Арката на Бера

Арката на Бера е един от най-известните римски монументи в Каталуния ( автономна област в Испания). Разположена е на около 20 км на североизток от Тарагона, столица на едноименната провинция. Арката е най-добрият пример на територията на Испания за този тип съоръжения и без съмнение – най-известният. Изградена е през I в.пр.Хр. по време на управлението на император Август. Някои източници са по-точни по отношение на времето на построяване – около 13 г. пр.Хр. Това е период, през който се осъществяват редица реформи, на които Август е инициатор, включително и на реконструирането на пътя Via Herculea, наречен в чест на цезаря Via Augusta. Монументът е разположен на важно място – главния път, свързващ Тарако (Тарагона) и Барсино (Барселона). Тя е отбелязвала и част от границите между местните иберийски племена илегрети и касетани. Името “Арка на Бера” е получило популярност в един много по-късен исторически период. Наречена е на името на първия граф на Барселона Бера, който бил с готски произход.

Днес външният вид на монумента не отговаря напълно на оригинала. През Античността арката била значително по-висока. Била увенчана с още едно ниво с издълбан почетен надпис. Над този етаж имало друг корниз, върху който били разположени бронзови скулптури, днес изгубени. Без съмнение, в древността вида на този внушителен монумент е бил още по-впечатляващ. Изграден е от варовикови блокове, добити в близката кариера “El Medol”.

Времето е лишило арката от част от нейните елементи. Но фламандският художник Anton Van den Wyngaerde през XVI век ни е оставил много подробна картина, изобразяваща Арката на Бера, във вида, който той е познавал. 

През XVIII век била реконструирана горната част на монумента, включително и капителите откъм страната на морето. По-късно, в началото на XIX век, се модифицира и останалата част от монумента. По време на Испанската гражданска война бил направен опит за взривяване на арката, който, за щастие, не бил увенчан с пълен успех. Пострадала вътрешната част на колоните откъм страната на брега. По време на реставрацията е възстановен оригиналният корниз.

Върху един от архитравите е запазена част от надпис, силно повреден, свидетелстващ за реставрационна дейност по нареждане на консула Луций Лициний Сура, в изпълнение на завещанието на неговия баща Луций от влиятелния род на Сергиите. 

Изградена е като opus cuadratum – правоъгълни варовикови блокове, оформящи идеален квадрат. Основата на арката се състои от два правоъгълни подиума, изградени от по три реда каменни блокове и корниз над първия ред. Строителният материал, използван в този участък на монумента се отличава от останалата част на арката. Върху този подиум се издигат две големи колони с четири пиластри, вградени в тях: по две от външните страни и по две от вътрешните. Между тях се отваря дъгата на арката, изградена от клиновидни каменни блокове. Тази дъга има ролята на архитектурен и констукционен свод по цялата ширина на монумента. 

Пиластрите са конструирани от атическа основа, тяло, с изработени улеи върху цялата му повърхност и капител, изпълнен в коринтски стил. Колоните поддържат антаблеман, от който е останал архитрава с горния корниз и един моделиран фриз с надпис. Върху него се издига корниз със възстановени оригинални елементи. За последното ниво на монумента историята не е запазила никаква информация. 

Арката на Бера е дълга 12 м и широка 2,40 м. Всяка колона има дължина 3,70 м и ширина на главните фасади 2,40 м. Общата височина на конструкцията е 12,30 м, със загубеното последно ниво вероятно височината е била около 15 м. Радиусът и е приблизително 2,30 м.

Дълго време Арката на Бера е използвана в пътната мрежа на Пиренейския полуостров. През 1936 г. се ремонтира повреденото от военните действия шосе. Новият път се разклонява и заобикаля монумента. Днес Арката на Бера е част от археологическия комплекс “Tarraco Romana”, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.