Иска ми се да кажа, че в Тарагона историята и съвременността се преплитат , но това не е напълно вярно. Те по-скоро са "встроени" една в друга и съществуват едновременно и някак си паралелно.
За една голяма част от сградите, разположени във високата част на града са използвани части (в някои случаи доста големи) от стари градежи. Тарагонци не разрушават нищо, което може да продължи да служи, те просто го "вплитат" в новото.
От античната епоха е и удивително запазения акведукт, който доставял вода на Тарагона. Известен е с името Acueducto Pont de les Ferreres или Puente del Diablo. Датата на неговото изграждане не е напълно уточнена в историческата наука. Много изследователи смятат, че построяването му може да се отнесе към епохата на Август. По време на нашествията на вестготи и араби е силно повреден, което налага поправката му по заповед на знаменития халиф Абд-ел Рахман III. През XVIII век също се извършват ремонтни работи по акведукта. Името “Дяволски мост” се свързва с различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която загубила облог с дявола. Друга легенда твърди, че майстора, който издигнал моста, се спазарил с дявола да направи строежа много здрав, но в замяна да получи душата на първия, който мине по него. Дяволът измамил строителя и взел душата му. Това строително съоръжение, с неговите 217 м дължина и 27 м височина е второто по големина на Пиренейския полуостров като отстъпва само на акведукта в Сеговия.
В околностите на Тарагона, в района на Константи е запазена античната вила Centcelles. Смята се, че тази интересна сграда, с мозайки по купoла, покриващ централното помещение, е била мавзолей на император Констант, любимия син на Константин Велики.
Кулата на Сципионите е един от най-известните римски паметници в Каталуния. Въпреки, че носи името на двамата братя, основали Тарагона, тя е издигната в чест на друга влиятелна местна фамилия (построена е два века след смъртта на Сципионите, които умират в една и съща година – 211 пр. Хр.).
Арката ма Бера е друг много известен римски монумент в Каталуния. Издигната е през I век пр.Хр. вероятно във връзка с усиленото строителство на пътната мрежа, част от мащабните реформи на император Август.
В района на Алтафуля се намират останките на римската вила Els Munts – обширен комплекс, включващ резиденцията на собственика, жилищни сгради, стопански постройки и бани.
През първата половина на II в. Тарагона отново става императорcка резиденция, този път на император Адриан. При пребиваването си в града цезарят наредил реконструиране на някои важни сгради.
През 410г. на територията на Иберийския полуостров нахлуват вестготите. Те овладяват всички населени пунктове и бивши римски колонии, включително и Тарако, които превръщат в свой стратегичeски център. Градът играе важна роля в тази част на полуострова до 713 г., когато е обсаден от арабите. Тогава е разделен на две между войските на християни и мюсюлмани. В хода на военната кампания броя на населението се стопява с мълниеносна бързина, величествената архитектура се превръща в руини. Цветущата Таргона, резиденцията на римските императори, столицата на Тараконска Испания, загубва блясъка си и започва да прилича на едно полуразрушено село.
През VIII в. се поставя началото на Реконкистата – историчeския период, по време на който се отвоюват земите, завзети от арабите. През XI в. мюсюлманите са изтласкани от района на Таргона и тя става част от Арагонското кралство. Дори известно време е негова столица, но никога повече не успява да достигне положението и блясъка, на които се радва няколко века като главен град на Тараконска Испания.
Никак не е чудно, че жителите на града днес охотно си припомнят епохата на римляните – период, когато Тарако е наричан често “втори Рим”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар