понеделник, 11 юли 2011 г.

Мъдростта на растенията: Дюля

Златният дар на Гея


“Върху бюфета бяха наредени една до друга дюли. Едри, дъхави и ярко жълти, те грееха в стаята като малки златни слънца. Момичето повдигна лицето си към тях и жадно вдъхна аромата им. Обля го мирис на щедра есен и нещо друго, познато, но неуловимо. Като далечен спомен от прастари времена…”


Още от онзи далечен момент, когато се е почувствал съзнателно същество, човекът е започнал да си служи с универсалния език на символите. Ползвал ги е за различни цели – да го предпазят от беди и нещастия, да го дарят с хубав късмет и преди всичко - да предаде своето послание на другите човеци. Дори най-обикновени на пръв поглед предмети били превръщани в символи и придобивали значение на специални знаци. Всички хора от един културен кръг ги разпознавали и разчитали. Най-често използвани символи били елементите от заобиклящата ги природа и особено растенията. Едно то тях е и дюлята – златния дар на Гея.




Древните пеласги дълбоко почитали Мариан, богинята на морето. Нейн свещен атрибут бил дюлята. Старите гърци възприели култа към Мариан, но го трансформирали по своя великолепен начин. И от морската пяна, която се къдрела по бреговете на остров Крит, се родила прекрасната Афродита. В ръката си държала дюля като символ на истинската любов и очакваната плодовитост. 



Елините наричали дюлята златна ябълка. Днес изследователите приемат, че митичните плодове от градината на Хесперидите били всъщност дюли. Според митологията Херакъл, наречен по-късно от римляните Херкулес, трябвало да извърши дванадесет подвига. Последният бил най-труден. Героят получил нелеката задача да вземе от градините на титана Атлас, който поддържал на плещите си небесния свод, три златни ябълки. Тези ябълки били плодовете на златното дърво, което богинята на земята Гея подарила на Хера в деня на сватбата и със Зевс. Дървото растяло в свещената градина, там Слънцето всяка вечер спирало огнената си колесница. Атлас, могъщият пазител на чудния дар, оградил с висока стена святото дърво. То се пазело от трите му дъщери – Хесперидите, и от Ладон – дракона с едно единствено око. Херакъл изпълнил поръката, колкото и трудна да била тя. По-късно плодовете били върнати на Хесперидите, за да останат завинаги в свещената градина.




Мотивът за сакралната градина с дърво в центъра ѝ защитавано от дракон, ни изпраща към мита за Дървото на Живота. Не случайно елините изобразявали пазеното от Хесперидите растение със звезди вместо плодове.
По-късно този символ преминал и у древните римляни като знак на Венера. Плутарх разказва, че младоженците отхапвали от дюля преди да влязат в брачната стая. Това правели не само за да парфюмират устата си и да придадат приятен вкус на първата целувка. Главната причина била съвсем друга – дюлята трябвало да помогне на новия съпруг да отдалечи лошите духове, които в модерните времена наричат негативни вибрации.




Близкият Изток, в района на Ерусалим, в древни времена се провеждал празник, по време на който вярващите носели в лявата си ръка lulab и ethrog - в дясната. До неотдавна изследователите смятаха, че ethrog е цитрусов плод (мислеше се, че е лимон). Но днес със сигурност се знае, че по онова време лимоните не са били пренесени още от Индия. Поради тази причина се приема, че жълтите плодове, носени по време на празника били дюли. На свои ред lulab се състои от преплетени клони на палма, мирта и върба, растения, свързващи се с женското измерение на Бога, т.е. на Богинята в този случай. Робърт Грейвз ("Клавдий"), известен английски писател и историк, изказва предположението, че практиката на ритуала на lulab и ethrog евреите са заели от ханаанците, заедно с други обичаи, посветени на богинята на Луната. 
Асоциацията между Мариан, древната средиземноморска богиня, и дюлята продължила да съществува в християнската традиция на о. Майорка. В средата на XX век Робърт Грейвз наблюдавал католиците от Бонанова, селище близо до Палма, да отбелязват празник на Дева Мария през първия понеделник след 12.IX.(съвпада с настъпването на есента на 23.IX.). Вярващите образували процесия и носели в ръцете си клони от дюля и офика.



През вековете традициите се видоизменяли, обредите за призоваване на любовна сила имали различни варианти. Част от тях била и продължава да бъде дюлята, древния знак на Афродита, Венера и Мариан, плод, използван и в някои езотерични ритуали. Вещиците във времето на глобализацията (никога не съм мислела, че толкова много хора смятат себе си за чародеи!) приемат дюлята като силно чувствителен сантиментален магнит. Много популярна е практиката на формиране на триъгълник от запалени свещи, дюля и мед. Видно е, че жълтия плод, който според съвременните вещери има мощта да закриля и подпомага сърдечните съюзи, не е загубил символното си значение.


“Момичето се взираше в грейналите на бюфета слънца. През отворения прозорец долиташе звънкия глас на жената от съседната къща:”Станкиното лице, мамо, на лимон мирише и на жълта дюля…”


Мадрид: Площад Кибела


Испанската столица е красив и магнетичен град. Мадрид е съсредоточие на многочислени паметници на културата, драматически и музикални театри. Музеите и художествените галерии в града са над 100. Напълно опрaвдано Мадрид е наричан град на музеите. Площадите на испанската столица са едно от любимите места за разходки, срещи и провеждане на разнообразни дейности. На голяма популярност се радват площадите Испания, Майор, Пуерта дел Сол, Ориенте. Около 7 милиона туристи годишно преминават по улиците и площадите на Мадрид.
Едно от най-известните и най-красиви места в испанската столица, прочуто със своето очарование и елегантност е Plaza de Cibeles, площад Кибела.


Името си площада дължи на фонтана, който се издига на мястото, където се пресичат алеята Прадо и улица Алкала. В центъра на този изящен фонтан се издига статуята на богиня Кибела. Тя е фригийско божество, наричана Богиня-майка. В римския пантеон е отъждествявана с гръцката богиня Реа и със староримската богиня Опс, покровителка на посевите. Изобразена е седнала в колесница, теглена от два лъва. Фонтанът е проектиран в края на 18 век от Хосе Ермосия и Вентура Родригес. Днес е един от символите на Мадрид.
Площадът е заобиколен от четири красиви сгради. Най-впечатляващ е Дворецът на съобщенията, който дълго време е бил седалище на централата на Испанските пощи. Мадридчани с голяма доза ирония го наричали “Светото съобщение”. Строителството на двореца продължава 12 години: от 1905 до 1917 година. Дело е на архитектите Паласиос и Отаменди. Впечатлява с иcкрящата белота на стените си и високите шпилове, увенчаващи главната фасада. От 2007 година зданието се заема от Кметството на Мадрид. 
В североизточния ъгъл на площада се издига Дворецът Линарес. Строежът му завършва през 1873 година по време на реставрацията на Бурбоните. Амадео I Савойски компенсира банкера Хосе де Мурга за оказаната му финансова помощ с титлата “Маркиз Линарес”. Новият аристократ побързал да построи най-луксозната резиденция в града . 
В северозападния край на площад Кибела, обграден от красиви градини, се издига Дворецът Буенависта. Днес тук се помещава Главната квартира на Армията. Строежът на този палат по поръка на тринадесета дукеса на Алба започва през 1777 година. На два пъти е прекъсван заради избухнали пожари, които провокират големи промени в първоначалния план. През 1939 година сградата е реформирана основно. 


В противоположния край на площада се издига една от трите фасади на Банка Испания. Институцията е основана през 1856 година. Архитекти на сградата са Едуардо Адаро и Севериано Диас де ла Ластра. Техният проект печели златен медал на Националното изложение на изящните изкуства през 1884 година. Първият камък е положен още същата година в присъствието на крал Алфонсо XII. Строителството на импозантното здание се извършва на три етапа: първоначалният проект се реализира на площад Кибела в периода 1884 – 1891 година; по-късно се добавят две нови крила. Сградата е изпълнена в стил венециански ренесанс.





Замъците: Карлщайн - II част


Три основни постройки съставляват крепостния комплекс. Могат да се отбраняват и като едно цяло, и по отделно. Желанието на император Карл IV билo да създаде нов културен, религиозен и политически център в Европа. За това и замисълът е влизането в крепостта да наподобява пътя на поклоника-пилигрим към Светите места. На долното ниво в комплекса е разположено бургграфството, следвано от императорската резиденция. В Голямата кула, на най-високoто равнище е “светая светих” - паракиса “Свети Кръст”. На най-ниското ниво е разгърнат външният двор, мястото където живеели войниците и  работели слугите.


Параклисът “Свети Кръст” е построен по подобие на Sainte Chapelle – малка готическа църква на френските крале, издигната на остров Сите в Париж. Архитектурният  шедьовърSainte Chapelle направил огромно впечатление на Карл IV, който ходил да се моли в него през детските си години. Украсата на параклиса е удивителна: тавана и стените са покрити с четири хиляди плочки изработени от ахат,оникс, яспис, халцедон и аметист, поставени в златни рамки. Слънчевите лъчи се отразяват в хилядите полирани повърхности и придават на параклиса изумителен вид.  От тавана се спускат венециански стъкла с изображения на слънца, звезди и луни. Олтарът е забележително творение на чешкия творчески гений. От  130 изображения ни гледат светци и папи. Сред тях е и портрет на император Карл Велики, далечен предшественик на основателя на Карлщайн.
Впечатляваща с внушителните си размери и богата украса е и Залата на васалите. Тук, пред голямата камина, се събирала охраната на замъка.



Галерия от портрети на рода Люксембург се намира в едноименната зала. Това е най-голямата сбирка в страната cпортрети на чешки владетели. Някои от тях са дело на майстор Теодорих,  автор и на чудесното оформление на параклиса “Свети Кръст”. 
В работата по изграждането и укрепването на замъка вземат участие най-изявените  строители и декоратори на епохата. Сред имената им се открояват тези на Вюмсер, Модена и майстор Тодорих - най-яркия представител на чешкото готическо изкуство. Историята на крепостта е изпълнена с превратности, но никога не е превземана от неприятелска армия. Хусистките войски обсаждали Карлщайн цели 7 месеца,но не успели да се доберат дори до вътрешния му двор. През 1620 година крепостта била обсадена от шведската армия, но по-далече от първата укрепителна линия нашествениците не могли да стигнат. 
Император Сигизмунд, втория син на Карл IV (Zikmund на чешки; Основава през 1408 година рицарския Орден на Дракона, създаден  за защита на християните и за борба срещу османците) нарежда съкровищата на Карлщайн да бъдат изнесени от крепостта. Не след дълго, по времето когато Бохемия признава  Сигизмунд за свой крал, те са върнати отново.


По заповед на император Рудолф II  в замъка тържествено бил оставен на съхранение известния указ, прокламиращ свобода на вероизповеданията в държавата.
През XVII и XVIII век настъпил залеза на Карлщайн. Съкровищата на чешката корона били пренесени в Прага в началото на Тридесетгодишната война. Когато по заповед на император Фердинанд II е ликвидирано карлщайнското бургграфство, крепостта е подарена на императрица Елеонора. Тя заложила замъка и това довежда до пълния му упадък. В началото на XVIII век били изнесени 22 огромни шкафа, пазещи реликвите на Карл IV. Никога повече тези съкровища не се завръщат в Карлщайн. Днес те се съхраняват във Виена и в катедралата “Свети Вит” в чешката столица. Крепостта преминала отново в ръцете на императорското семейство когато вдовицата на император Леополд изплатила залога върху замъка. Реставрационни работи в Карлщайн започнали едва след посещението на  император Франц I Стефан. Но безспорно много повече за стареещата крепост направил Франц Йосиф I, възлагайки реставрационите дейности на Централната комисия за охрана на паметниците. Работата била извършена под ръководството на Ф. Шмид и  Йозеф Мокер, обновител на множество замъци в Чехия, архитект на западната фасада на катедалата “Свети Вит” в Прага.


Карлщайн е свързан с много легенди. Една от тях се отнася до Кулата на кладенеца, разположена в най-ниската част на крепостта. Любопитното е, че в действителност, въпреки изградения кладенец, всъщност тук няма никакъв водоизточник. Строителите са прокопали скалата на 80 метра дълбочина, но вода не е открита. Проблемът с водоснабдяването на крепостта е решен интересно: прокопаната шахта е свързана с близките ручеи и съответно събира вода до определено ниво. Тази важна тайна била известна само на краля и на бургграфа на замъка. Легендата разказва, че всички работници, които копали кладенеца, били убити, за да се предпазят Карлщайн и неговите обитатели от отравяне на водоизточниците по време на вражеско нападение.
Друга  легенда гласи, че на нито една жена не е разрешено да влиза в крепостта. Преданието произлиза от написаното в “Чешка летопис” на свещеника Вацлав Хайек от  Либочан. Там се говори за Karlík, друга чешка крепост в близост до Карлщайн. Тук, според написаното, живеели семействата на войниците, охраняващи съкровищата в кралския замък. Но сведенията в хрониката не са достоверни. Семействата на стражите живеели заедно. На жените било разрешено да се движат свободно из крепостта, но им било забранен достъпа до етажа на Голямата кула, на който се намира параклиса “Свети Кръст”. Колкото и странно да изглежда, това поверие има привърженици и в наши дни. Този мит  е използван от Ярослав Врхлицки при създаването на известната комедия “Нощ над Карлщайн”. 


Една от най-стряскащите легенди се основава на печални реални събития. През XVI век, жената на тогавашния бургграф на крепостта, Катерина Бешенова, убила 14 души по най-ужасен начин. Харесвало ѝ да измъчва както животни, така и хора. Най-често от гнева ѝ страдали младите  прислужници. За дребни провинения изтезавала и затваряла в тъмницата. Една котка, която изцапала нейна дреха била зазидана жива. Злодеянията на Катерина станали известни и в Прага. Била изправена пред съда и осъдена на гладна смърт. Странното било, че два дни след нейната смърт неочаквано починал магистрата, произнесaл присъдата. Легендата разказва, че и днес може да се видят призраците на жертвите да бродят из коридорите и стаите на Карлщайн.
Легендата за слепия музикант е един от популярните митове, свързани със замъка. В крепостта живял сляп музикант, който свител  на лютня. Винаги до него стояло вярното му куче. Един ден в Карлщайн пристигнал барон Брюксвиг с прислужника си. Слугата се опитал да отрови барона по време на вечерната гощавка. Сипал в чашата с вино отрова, но, впечатлен от изпълненията на слепия музикант и без да подозира за предателството,  барона му подал своята чаша. Кучето не позволило господаря му да пие от отровната напитка  и бутнало бокала. След малко животното умряло. Музикантът не видял наказанието на изменника, защото след два дни починал от мъка по своя изгубен четирикрак приятел. Красиво и много тъжно….


Историята на Карлщайн е съчетание от действителност и измислица, понякога е много трудно да се различат една от друга. Безспорен е обаче интересът към този забележителен паметник на чешката история, радващ се ежегодно на многобройни посетители.

Замъците: Карлщайн - I част





Замъкът Карлщайн е една от най-известните чешки крепости, безмълвно свидетелство на великите исторически събития, ставали в кралските земи на Бохемия. След столицата Прага, това е най-посещаваният  от туристи обект в Чехия.   Целта, с която е построен замъка е възвеличаване на императорската власт и Свещената Римска империя.Той е символ на чешкото кралство от периода на разцвета на готиката. С течение на времето се превръща в непристъпна крепост, съхраняваща най-важните държавни документи, символите на държавната власт на Чехия и на Свещената империя, религиозни реликви и много скъпоценности. 


През 1347 година чешкият крал Карeл I е коронясан за владетел  на Свещената римска империя под името Карл IV, с което се поставя началото на Люксембургската династия. На следващата година, 1348, новият император започва разгърната строителна дейност. По това време се полагат основите на Новия град в Прага, Пражкия университет, а също така и на замъка Карлщайн (Каrlštejn – Карлов камък). Огромното значение, което императорът отдава на новостроящата се крепост проличава и от факта, че първия камък  на основите на строежа се полага от архиепископа на Прага Арнощ – близък съветник на Карл IV. Проектът на замъка е дело на французина Матей от Арас, знаменит строител от онази епоха. През 1365 годинa е осветен параклисът “Свети Кръст” – “сърцето на замъка Карлщайн”. Окончателното приключване на строежа на крепостта  става след 20 години, през 1385.


Средновековието е епоха, през която богатствата и значимостта  на един град, църква  или  замък се определят от реликвите, които те съхраняват. В Карлщайн императорът   пазел най-ценни християнски светини: копието на Свети Лонгин, голямо парче от Христовия кръст, върху който се виждали дупките от пироните, с които бил прикован Спасителя, гъбата, която войниците поднасяли към устните на разпънатия Исус ( придобита от бенедектинския манастира “Свети Андрей” в Мантуа), два тръна от Христовия венец ( те се съхранявали в църквата Sainte Chapelle в Париж; френският крал Жан Добрия ги подарил на император Карл IV). За да се пазят тези безценни реликви и още много други религиозни светини, била  построена Голямата кула. Там зад четири метални врати, снабдени с най-хитроумни заключалки се съхранявали богатствата, които Карл IV и неговите наследници събирали в продължение на много години.
Охраната на крепостта била поверена на бургграф, командващ военен гарнизон. Бургграфът  бил длъжностно лице, назначавано от краля /или епископа/, в средновековните германски градове. Разполагал с  административна, военна и съдебна власт. Бургграфът на Карлщайн бил  подчинен  на императора и носел  отговорност  само пред него.
Крепостта е разположена на възвишение над река Бероунка, състои се от няколко етажа. Най-високото място в замъка е Голямата кула, където се намира параклиса “Свети Кръст”, хранилище на кралските регалии и скъпоценности. Основите на Голямата кула са във формата на правоъгълник с размери 25 на 17 метра. Стените на крепостта са впечатляващи, дебелината им е около 4 метра като на северната страна е 6 метра.




Замъците: Бялата чапла – II част



“Бялата чапла” никога не изпълнява бойното си предназначение – след завършване на строителните работи - 1601-1609г., в тази част на Япония настъпва относителен мир. В самото начало на XVII век властта в страната преминава в ръцете на шогуна Йеясу Токугава. С бързи и решителни (често граничещи с жестокост) мерки той прекратява продължителните междуособици и установява мир, продължил няколко века. Затова крепостта е запазена до наши дни във вида, който е имала по времето на княз Икеда. Крепостният комплекс включва 83 дървени сгради. 


През следващите два века – XVIII и XIX,  около замъка селото Химейджи се разраства и се превръща в красив град.
Изградени изцяло от дърво, стените на замъка са боядисани в бяло. Сърцето на крепостта е главната кула, извисена върху най-високото място. Тя е своеобразна ос, около която се издигат още шест етажа. Символизира властта на княза и неговия закон. Вътрешната украса на крепостта в епохата на най-голяма мощ на шогуните поразявала с разкоша и великолепието си. Дървени резби, златни паравани, деликатна и впечатляваща декорация с изображения на птици, цветя и дървета – това били характерните черти на интериора на “Бялата чапла” – дело на талантливия майстор Ейтоку Кано. Днес вътрешната подредба на замъка е аскетична. Само дървените резби и изкусните изображения върху параваните напомнят за величествената красота на отминалите времена. 


Според легендарните източници в крепостта живее затворен три години майстора на меча Миямото Мусаши и днес душата му обитава шинтойския храм Осакабе, разположен в главната кула. Смята се, че точно тук легендарният философ и самурай получава  вдъхновение и написва прочутата си книга  “Ръкопис на петте пръстена”  (Го Рин Но Шо).

Стените на замъка крият много тайни, през годините са свидетели на множество събития – и тъжни, и щастливи. Тук изживява най-чудесните години от живота си дъщерята на втория шогун от династията Токугава заедно с любимия си съпруг Тодатоки Хонда. Но тук става жертва на собствената си преданост и нещастното младо момиче, прислужница в замъка, спасила тогавашния му господар от заговорници. Един от неразкритите  метежници обвинява девойката в кражба на скъпоценен прибор. Тя е хвърлена в един от многото кладенци. Разказват, че и днес от там звучи женски глас, който непрестанно брои блюдата на трапезата.


Замъкът “Бялата чапла” е чудесен декор за много филми. Акира Куросава снима такива шедьоври на японското и световно кино като “Кагемуша или Сянката на война” и “Ран”.  Тук се снима  и един от филмите от поредицата за Джеймс Бонд - “Човек живее само два пъти”. През 2003 г.  крепостта е декор на мащабната продукция “Последният самурай” с Том Круз.


 

Не един интересн момент от японската история е свързан със крепостта “Бялата чапла”, но внимание заслужава факта, че в края на Втората световна война американските бомбандировки унищожават околните земи, но замъка остава невредим.

Крепостният комплекс е обграден от девет градини Коко-ен, като всяка една е уникална и неповторима. Изпълнени са със струящи водопади, бамбукови огради, каменни пътечки, беседки, изящни мостчета, цъфтящи цветя, малки езерца със златни рибки. Един истински земен модел на съвършения космически ред, сътворен от ръцете на талантливите японски майстори. 



Замъците: Бялата чапла– I част



Замъкът “Бялата чапла” е едно от най-старите напълно запазени крепостни  съоръжения в Япония. Със своят  елегантен силует и отлична фортификация,  той е ненадминат образец на японското крепостно строителство. Разположен във важен стратегически пункт, замъкът контролира пътя на запад от Осака. Още в средата на XIV век тези земи са владение на княжеския род Акамацу, който издига през 1331 г. укрепление с високи стени. Те не успяват да запазят собствеността на фамилията и владението преминава в ръцете на самурайския клан Кодера, който на свой ред е принуден да предаде замъка на легендарния военачалник Хидейоси Тойотоми през 1581 г. Този период от японската история, известен като Сенгоку дзидай - Епохата на воюващите провинции, е време на кървави междуособици и непрестанни сблъсъци между феодалните кланове, които, възползвайки се от слабата центрaлна власт, се опитват да разширят с всевъзможни средства влaденията си. Всеки аристократ се стреми да защити себе си и имуществото си с мощни военни укрепления. Набезите и грабителските нападения не щадят дори будистките манастири.


Крепостта се издига на върха на хълм, извисяващ се над град Химейджи на 45 м височина. Отдалече, особено в мъгливи дни, боядисаните в бяло кули изгубват очертанията си и се сливат в единна маса, силно наподобяваща на чапла, кацнала насред блато. Японците имат обичай да назовават крепостите си с лирични имена – една от тях, отличаваща се с кръглата си форма е наречена “Костенурка”, друга, заради черните си стени е наречена “Гарван”. А цитаделата в Химейджи се назовава Бялата чапла. Под това име тя влиза в историята на средновековната японска архитектура. По своите размери отстъпва само на мощната крепост Осака. Нейният   каменен фундамент, белите ѝ дървени стени, бойниците с разнообразна форма, служат за образец на строените по-късно японски крепости.

Непостредствено след овладяването на териториите на север от Вътрешното японско море Сетонайкай, Хидейоси Тойотоми нережда да се укрепят допълнително  стените на завладения замък. Около цитаделата се издигат нови крепостни стени с 30 наблюдателни кули. Замъкът е обграден с дълбок ров, пълен с вода, над който се простира солиден дървен мост. Отбраната на крепостта е изградена от пет нива. Пътят към вътрешността е сложен лабиринт с множество вътрешни врати и кули. Дори в мирно време е трудно да се ориентира незапознатия в него, а по време на вражеска атака, сложността на отбраната е още по-голяма. Нападателите се оказват под непрестанния  обстрел на мускети и стрели, изсипвани от укрепилите се на по-високите нива защитници. Вътрешното крепостно пространство може да се обстрелва от многобройните правоъгълни, триъгълни и кръгли бойници. От тях трите хиляди самураи, охраняващи в онези времена крепостта, могли да обстрелват от три страни неприятеля. В големи складове се съхраняват оръжия и продоволствие в случай на  продължителна обсада. Строителите на крепостта са изградили кладенци, хитро замаскирани подземни проходи със стръмни стени, издигащи се нагоре и навън (т.нар. ефект на ветрилото). 

Крепостта Миравет




Миравет - замък обвеян с легенди, където
историческата истина надминава  въображението....



Клипчето може да се види на адрес