Едно истинско архитектурно бижу украсява хълма Монмартр в Париж – базиликата Светото Сърце – Basilique du Sacré Coeur. Историята на създаването на тази църква е почти толкова интересна, колкото е красива самата сграда.
През 17 век една смирена монахиня - сестра Маргарита-Мария от Алакоке известява на Франция, че Бог желае да се построи храм “за слава на Неговото Божествено Сърце”. Бог показва на канонизираната по-късно за светица френска монахиня Своето Свято Сърце, заобиколено от огън, корновано с трънен венец, с открита кървяща рана. От вътрешността на Сърцето излиза кръст. Светицата чува Господ да казва: ”Ето тук е сърцето, толкова обичано от хората, но голяма част от тях не показват нищо повече от неблагодарност, непочтителност и пренебрежение към това тайнство на любовта.” Летописите твърдят, че това се случва на 16 юни 1675 година.
Но трябва да изминат цели две столетия преди да започнат работите по изграждането на църквата. Двама ревностни християни – Александър-Феликс Лежантий и неговият баджанак Губер Роо де Флери, се отзовават на Христовата воля. Те дават обет да построят църква, посветена на Неговото Свято Сърце –Sacré Coeur. На 25 юли 1873 година Националното събрание утвърждава това богоугодно дело като го обявява за общонароден почин. Първоначалната идея да се посвети храма на загиналите във Френско- пруската войната среща упорита съпротива и е подложена на силна критика, но депутатите дават своята подкрепа на предложението.
Това начинание – построяването на храм, посветен на Светото сърце, получава поддръжката на множество вярващи и на Парижкия архиепископ Жилберт. Своята благословия изпраща и папа Пий IX. След провеждането на конкурс е приет проекта на Пол Абади. Разходите за строителството превишават 40 милиона франка. Те са покрити от вярващите католици чрез един оригинален начин на събиране на средства – всеки може да си купи камък и на някои от блоковете (в зависимост от цената) се изписват инициалите на дарителите.
На 18 юни 1875 година в присъствието на маршал Мак-Магон, президент на Републиката, е направена първата копка на строежа. В основите са поставени бронзoв медалион “Франция поднася на Христос монмартърската базилика”, торбичка с френски медали от Френско-пруската война и пергамент с протокол на церемонията по основаването на Sacré Coeur. Не след дълго обаче, cтроителните работи се прекъсват, за да се укрепи терена, който е силно изровен от функциониращите на хълма стари каменоломни.
Строителните работи приключват през 1914 година, но поради избухването на Първата световна война е осветен чак на 16 октомври 1919 година. През този дълъг период Оноре Доме, Шарл Лене, Анри Ролин, Люсиен Ман и Луи-Жан Юло вдъхват живот на първоначалния проект, като всеки го тълкува по своему. В църквата има множество параклиси и обширна крипта. Впечатляващо е голямото стълбище на храма. За построяването на сградата, която е дълга 85 метра, широка 35 метра и е висока 83.33 метра, е използван камък от кариерата Шато Ландон. Този строителен материал под въздействието на дъждовната вода отделя бяло вещество, калцит, който придава на храма прочутата му белоснежност. Църквата е построена в романо-византийски стил и оказва влияние върху архитектурата на други религиозни сгради, издигнати през 20 век, като базиликата dе Sainte- Thérèse de Lisieux. Състои се от обширна централна ротонда, около която са разположени къс неф, два трансепта и хор. Базиликата има форма на гръцки кръст, увенчан с четири купола: централния с 80м височина, е декориран с прозорци. Изящни цветни витражи украсяват църквата и ѝ придават особен чар.
На фасадата, изпълнена по образец на романските църкви в департамент Шарант, на самия връх на фронтона, е поставена статуя на Господ и Неговото Свято Сърце. Тя е една от най-добрите творби, излезли изпод ръцете на Гюстав Мишел. От двете страни на църковния вход са поставени отлятите от Иполит Льофевр конни статуи на Света Жана д’Арк и крал Луи Свети. Формата на купола на сградата повтаря този на базиликата Сен Фрон в Перигьо, строена през 12 век.
В храма се съхраняват уникални статуи, като сребърната статуя на Господ и Неговото Сърце, дело на Йожен Бене, както и статуята на Божията Майка с Младенеца на ръце, отлята от чисто сребро, дело на Пол Брюне (1876г).Mонтиран e орган, изработен от Аристид Кавайе-Коля, има 78 регистъра и 4 клавиатури, три от които са педални. Централният купол е зает от мозайка, изработена по скици на Марсел Мaня и Люк-Оливие Мерсон. Наречена е “Благоговението на Франция пред Сърцето Господне”.Тя заема площ от 475 м2, което я прави една от най-големите мозайки в света. Изобразява Исус Христос с разтворени ръце и Неговото Свято Сърце, които са прославяни от Френската католическа Църква.
Камбанарията представлява квадратна кула с височина 84 метра. Една от камбаните на Sacré Coeur тежи 19 тона, само езика ѝ има тегло 850 килограма. Диаметърът ѝ е 3 метра. Наречена е la Savoyrde в чест на присъединяването на Савоя към Франция през 1860 година. Отлята е в Анси и е най-голямата камбана в Париж . Тя е дарена от диоцеза Шамбери.
Криптата има същото разположение като църквата и е една от забележителностите на базиликата.
Sacré Coeur е една от най-посещаванеите от туриста сгради във френската столица. От върха на хълма Монмарт се открива изключителна гледка към Париж.
Заб. Използваните фотографии са заети от wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар