Кулата на Сципионите

Кулата на Сципионите е един от най-популярните монументи от римската епоха в Каталуния. Причините за това са както доброто състояние, в което е запазена, така и заради легендарната връзка с римските генерали братята Сципиони. Разположена е в близост до Виа Августа – най-дългия от римските пътища на територията на Hispania, около 1 500 км (простира се от Пиренеите до Кадис, преминавайки по Средиземноморското крайбрежие) на около 6 км от Тарагона, столица на едноименната провинция.

     Гней Корнелий Сципион ръководел римския десант при Емпорион (Ампуриес) през 218г.пр.Хр. и спечелил първите битки срещу картагенците на територията на Hispania по време на Втората пуническа война. Бил също така и основател на град Tarraco,обявен по-късно за център на императорската провинция Тараконска Испания (някои историци са на мнение, че истинският основател на този град е един от сподвижниците на Гней Корнелий Сципион - Публий Корнелий Тарако, но век по-късно Плиний пише, че града е творение нa Сципион). По същото време към него се присъединили и войските под командването на брат му Публий Корнелий Сципион. Братята умират в една и съща година – 211пр.Хр. – Гней – в битката при Илорци, Публий – при Цастулум, където войските и на двамата са разбити от картагенските армии.

Фактът, че върху фасадата на кулата, която представлява внушителен погребален монумент, са разположени две изображения на мъжки фигури, е предизвикал погрешното му тълкуване. В течение на много години той се е смятал за надгробен паметник на Сципионите. Действителността е малко по-различна и не толкова вълнуваща. Тук са положени останките на важно тарагонско семейство, но то не е на Сципионите. Един от най-сериозните доводи в подкрепа на това мнение е издигането на кулата почти два века след гибелта на римските военачалници.

           Кулата е изградена от големи варовикови блокове, добити в близката кариера El Mèdol от която е и строителния материал, използван при изграждането на град Таrraco. Издига се на три нива с четириъгълна форма, разположени едно върху друго и отделени с корнизи. Първоначалната постройка е имала и покрив, но той е безвъзвратно изгубен. Днес кулата се извисява на 9,20 м височина, но оригинала е надвишавал 10 м.

Най-ниско разположената част на постройката представлява подиум, изграден от големи каменни плочи, покриващи ядро от бетон. В горната част на подиума се разполага корниз, който го отделя от втория структурен елемент на кулата. Това е най-интересната част от монумента. Върху него са изваяни два релефа, представляващи човешки фигури. Смята се, че това са погребални изображения на Атис, любимия на богиня Кибела, почитан като божество на мъртвите. Фигурите са високи 1,85м и не са добре запазени, липсват някои части от изображенията. Над тях и под корниза, разделящ втория конструктивен елемент от третия, е издълбан погребален надпис, много лошо съхранен.

               Третата част от кулата е куха със запазени само северна и западна страна. В горната и част е изградена ниша, увенчана с арка. В нишата са изобразени две човешки глави, които представят мъртвите, погребани тук. Нямаме точни сведения за най-горната покривна част на постройката, но според мнението на историка Джоан Санмарти, “по аналогия с други подобни кули-гробници и конструкцията на най-горната част, може да се допусне, че покрива е имал пирамидална форма.”

           По отношение на датирането на постройката, особеностите на конструктивните елементи и украсата, е установено, че Кулата на Сципионите е издигната през I в.сл.Хр.