуството на най-известтните певци, сред които са Енрико Карузо, Аделина Пати, Нели Мелба, Ема Калве, Франческо Таманьо.
На площада на Операта, на ъгъла на Булеварда на капуцините, се простира, както казват, най-голямата в Париж тераса, заета от “Café de la Paix ” От времето на Втората империя то винаги е било място за срещи на литератори, художници и политици.
Заб. Всички фотографии са заети от wikipedia.
От тук може да се изтегли увертюрата от мюзикъла
„Фантомът от операта“ на Андрю Лойд Уебър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар