Гората и дървото – символи и знаци

*

 

Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. ** Лесът  е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но – и  необикновено примамлив за човека.

Кликнете върху изображението, за да видите клипа “Гората“.

Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.

В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени  заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са  олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса. 

Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви,  митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно  на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински  усои. Те живеят под големи стари дървета.

Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен  момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и  превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези  символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха  твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато  голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори.

Нашите деди  е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство  на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази  непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения. Отношението към гората е в известна степен  двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като  място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой  или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ  територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често  гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата  женственост, която трябва да се изследва и разгадае.

Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред  неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се  приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано  пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в  Епир е място на поклонение пред Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава  волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по  брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са  изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива  горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества – хора и  животни.

Свети Николай Чудотворец

Heart

Мъдростта на растенията: Смокиня

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2391&ttl=mydrostta-na-rasteniqta-smokinq

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години. 

Хранителните качества на плода на смокинята определят и голямото значение, което е имала за изхранването на населението. В древността, когато хората не са разполагали със захар, набавянето на необходимите количества за организма е ставало чрез консумацията на плодове. Особено голям дял в този процес се падал на смокинята. Това е едно от растенията, които човек започва да използва в най-дълбока древност - свидетелства за това се откриват на територията на древен Египет и Шумер. Плодовете на растението били употребявани както сурови, така и изсушени. 

Познати са и лечебните качества на смокинята. В народната медицина се използват както плодовете, така и листата и. Отвари от тях намират приложение при лечението на рахит, малокръвие, скрофули. Плодовете се препоръчват при проблеми на стомашно-чревния тракт, а лапи, приготвени от тях – като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство. 

Заради многото си семена смокинята символизира плодородие и изобилие. Тя е свещено дърво в много религии – особено в Древен Египет, Индия, Югоизточна Азия и някои части на Океания. Тя символизира в различните култури женската или мъжката сексуалност. 

Древните египтяни са я приемали за божествено дърво, символ на богиня Нут и по-късно на богиня Хатор. Сянката на нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния свят. Плодовете на растението символизират просперитета и женската плодовитост – божествена и човешка. Това се дължи на факта, че когато се откъсне плода, от дръжчицата му потича гъста бяла течност, подобна на мляко. Такава течност отделят и скършените листа. Плодовете на това дърво са знак за женското доминиране. Кошница, пълна със смокини изобразявала жената като богиня и майка. В рисунки върху стените на гробници в района на Гиза са представени смокинови дървета, даващи обилен урожай. 

И днес в някои африкански райони се смята, че човек, повредил смокиново дърво обрича себе си на безплодие. В тези ареали също така се приема, че растението силно повишава женската лактация. 

Съгласно будистките вярвания Буда често размишлявал и медитирал под дървото Бодхи – вид смокиня. То се явява като символ на просветлението на Буда, защото под това дърво Сидхарта Гаутама през 528 г.пр.Хр. постигнал висшето познание за природата и освобождението от земните скърби. По тази причина в будистката традиция смокинята се почита като важен символ на моралното просветление и на безсмъртието. Тези дървета се засаждат в дворовете на будистките манастири.Според свещения текст на индусите „Махабхарата“ около смокиново дърво Юдищира получава знанието за числата, което му било нужно, за да извоюва победа в играта с кости. Това е свещеното дърво на боговете Вишну и Шива и се свързва със съзидателната страна на тяхната сила. 

На Изток високо се цени сянката на смокиновото дърво. Изразът „Седи под смокиня“ означава състояние на спокойствие и благополучие. 

В Древна Гърция това бил плод, който се свързвал с еротиката, знак на бог Дионис, покровителя на виното, веселието и растежа. Смятал се също за атрибут на фалическия бог Приап и предизвиквал еротични асоциации. Смокинята била знак и на богинята на плодородието Деметра. Древните гърци приемали растението за символ на плодородие и ярка сексуалност. По време на Дионисиевите тържества през класическата епоха в Гърция се изяждали, заедно с други деликатеси, и много смокинови плодове, за да се повиши мъжкото либидо.

Според римляните легендарните основатели на държавата – Ромул и Рем, били отгледани от една вълчица, която ги кърмела под сянката на смокиново дърво. То олицетворявало могъществото и просперитета на Древен Рим.В християнската символика “сухата смокиня” се приема за белег на юдеизма, който не признава Месията Христос или е знак на погрешна доктрина. В християнската култура съществува известна двойственост в разбиранията и символните значения на това растение. В Библията смокинята, даваща плод, заедно с маслината и лозата, е елемент от необременения с грижи живот в царството на Месията. За значението на това растение за хората от онова време можем да съдим по факта, че в Книгата на книгите смокинята е спомената 41 пъти. С листа от смокиново дърво Адам и Ева покриват голите си тела, като ги съшиват и си “правят препасници”. В изобразителното изкуство векове наред мъжките гениталии били прикривани със смокинови листа. Древните евреи приемали, смокинята била „забранения плод“ точно поради прикриването на голотата на първите човеци със смокинови листа (а не с някакви други). Изобразяването на изсъхнало смокиново дърво обаче олицетворявало ересите. 

Белият сок, който потича при откъсване на смокиновия плод се свързва в различните култури както с майчината кърма, така и с мъжката сперма. Юдейско-християнката традиция асоциира растението с женското начало, а мюсюлманската – с мъжкото. Според ислямската традиция двете дървета - табу от градината на Рая са маслината и смокинята. 

Мъдросттта на растенията - Нар

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2389&ttl=mydrostta-na-rasteniqta-nar

Нарът е едно от най-рано култивираните от човека растения - приема се, че е познат на човечеството от преди четири хиляди години. Негова прародина е Персия. Специалистите смятат, че нарът е имал огромно значение за изхранването на хората през онези далечни времена и го поставят в това отношение наред със зърнените култури и меда, смокинята, гроздето и маслината. Нарът бил добре известен в Близкия Изток още преди бадема, прасковата и кайсията да бъдат култивирани и разпространени в района. 

Финикийците пренесли растението в страните от Средиземноморието посредством своите колонии. В Древен Рим го наричали „пуническа ябълка“, защото възприели нара от картагенците (пуните). Другото име на нара е гранат, което означава зърнест (лат.).

Растението се развива като гъст храст или невисоко дърво. Клонките му са фини, с малки и тесни листа. Цъфти с продълговати оранжево – червени едри цветове, които силно наподобяват пламъчета. За отглеждането на културата не са необходими специални грижи, всяка година дървото дава плодове. Но те могат да узреят само при дълго и горещо лято, макар

да издържат на кратки зимни застудявания с температури до минус 9 - минус 12^oС. Растението не понася обилна влага. Плодът на нара има сладко-кисел вкус. На големина достига размерите на голям портокал. Обвит е с кора, която съхранява от 400 до 700 ядливи семена, обвити с прозрачна ципа, под която прозира гладкото ярко червено месо, под което е скрито семето на растението. Тънки млечнобели мембрани разделят вътрешността на плода на отделни сегменти. Кората на зрелите нарове е различна на цвят при различните сортове – от червена до жълта и розова. 

Корените и кората на дървото притежават лечебни свойства, плодовете са вкусни, а от листата се приготвя чай. Сокът от плодовете на нара е ароматен и освежаващ, утолява жаждата през горещите дни и това е една от многото причини в страните от Изтока растението да се цени толкова високо. Сокът е особено богат на захари, плодови киселини, минерални вещества, витамини – С, В1, В2, В6, В12, Е, Р, танини. Сокът съдържа по-голямо количество оксиданти от която и да е друга напитка, включително и от червеното вино, зеления чай, соковете от клюква или боровинка. 

В народната медицина плодът и неговият сок се използват за лечение на бъбречни заболявания, камъни в бъбреците и жлъчката, при диабет, ангина, трески, придружени с висока температура и пр. Използва се за укрепване на гласните струни и при ангина, лекува краста. От кората на плода се приготвят настройки, приемани при стомашни разстройства, дизентерия, глисти, тения. В Шри Ланка от цветовете се приготвя отвара, използвана при очни инфекции. 

В гастрономията плодовете на нара се използват както в свеж вид, така и като добавка към сосове и блюда, зърната се поръсват върху салати и десерти. От сока на нара се прави вино и пунш, различни напитки, сиропи, например гренадин (използван при направата на множество коктейли), гъсти сосове. От младите корени на растението се добива специален вид захар, наречена също гренадин, с приятен вкус и силен аромат. Сокът се използва и за мариноване.

От древни времена на Изток нарът е считан за цар на всички плодове. Оригиналната форма, с която завършва плода на растението, наподобява малка коронка. Смята се, че точно тя е образецът, използван на направата на главната царска регалия – короната.
Символиката на нара се свързва с редица женски божества. Знак е на плодородие и щастлив брак с много деца. Той е атрибут на богинята Астарта (Ищар), на Деметра, на Пресефона (Кора, Прозерпина), на Афродита и на Атина. Легендата разказва, че майката на Атис, любимият на „Великата майка Кибела“, забременяла след контакт с един нар.
Нарови дървета, като знак на пролятата в битки кръв, се засаждали на гробовете на героите. Растението символизира слънцето, живота и кръвта. Древните вавилонци преди битка дъвчели нарови зърна – смятали, че така ще опазят живота си в предстоящото сражение. 

В Древен Египет нарът бил познат около 1500 г.пр.Хр., по времето на фараоните от осемнадесетата династия. Древните египтяни погребвали своите близки с нар. Ахн, секретар на Тутмос I, поръчал около гробницата му да посадят пет нарови дръвчета. В гробница в Тел ал Амарна от епохата на фараон Аменхотеп IV е открита рисунка на нар. Растението олицетворява вярата на древниете египтяни в задгробния живот.
В Древна Гърция това растение е символ на брака. Когато трябвало да разреши на съпругата си Персефона да се върне при майка си Деметра, богът на подземното царство Хадес и дал да погълне нарово зърно като залог за тяхната брачна връзка и като обещание, че ще се върне при него. Многобройните нарови зърна се свързвали с представата за плодородие. Подобно на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че се обитават от определен вид нимфи, и наровите растения приютявали божества – пазителки.
Херодот разказва, че когато Ксеркс нападнал Гърция, воините от личната му охрана носели на края на копията си златни нарове като знак за най-висша почест.В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона и изображение на богинята с плода на растението в ръка символизирало брака и майчинството. Благоуханните цветове на нара, цъфтящи в ярко червено, наподобяващи пламъци, се приемали за знак на любов и щастлив брак. Младоженките поставяли на главите си корони от нарови клонки. Сокът от растението се пиел против стерилитет. 

Древните евреи приемали нара като символ на изобилие и богатство. Растението е споменато няколко пъти и в Стария Завет. Израилтяните за пръв път видели нар в Египет. Като доказателство за благодатта и богатството на обетованата земя, пратениците на Мойсей донесли нарове. 

При археологически разкопки в Храма в Ерусалим в началото на 80-те години на миналия век е намерен нар, изработен от слонова кост. Изследванията доказват, че предметът бил използван при най-тържествените церемонии от първосвещеника на Храма. В нара е издълбана малка дупчица, около която има надпис на древноеврейски език „От дома на Бога“. Нарът се поставял на върха на жезъла на първосвещеника и с него се отслужвали религиозни церемонии. Експертите отнасят изработването на предмета към времето на възникване на еврейската монархия, епохата на царете Саул, Давид и Соломон. Приема се, че е изработен по времето на строежа на първия Храм на Ерусалим. Идеята за построяването на Храма е на Давид, но е осъществена по време на управлението на Соломон. Нарът е приеман като атрибут на най-висш авторитет и символ на религиозната власт на Храма. Този нар бил приеман като символ на обединението, което изразявал Храма, на мира, диалога, братството между хората и единството на народа. В този дух се обясняват и редица препратки, свързани с нара, които се споменават в Библията. 

Музеят на Израел (със седалище в Ерусалим) – един от най-важните археологически музеи в света, откупил предмета в края на 80-те години за половин милион долара. Защитен от блиндирано стъкло, днес този нар е един от най-почитаните символи на Древен Ерусалим. 

По времето на цар Соломон били прочути наровите градини на Ерусалим, които се възпявали в песни. Нарът символизирал плодородието. Плодът на нара бил един от най-важните сватбени подаръци, тъй като многобройните семена се приемали като пожелание за многобройно потомство на семейството и приемственост на традицията. В книгата „Песен на песните“ нарът се свързва с плодородието и красотата на любовта в брака. 

По време на управлението на цар Ирод Велики това растение било символ на властта на монархията. 

В християнската епоха символиката на растението била обогатена. Нарът олицетворявал изобилието на очакваната богата реколта. Знаковият смисъл се разширил и дървото се приемало за белег на божественото благославяне и небесната любов. В Музея на вестготите в град Мерида е изложена колона с изображение на житни снопове в горната част, и нарове в долната, което ни отправя към символните знаци, свързани с небето или с Исус Христос – „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Едновременно нарът е и символ на единството и защитата на Църквата в една превратна епоха, когато арианството и други ереси заплашват устоите ѝ. 

Червеният сок на наровите зърна се свързвал с кръвта на мъчениците, която те проливали за вярата. Кръглите зърна, събрани в една обща твърда обвивка били приемани за знак на единството на хората, обединени в една религиозна общност. Предвид на това, че обвивката е твърда, но сока в нейната вътрешност е сладък, нарът е посрещан като символ на строгостта на свещениците, която е пропита от доброта. 

През бароковата епоха изображението на разпукнат нар с изобилието на неговите зърна символизира състраданието и човеколюбието. Наровият плод бил олицетворение на женското милосърдие. 

Мюсюлманите отдавали голямо предпочитание на нара - в Корана се споменава за това растение като пример за добрите неща, които Бог е направил. Според исляма нарът расте в Райските градини. 

В Испания това растение е символ на град Гранада (granado – нар (исп.). Мадоната на Гранада е изобразена с нар в ръка. Плодът символизира живота, богатството и изобилието, това е свързано с приходите, получавани от огромните нарови градини, разположени в района на Гранада. 

От Испания растението е разпространено в Новия свят. То е един от символите на град Богота. По-късно нарът намира благодатни условия за развитие и в Южна и Югоизточна Африка, в Австралия, по островите на Тихия и Индийски океан. 

Мъдростта на растенията: Маслина

Дървото на Атина

¡Viejos olivos sedientos

bajo el claro sol del día,

olivares polvorientos

del campo de  Andalucía!

Antonio Machado

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2222&ttl=mydrostta-na-rasteniqta-maslina

Изключителните качества на маслината ѝ  отрежат достойно място в символната система на древността и съвремието. Това дърво е един от най-рано култивираните растителни видове от човека. 

Културната маслина вероятно произхожда от златистата маслина в северна Африка. Култивирана е в зоната на Близкия Изток много преди нашата ера. От там се разпространява из цялото Средиземноморие, а по-късно и в други райони на планетата. Родът на маслината включва 20 вида, обхващащи предимно тропичните и субтропичните части на Стария свят. 

Маслината е вечнозелено дърво или храст, който достига до 10 метра височина. Най-известният вид е европейската маслина. Растението започва да плодоноси след третата-четвъртата година и се размножава посредством резници. Едно дърво дава средно около 20 кг плод. Събирането се извършва ръчно (най-висококачествената продукция) или с помощта на машини. Принципът на действие на маслиносъбирачките е интересен - силно вибриране на ствола или по-едрите клони "събаря" плодчетата. 

Маслината е дълголетник сред подните растения. На остров Корсика и в Алжир има дървета на възраст повече от 2000 години. От групата на вечнозелените средиземноморски растения маслината е най-студоустойчива - възрастните дървета могат да издържат на кратковременни понижения на температурата до -18⁰. 

Това дърво е особено жизнено и жилаво. Корените му се впиват дълбоко в земята и е много трудно да се унищожи. Дори поразено от гръм, то продължава да се развива. 

В плода на маслината се съдържа около 40% ароматно витаминозно масло. Още древните хора в Египет и остров Крит го извличали от малките плодове по начин малко различаващ се от днешния. Променила се е само технологията, но не и принципа на производство на зехтин (маслиново масло). 

Хранителните качества на маслината и зехтина са широко известни. Плодът, листата и маслото на растението се използват както в кулинарията, така и в козметиката и за лекуване на някои заболявания. 

Маслината е знак на мира. Когато Ной пуснал гълъб от кораба, който построил по поръка на Бог, птицата се върнала с маслиново клонче в човката – водите на Потопа се оттегляли от сушата и човешкия род можел да се възроди. Според Библията Исус се молел в Гетсиманската градина под клоните на маслинови дървета. Християните дълбоко вярват, че тези дървета са живи до ден днешен. 

За древните египтяни маслината била свещено дърво. Почитали я като символ на мъдрост и зрялост, за тях била знак на справедливостта. 

Тя е свещено растение и за древните елини. Свещената гора на Олимпия била маслинова. От дървесината на растението са изработвани изображения на боговете. Древните гърци украсявали с венци от маслинови клонки главите на олимпийските шампиони. За елините маслината символизира мира и благополучието. Интересна е легендата за даване името на града Атина, която е свързана с това растение. Според древния мит, между Посейдон, бога на морето и Атина, богинята на мъдростта, се разгорял спор кой от тях да даде името си на областта Атика и главния ѝ град. 

Повелителят на боговете Зевс наредил всеки да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата дъщеря. Богът на морските стихии не се разсърдил на атиняните и приел техния избор. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието. Древните елини свързвали това растение с плодовитостта. Маслината е дървото на Зевс, Атина и Аполон.
Заслужава внимание факта, че от клона на една маслина Херакъл (Херкулес) направил любимия си боздуган. В този случай маслината се свързва с победата над враговете.
В Древен Рим маслиновите клони са знак на богинята на мира Пакс. По време на триумф, когато по улуците на Рим дефилирали победоносните армии, войниците носели маслинови клонки в чест на победата и на богиня Атина (Минерва). Когато се изпращали пратеници да молят за мир или защита, носели вейки от маслина, привързани с панделки. 

Маслото, добивано от плода на дървото винаги е било високо ценено и се е ползвало при церемониите на миропомазване на крале, свещеници и болни. Яков излива маслиново масло (зехтин) върху камъка на Бет-Ил след като му се явила стълбата към небето. Термина “Месия” (“Спасител”) означава на еврейски “Помазан”. Маслиновота масло се прилагало и при обработването на рани, както засвидетелства и притчата за добрия самарянин.          

В християнската традиция се назовава “елей” сместа от чист зехтин и ароматни есенции. Използва се в редица ритуали на църквата – кръщаване, конфирмация, ръкополагане на свещеници, даване на последно причастие. От VII век използването на елей се употребява и при церемонията на миропомазване на кралските особи по време на коронация.            

В ислямската култура маслината и смокинята са дървета от Райските градини.

Мъдростта на растенията: Леска

Широко разпространена в Северното полукълбо, леската е растение, което е считано за магическо още от древни времена.

Тя е храст или малко дърво и принадлежи на семейство Брезови. Плодът на растението, лешника, е обвит в плодна люспа, която почти напълно го покрива. Той се използва за храна и в хранително-вкусовата индустрия. Сравнително меката и много еластична дървесина се прилага за направата на малки статуетки и предмети на бита. Лескови клонки се използват и до днес за откриване на подпочвена вода. Добре известни са лечебните свойства на растението, които имат стягащ ефект. Лешниците са източник на протеини, витамин Е, калций и магнезий. Маслото, което се извлича от тях, намира приложение в козметичната промишленост. 

Северноамериканските индианци използвали леската за различни цели, както медицински, така и за храна и като материал, от който изработвали кошове и кошници. Племената чипеуа и гибуа използвали стеблата на растението за изготвянето на основната конструкция, върху която опъвали кожата на ритуалните си барабани. 

В Европа леската е много популярна. Още от дълбока древност я култивирали преди всичко като източник на фураж и като материал в кошничарството и дърводелството. От клоните и изработвали огради. На латински език името на растението е Sylvestris и се свързва с древния римски бог от етруски произход Силвано. Капризен и палав, Силвано бил покровител на горите и полетата.

Древните келти високо ценели леската като дърво, заредено с извънредно голяма магическа сила, и което дава вдъхновение на поетите и разгъва техните дарби. Цветовете на растението са почитани като символ на красотата, а плодовете се приемат като знак на мъдростта. В един стар ирландски трактат се говори за “поетичния лешник на очарователна музика”, така както и за “деветте лешника на Мъдрия Кримал”, митичен персонаж, прочут със знахарските си умения. Според древните келти той управлявал с помощта на магическа сила. В популярна келтска легенда се разказва за крал Артур и неговите придружители, търсещи Мабон ап Мадрон, “синът на Великата Майка”. След дълго и изпълнено с приключения пътуване, една омагьосана сьомга упътва рицарите към вълшебен кладенец, в който намират малкото стебло на леска. Келтите смятали, че това е дърво, което дарява знание и мъдрост. Митът показва, че мъдростта на това растение не се дължи на възрастта и опита, а на простотата (несложността) и невинността. Келтите наричали растението Coll и го свързвали с планетата Меркурий. Връзката на Coll в друидската азбука Ogham е с буква C.

Леската е символ на забавление и магия. Свързва се с различни божества: Силвано от римската митология и Мабон от келтската. 

В Германия през Средните векове се мислело, че под кората на леската се крият вещиците. 

Папа Пий II благословил леските, които растели по виа Апиа и в горите на Апенините. Този високообразован хуманист, поет, преводач и меценат на изкуствата, оставил единствената известна папска автобиография, наречена “Коментари”, изказвал мниение, че малките лескови горички не само предлагат великолепно място за вдъхновение на поетите, но дават и убежище на музите и нимфите. Това отношение към растението не е учудващо, светското име на папа Пий било Силвио….

Жителите на Иберийския полуостров свързвали леската с мъдростта, змиите и бурите. Смятали, че се използва от чародейте за направата на различни магии и отвари, които имали силата на змийска противоотрова. Считали, че с лескова пръчка вещиците и магьосниците разбъркват отварите в гърнетата си, за да добият вълшебна сила. Мълниеносният жезъл, който дава власт над облаците и бурите, също се смятало, че е от лесково дърво. 

Клонките на леската се използвали при приготвянето на магии за увеличаване на мъжката сексуална сила. Това се свързвало с вярването, че леската има власт над мъжката плодовитост. Традиционно с лескова пръчка се търсят и окултни предмети.