петък, 8 юли 2011 г.

Айфеловата кула – символ на Париж


По повод Световното изложение в Париж през 1889 година, френското правителство взема решение за построяване на грандиозен монумент. Това не е случайно, навършват се 100 години от Великата френска революция и властите на Третата република искат да отбележат събитието достойно. В обявения държавен конкурс ( 1886 година) вземат участие водещи френски архитекти и инженери, сред които се откроява името на известния Бурде,създателя на Трокадеро. Той предлага да се построи “Кула на Слънцето” с височина 1000 фута. Пред журито са представени 107 проекта. Първото място е спечелено от проектът на Гюстав Айфел, който предвижда издигане на 300-метрова кула. Идеята за тази постройка принадлежи на сътрудниците на Айфел Морис Кьохлен и Емил Нуге, към които се присъединява архитекта Стефан Совестър. Айфел преработва първоначалната идея и печели конкурса. Подписаният договор между Гюстав Айфел, правителството на Франция и общината на Париж, предоставя на инженера правото да получи концесия върху обекта за 25 години. След изтичането на този срок кулата трябва да се демонтира. За финансирането на строежа е създаден фонд от 5 милиона златни франка, половината от които са лични средства на Гюстав Айфел. 


Строителството на кулата започва на 26 януари 1887 година. Проектът е издържан в смела форма, за което автора е жестоко критикуван. Обвиняван е в стремеж да построи нещо крайно неартистично и нехудожествено. 300 писатели и художници пишат протестно писмо до Парижката община по повод проекта. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Шарл Гуно (композитор), Александър Дюма –син, Викториен Сарду, Виктор Юго. Конструкцията е определена като “безполезна и чудовищна”, “смехотворна кула, доминираща над Париж като гигантски фабричен комин.“
В строителните работи са заети стотици работници. 700 чертежа представят 18- те хиляди детайла на кулата.
 
На 30 март 1889 година съоръжението е тържествено открито. И предизвиква небивала сензация. Виктор Юго започва редовно да посещава кафенето на кулата. На въпроса защо (той бил яростен противник на проекта) отговарял, че това е единственото място в Париж, от което не я вижда. Кулата е много лека: независимо от нейните 10 хиляди тона, тя оказва върху земната повърхност същия натиск, който оказва и седящ човек: 4 килограма на квадратен сантиметър!
Постройката се състои от три етажа: първия се издига на височина 57 метра и за да се изкачи посетителя трябва да преодолее 360 стъпала; до втория етаж се стига след като се изкачат още 380 стъпала. Този етаж се издига на височина 155 метра. След 1062 стъпала се стига до третия етаж (300 метра). От тази позиция се разкрива зашеметяващата гледка на Париж.
Айфеловата кула е оборудвана с асансьор, който действа до ден днешен.
Според подписания договор, след изтичането на предвидения срок, кулата трябвало да бъде разрушена. Спасението ѝ идва от радиотелеграфните антени, монтирани на върха. Тяхното използване, освен всичко друго, но и за военни цели, спасяват кулата от разрушаване. Прихващането на шифровани съобщения по време на Първата световна война, има голяма роля за развоя на събитията. В частност, някои от тези съобщения позволяват арестуването на известната шпионка Мата Хари.
През 1957 година на Айфеловата кула са монтирани телевизи
oнни предаватели и тя се извисява с още 20,75 метра.
Айфеловата кула е най-посещавания от туристи обект в Париж. Днес, заедно с Нотър Дам, Сакре Кьор и Лувъра, е един от символите на френската столица
.



сряда, 6 юли 2011 г.

Архитектурни шедьоври: Карнак – III част


При Хоремхеб широко се използват като строителен материал частите от разрушените здания, строени при “фараона - еретик” Аменхотеп IV – Ехнатон. По това време е удължено храмовото пространство по оста север-юг с издигането на още два масивни пилона – IX и X. Строителството по оста изток-запад приключва по време на управлението на  Етиопската династия (751-656г.пр.Хр.) с издигането на най-големия пилон – пилон I, който е и последен. Така е формирана фасадата на големия храм на Амон в Карнак, обърната към Нил. Канали свързват реката и светилището. На пристана пред храма личат знаците, с които редовно се отбелязвали разливите на Нил.
На територията на Карнак са разположени храмове с по-малки размери от този на Амон. На север е светилището на бога на войната Монту, на около един километър на юг след пилон X, се издига впечатляваща група от три храма. Два от тях са строени по време на управлението на Аменхотеп III, последния – по времето на Рамзес III (около 1180г.пр. Хр.). Двата комплекса се съединяват с широк път, отстрани на който се извисяват две редици каменни сфинксове с глави на овни. Това никак не е случайно (в египетската култура, както и във всяка друга древна цивилизация нищо не е инцидентно) – свещеното животно на бог Амон е овен. Тези светилища са посветени на богиня Мут, майка, съпруга и дъщеря на Амон. Днес са силно повредени. До тях, във формата на подкова, е съградено изкуствено езеро. На запад от пилони IX и X се издига великолепен храм, посветен на бог Хонсу – син на Амон и Мут. Той е отделен малко по-встрани от другите постройки. Началото на неговото строителство се поставя при фараона Рамзес III, но релефната украса е завършена много по-късно, чак след 12 века – по времето на император Август, когато Египет вече е римска провинция.

В древността Карнак е обкръжен с дебели и високи кирпичени стени. На определено разстояние се разполагали каменни врати с огромни размери. Една от най-впечатляващите е тази, която се намира пред фасадата на светилището на Хонсу. Строена е по време на управлението на фараона Птолемей III (246-222г.пр. Хр.) и е била един от главните входове на комплекса. Свързана е с град Тива и с разположените наблизо (2.4 км на юг) храмове посредством алеята на сфинксовете. Голямата част от тях днес са под град Луксор, открит е само малък участък от алеята. Върху древната Тива, могъщ и величествен град, днес се намира селото Ел  Карнак.
Всяка една среща с египетското изкуство е среща с вечността. В храмoвете на Карнак се отдава почит и благоговение на боговете в продължение на близо 2 000 години, почти толкова, колкото е и нашата ера.

Заб. Използваните фотографии са заети от www.egiptomania.com

Архитектурни шедьоври: Карнак – II част





С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращите се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода  на Новото царство (около 1580-около 1071г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник – пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единия може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. (Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.)
В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут (дъщеря на Тутмос I) е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под  открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качестото си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I, царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си – изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан – на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.
Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото  постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток – запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатия от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния  правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо “свещено езеро”. В първия двор на напречното крило  на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година по време на разкопки са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство. 

Наследниците на Тутмос III  издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващия голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата  е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони,  по размери само колоната на император Траян в Рим ги превъзхожда. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.


Заб. Използваните фотоси са заети от www.wikipedia.com 
www.egiptomania.com

Архитектурни шедьоври: Карнак - I част



Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км на север от Луксор в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараон Сенухерт I (около 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август.  На езика на древните египтяни името на комплекса  означава “най-почитано място” - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година (“Тива с нейните некрополи”).
Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията ѝ будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък, твърде нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора, дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата. 
Комплексът Карнак се състои от:
* Големия храм на Амон – Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател  на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е наричано Амон –Ра, върховен бог на Египет по време на Новото царство.
 * Храма на Мут – Мут е втория член на божествената триада. Тя е майка, съпруга и дъщеря на Амон. Почитана е като покровителка на майчинството и като изражение на божествената вечност. Майка е на Хонсу и осиновителка на Монту. Царица на боговете и майка на всички живи същества. Постоянен епитет на Мут е “владетелка на езерото Ишру”, по името на свещеното езеро при нейния храм, направено по времето на Аменхотеп III на североизток от главния храм на Амон в Карнак и съединен с него посредством алея от сфинксове.
 * Храма на Монту – Монту по време на Новото царство е част от триадата Амон-Мут-Монту, син на Амон и богиня Мут. Първоначално е слънчево божество, но по време на управлението на XIX династия е почитан като бог на войната. Негова съпруга е богиня Тененет. 
* Храма на Хонсу – бог на луната, син на Амон и Мут. Понякога е отъждествяван с Тот, някъде даже почитали Хонсу-Тот. 

* Храма на Ипет – (на гръцки Опет). Богинята, родила Озирис.  Наричана е “Господарка на магическата защита”. Всяка година се провеждал фестивал в нейна чест, на който бог Амон идва, за да се съедини с нея и да обезпечи по този начин продължението на природните цикли. Понякога е изобразявана като хипопотам, понякога като жена с тяло на хипопотам, уста на крокодил и лъвски лапи, със соларен диск и рога. Покровителка на дома. Асоциира се с Амонет и Нут. Ипет е едно от най-старите египетски божества.
* Храма на Пта – наричан и Птах, покровител на изкуствата и занаятите, създател на имената на предметите, от които се появяват, “Господар на магията”, патрон на зидарите, архитектите, “Майстор строител”. Негова съпруга е богиня Сехмет – покровителка на войната и жарещото слънце. За негови съпруги се считат още и Маат, Баст, Хатор и Тефнут. Притежава силата да лекува.

На територията на храмовия кoмплекс се разполагат и свещено езеро, множество храмове и параклиси с малки размери, както и складове и помещения за престой.
Диодор Сицилийски твърди, че в Карнак се намират най-старите тивански храмове.
При  построяването на египетските светилища са заети много хора, процеса на строителство и украса е  продължителен и поглъща много време и средства. При управлението на повече от 30 фараони протичат строителните работи в Карнак, който се простира на площ от около 30 хектара.
Някои от най-древните храмове в комплекса са разрушени по заповед на фараони от следващите епохи и каменните блокове са използвани като строителен материал. Построеният от бял варовик неголям храм на Сенусерт I е напълно разрушен и блоковете са използвани за построяването на огромния пилон на Аменхотеп III (1455-1419г.пр. Хр.)

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2036&ttl=arhitekturni-shedyovri-karnak

Заб. Използваните фотоси са заети от http://www.egiptomania.com



вторник, 5 юли 2011 г.

Барселона

Една чудесна галерия от снимки...
Един вълнуващ град...
Барселона...


Архитектурни шедьоври: Парижката опера


През 1669 година Кралят-слънце Луи XIV, който по думите на знаменития Александър Дюма, затъмнил с блясъка си всички звезди в своя владетелски двор, учредявa   институцията на Френската опера и разпорежда построяването на сграда, в която да се изпълняват оперните спектакли. От далечната 1669 година до днес в Париж са построени 14 здания на Операта, като последното е разположено на улица “Бастилия” и е открито за посещения от публиката  през 1989 година. Днес това учреждение и построената през втората половина на 19 век Парижка опера, са обединени в “Държавна парижка опера” – (Opéra nacional de Paris). Но безспорно най-карасивата и известна оперна сграда е Двореца Гарние (Opéra Garnier), наречена на името на архитекта, който я проектира.

По време на Втората империя операта на  френската столица се намира на улица “Le Peletier” и е едно от любимите за посещение места на аристокрацията. Сам императорът Наполеон III е поклонник на певческото изкуство. Вечерта на 14.01.1958 г. Парижката опера се подготвя за представление, с което да почете постиженията на Масол и примадоната Ристори. Очаква се  присъствието и на императорската двойка.  Kогато владетелят и съпругата му, императрица Евгения, се отправят към Операта,  върху каляската на царстващите особи са хвърлени няколко бомби. Италианският революционер Феличе Орсини  и съмишлениците му  правят  опит да убият френския император. След неуспешното покушение, Наполеон III не желае повече да посещава сградата на улица “Le Peletier”  и взема решение да построи нов парижки оперен театър. На обявеният конкурс са представени 171 проекта. Лауреат е 35-годишният Шарл Гарние.Стрoителството на операта  започва през  1861 година и преминава през няколко политически режима. Тържественото откриване на новата сграда се състои  на  5.01.1875г. в присъствието на президента на френската република Мак-Магон. Този истински шедьовър на архитектурата на Втората империя  поразява въображението с изключителното си декоративно богатство. 
Сградата е разположена на Place de l’Opéra. Входът ѝ се извисява над 10 големи стъпала. На фасадата се откриват 7 полукръгли арки, разделени от скулптурни групи, сред които е и знаменития “Танц” на Жан-Батист Карпо. Етажът над фоайето преминава в галерия с 8 двойни коринтски пиластри от раверски камък, които са дублирани от малки колонки, обрамчващи прозоречните ниши, украсени с бюстове на композитори от позлатен бронз. Над лоджията господства атика (надкорнизна стена), по дължината на която са разположени съединени с гирлянди, 53 антични маски от позлатен бронз. Те cа  дело на Жан-Батист Клагман. Отпред на двата края на покрива са разположени  две бронзови скулптурни групи, дело на Шарл - Алфонс Гюмери, символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от  композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена  на най-високата точка на покрива.
Вътрешната украса на зданието изобилства от всевъзможни материали, украшения и цветове. Този стремеж към грандиозност успешно е въплатен във великолепното голямо стълбище, което се раздвоява пред входа към партера. В началото на стълбището стоят две женски фигури, които държат букети. В четирите края на изрисувания таван са изобразени различни музикални инструменти.
Огромното фоайе  е богато украсено с колони,  статуи, полилеи и картини с алегорични сюжети на Пол Бoдри. Основен декоративен елемент е лирата, която присъства навсякъде – от решетките и сводовете до ръкохватките на вратите. На видно място в централното фоайе е поставено копие на бюста на архитекта на Парижката опера – Шарл Гарние, работа на скулптура Карпо. Вдъхновение  за проектирането и изработването на  тържественото и пищно фоайе Гарние черпи от централните зали на старите френски замъци. Множеството огледала и прозорци придават на галерията още по-голям простор.
 Независимо от внушителните размери на зданието, което се простира на площ от около 11 000 м2, залата може да побере само 2158 зрители. Проектирана е във форма на подкова.Над залата, оригиналният таван на която е закрит през 1964 година със стенопис на Марк Шагал, виси монументален полилей. Той е изработен по проект на самия Гарние и тежи 8 000кг.
Завесата на авансцената с вид на спуснати гънки от червено кадифе със златни ширити – плод на оптическа измама – е дело на художниците Огюст-Алфред Рюбе и Филип Шапрон.  Зад завесата се простира сцена в италиански стил на площ около 1 200 м2, на която могат едновременно да изграят 450 актьори. Свързаната с нея балетна зала е украсена с живопистта на Буланже. Задната ѝ стена е огледална.  Според легендата, под Операта тече подземната река Ла Гранж Бателер. В действителност става дума за резервоар, пълен с вода, предназначена за използване в случай на избухване на пожар. 

Парижката Опера – Академия за музика и танци, е място на вълшебство и чудеса, преизпълнено с бурни страсти и днес, както на сцената, така и в живота. Това е своего рода храм, в който света се изобразява чрез пеене и танц. Композитори и хореографи, оркестранти, водещи певци, звезди на балета, са творили тук и са създавали най-добрите си образци, издигайки своето изкуство до невиждани висоти, но понякога са стигали и до отчаяние. Тук се завързвали  най-невероятни интриги: както в залата и ложите, така и  зад кулисите нa този митичен дворец.
Красотата на Парижката опера въздейства изключително силно върху човешките възприятия. Предизвиква възхищение и разпалва въображението.Често сградата се използва при снимането на филмови продукции  и дори се използва в анимационното кино. В основата на известния роман на Гастон Льору “Фантомът от Операта” стоят събития, разиграващи се в самата сграда. Андрю Лойд Уебър създава прекрасен мюзикъл по романа.
В Операта се помещава и колекцията на библиотека – музей, в която се съхранява миналото на парижките оперни театри от последните три века. Тя е част от Националната библиотека на Фрaнция. В залите на музея целогодишно се устройват временни изложби като допълнение към постоянната експозиция от картини, рисунки, макети на декори и фотографии.
През 1907 година в две запечатани урни директора на Операта, Алфред Кларк, поставя 24 грамофонни плочи със записи на най-прочутите гласове на онова време. Целта е да се покаже на бъдещиите поколения изкуството  на най-известтните певци, сред които са Енрико Карузо, Аделина  Пати, Нели  Мелба, Ема Калве, Франческо Таманьо.
На площада на Операта, на ъгъла на Булеварда на капуцините, се простира, както казват, най-голямата в Париж тераса, заета от  “Café de la Paix ” От времето на Втората империя то винаги е било място за срещи на литератори,  художници и политици.        

Заб. Всички фотографии са заети от wikipedia.

От тук може да се изтегли увертюрата от мюзикъла 
„Фантомът от операта“ на Андрю Лойд Уебър.

Архитектурни шедьоври: Катедралата Свети Павел – II част



Формата на кулите се повтаря от издигнатата на върха на купола кула с широки отвори за проникване на светлина, имаща функциите на оберлих. За да се удържи тежестта ѝ, въвежда и трета част на купола, която представлява конусовидна тухлена конструкция, разположена между вътрешния и външния купол. Следвайки опита на великите европейски архитекти, сър Кристофър Рен създава оригинална куполна конструкция, която е  и най-впечатляващата част от катедралата. Талантливия творец успява да сътвори свод, който се нарежда до най-добрите архитектурни образци, без да повтаря “Свети Петър” в Рим. Куполът на лондонския храм се издига над висок барабан, опасан от два реда колони. Спокойните форми на съоръжението му придават величественост и достолепие. Във вътрешността му са разположени две галерии, впечатляващи с великолепието си. В основата на втория ред колони на барабана се намира “Каменната галерия”. В основата на оберлихта  се разполага “Златната галерия”. Тройният купол на катедралата е “скрит” от погледа на посетителя. Отвън се вижда само оловната облицовка над дървената конструкция. Тя, както и няколкотонната тежест на оберлихта, се носи от тухлен скелет, представляващ  основната част на купола. Този конус е напълно скрит от полусфера, прикриваща подкуполното пространство. В центъра и има отверстие, през което погледа като че ли се устремява към безпределната висота на небето. В основата на вътрешния купол се намира “Галерията на  шепота”, известна с акустическия си ефект. Диамeтърът ѝ е 32 м, но прошепната дума в единия край на галерията се чува ясно в другия. От тук могат да се видят най-добре куполните стенописи (1716-1719 г.), изобразяващи деянията на апостол Павел. до “Галерията на шепота”  се стига по стръмна стълба с 627 стъпала. Но усилието си заслужава!


Катедралата е шедьовър не само на английската архитектура, но и на инженерното майсторство. По време на  бомбардировките над британската столица по време на Втората световна война,когато е повредена  източната част на храма, купола устоява на сътресенията и колебания на почвата.
“Свети Павел” е протестанстки храм и в съответствие с обрeдността декоративното му оформление е сдържано. Откритото вътрешно пространство поразява с грандиозността си и съвършенството на архитектурните форми. Впечатлява майсторството на изпълнение на отделните детайли. Шедьоври на изкуството са каменните резби, балюстрадите и решетките от ковано желязо. След основаването на специален фонд за украса на катедралата през 1860 г. се поставят статуите над “Галерията на шепота”. По същото време се изработват и чудесните мозайки в олтарната част и в подкуполното пространство.



Най-високо ценени от специалистите обаче са запазените  от края на 17 век ажурни ковани решетки , дело на Жан Тижу и впечатляващите резбовани дървени скамейки в хора на църквата, изработени от известния английски скулптор от края на 17 век Гринлинг Гибонс. Те представляват сложна композиция с огромни размери, включваща коринтски колони, гирлянди от цветя и плодове, ажурни решетки, херувимски главички и волути.
Голяма популярност има катедралният орган. Монтиран през 1694 г., той се счита за един от най-добрите в Англия. Хорът на момчетата на “Свети Павел” е наследник на древна традиция. Основан е през 1127 г. от тогавашния епископ на Лондон. Днес една част от посетителите на храма идват специално за да го чуят.
В катедралата са погребани редица исторически личности – първия президент на Кралската художествена академия Рейнолдс, пейзажиста Търнър, лексикографа Самюел Джонсън. Създаден е мемориален “Ъгъл на художниците” по подобие на прочутия  “Ъгъл на поетите” в Уестминстърското абатство. Голяма част от талантливите английски военачалници са погребани тук. В криптата почиват  адмирал Хорацио Нелсън и фелдмаршал Артур Уесли Уелингтън. Тук почива и създателят на катедралата  сър Кристофър Рен. Епитафията, написана в негова памет е впечатляваща: “Ако ти търсиш паметник – огледай се наоколо.”
Пред храма, почти в центъра на оформенaта площадка, две години след завършването на сградата, е издигнат паметник на кралица Ана. През 1886 г. оригиналът е заменен с копие. Катедралата е послужила до голяма степен за образец при построяването на църквата Света Женевиев в Париж, известна с името Пантеон, изградена в периода 1757-1790 г. от френския архитект Жак Жермен Суфло.

 Заб. Всички ползвани фотографии са заети от wikipedia.