вторник, 5 юли 2011 г.

Архитектурни шедьоври: Катедралата Свети Павел – I част



Величествената катедрала Свети Павел (Saint Paul's Cathedral) е един от най-интересните паметници на бароковата архитектура в британската столица. Със своите 111 м височина тя е сред най-високите лондонски сгради. Катедралата е един от най-големите християнски храмове в света, втори в Европа след “Свети Петър”. Тя е най-голямата протестантска църква в стария континент.  Разположена е в самия център на Сити на хълма Ладгейт, стар лондонски район. Катедралата е резиденция на лондонския епископ. 


Още в епохата на римското владичество на това място се издигал храм, посветен на богинята ловджийка Диана. Преданията разказват, че тук е изградена и първата християнска църква в Лондон.  Известни са пет църкви с името на Свети Павел, съществували в различно време, но те всички се издигали на едно и също място. В началото на VII век тук бил построен храм на Свети Павел, закрилник на Сити. Тази църква съчетавала различни архитектурни стилове - нормандски, романски, готически. Многократно преустроявана, тя била център на обществения живот в Сити. За нея ние можем да съдим само по запазените изображения, защото по време на Големия пожар през 1666 г., когато  е разрушен третия за онова време по значение град в Европа, тази най-висока и красива сградата в английската столица  изгаря.


Знаменитият Кристофър Рен – архитект, математик, астроном, физик, с една дума – човек с многостранни дарби, ръководи възстановителните работи след пожара. Кристофър Рен се заема с тежката задача да възобнови или построи немалко сгради, включително и планирането на унищожения лондонския център. Той оставя в наследство около 50 проектирани от него прекрасни църкви из цял Лондон. Придобил известност с работите си в Оксфорд и Кембридж, той се заема с строителните дейности по катедралата “Свети Павел”, дело, което той счита за най-важното в своя живот. Работата започва на 21 юни 1675 г. и продължава до 1710 година. Архитектът е натовaрен с тежка задача – той трябва да създаде протестантски храм, който достойно да съперничи на “Свети Петър” в Рим. Първоначалните планове претърпяват сериозни изменения – висшето духовенство и крал Чарлз II, а по-късно и крал Джеймс II, се противопоставят на идеята за издигането  на семпла църква. В хода на строителните работи Рен успява да създаде храм, който почти няма нищо общо с ранните проекти. Зданието има формата на удължен латински кръст. Конструкцията с три дълги нефа, пресечени почти по средата на сградата от троен трансепт, е типична за средновековните английски църкви.


Най-внушителна е западната фасада (Great West Door). Впечатляваща е огромната покрита галерия, извисяваща се на почти 30 м височина. Към нея отвежда двураменно  широко стълбище. Галерията е разделена на два етажа с шест двойки колoни на долния ред и четири двойки колони на горния ред. Увенчана е с фронтон, на който е изобразена скулптурната композиция “Обръщeнието на Савел” . Две кули –камбанарии се издигат от двете страни на портика.  В тях се намират 17 камбани. В югозападната е разположена най-голямата камбана в Англия – “Големия Пол”  (Great Paul) с тегло 16 тона и малко по-малката , наречена “Големия Том” (Great Tom). Големият Пол се бие само за починал член на кралското семейство, за Лондонския епископ, за декана на катедралата и за кмета на града (ако той или тя е починал(a) в канцеларията си по време на работа). Камбанариите са най-динамичната част от катедралния комплекс. В ъглите си имат двойни колони. Със своите нарязани корнизи, издатини и вдлъбнатини, се те различават от останалата част на архитектурното съоръжение. И тук се проявява гениалността на Кристофър Рен. Крайните двойки колони на долния етаж на портика закриват вътрешните ъгли на кулите. Така се съчетават хармонично отделните елементи в единно  силно впечатляващо цяло.

Заб. Всички ползвани фотографии са заети от  wikipedia

събота, 2 юли 2011 г.

Легенда за кокичето

Съществуват много легенди – някои са романтични, други страшни, но всички са красиви и крият в себе си мъдрост и знание.
Една легенда за нежното кокиче...


Клипчето може да се види на адрес





Muere lentamente


Un poema de Pablo Neruda.




И в превод на български език...


петък, 1 юли 2011 г.

La catedral de Tarragona

Клипчето представя една от най-големите катедрали в Испания и най-голямата по площ в Каталуния. В архитектурата и украсата ѝ се преплитат романски, готически, ренесансови и барокови елементи.
Съществува поверие, че когато статуите на светците изпълнят цялата фасада на каредралата, ще настъпи края на света... Но подобни поверия има за почти всяка една голяма сграда в Испания.



Villa romana Centcelles


Едно интересно клипче, в което може да се видят част от забележителностите на римската вила Сто печата - най-старата сграда със запазени мозайки по купула. Смята се, че е била мавзолей на император Констант Първи - най-малкият и любим син на Константин Велики и Фаустина.

Император Констант I

Констант I е император-съуправител на Римската империя в периода 337-350г. Флавий Юлий Констанс е най-малкия син на Константин Велики и втората му съпруга Фаустина, роден около 320г. Младият наследник се въпитава в константинополския двор и изучава латински език под вещото ръководство на Емилий Арборий. На 25 декември 333г. е провъзгласен за цезар. Едновременно с това е обявен и годежът му с дъщерята на могъщия Аблабий, която по-късно се омъжва за персийския цар. 

 

През 337г., на 9 септември, след смъртта на Константин Велики, Констант, заедно с Константин II и Констанций II, получава титлата август и е обявен за съуправител на Римската империя. По това време той е на 17 години. Под негово управление преминават Илирия, Италия и Африка. На следващата година към владенията му се прибавят дунавските земи, Тракия с Константинопол (отстъпени му от Констанций II), Македония и Ахея. Отношенията между Констант и Константин II се обтягат, когато по-малкия брат отказва да признае правото на старши август на по-големия. За да спечели Констанций II на своя страна, Констант I му връща през 339 г. Константинопол и вътрешна Тракия. През 340 г. Констант I е въвлечен във военна кампания срещу разбунтувалите се дунавски племена. Възползвайки се от нестабилната обстановка, Константин II нахлува в Италия, но в Аквиле е убит от войските на брат си, а тялото му е хвърлено във водите на река Алса. В ръцете на Констант I се съсредоточава властта над близо 2/3 от империята. Управлението се поделя между него и брат му Констанций II . Между братята съществуват религиозни разногласия. Констанций, като повечето жители на Изтока, е поддръжник на арианството. Констант I е единствения от синовете на Константин Велики, който приема християнството (337 г). Той е привърженик на ортодоксалните възгледи и в църковните спорове заема страната на Атанасий, влязал в историята на Църквата с името Атанасий Велики. Императорът хвърля огромни сили и средства в борбата срещу езичниците, юдеите и донатистите в Африка. Много западни християни по онова време считат Констант I за герой, спасил Църквата. Той подкрепя всячески религиозните дела и свещениците, към които има особено благоразположение.
Императорът е човек с безспорни военни таланти. През 338 г. неговата армия побеждава сарматите, през 341-342 г. – франките, през 343 г. – пиктите и скотите в Британия. Той е последния законен владетел, който посещава тази част от Римската държава. 


Съвременниците описват Констант I като човек със суров характер, алчен и крайно жесток. В своето съчинение “За живота и нравите на римските императори” Секст Аврелий Виктор пише: “Той (Констант I) имал слаби крака и ръце, болели го ставите; но управлението му било щастливо: нямало страшни природни бедствия, урожая на плодовете на земята бил добър, хората не изпитвали страх пред варварите; всичко това могло да бъде и по-добро, ако той назначавал управителите на провинции по достойнство, а не за пари.”


Констант I не се радва на популярност сред армията, въпреки военните победи. В друго свое съчинение – “За цезарите”, Виктор пише, че императора вземал за заложници красиви момчета и ги ухажвал. Този порок на Констант I не предизвиква особено уважение у поданиците му. Неговата необузданост и “крайно презрително отношение към войниците” стават причина за организирането на заговор срещу него през 350г. Виктор твърди, че организатори на метежа били Хрестий, Марцелин и военачалника Магненций, бивш роб на Константин Велики. Докато, подчинен на страстта си да ловува, императора се лута “из пущинаците и горите”, заговорниците привеждат плана си в действие. В галския град Отен Марцелин кани много гости на тържество под предлог, че празнува рождения ден на сина си. Магненций, изчаквайки да настъпи късна нощ, излиза навън под предлог, че има естествена нужда. Изведнъж вратите на залата се отварят тържествено и през тях влиза Магненций, облечен в регалиите на императорската власт – пурпурна мантия и с корона на главата. Пируващите с въодушевление го приветстват и го обявяват за император.

Разбирайки за случилото се Констант I не се втурва да защитава властта си, а побягва към Испания. Близо до малкото градче Елена, наречено от Константин Велики така в чест на майка му (дн. гр. Елна във Франция), е настигнат от шпионина на метежниците Гайзон, предвождащ отряд войници, и е убит. 

Останките на 30-годишния император са положени в мавзолей, изработен в реконструирана за целта голяма римска вила в околностите на Тарако (дн. Тарагона във Испания). 
       

Споменът за императорa е запазен и в името на близкото село, наречено Константи. В манастира “Свети кръстове”, разположен на около 35 км от Тарагона е погребан крал Педро III Арагонски (1240-1285г.). Саркофагът, в който почиват останките на владетеля, е изработен от порфир и несъмнено има римски произход. Украсата му е изпълнена с раннохристиянски мотиви. Учените смятат, че това е погребалния саркофаг на император Констант I.




Мозайките в римската вила Centcelles

 Римската вила Centcelles е разположена в околностите на село Константи, на 10 км от Тарагона. Тя е един от най-интересните монументи от раннохристиянската епоха не само на територията на Каталуния, но и в цялото западно Средиземноморие. Полихромните мозайки, които украсяват купола на централната зала на комплекса са уникални както с високото майсторство на изпълнение, така и с артистичното си внушение. По думите на Хуан Санмарти това е “първия познат пример за християнски мозайки, разположени върху купол”. Въпреки недоброто им състояние, безспорно сме свидетели на високо артистично изпълнение.


    Мотивите са разгърнати върху три фриза. Във външният се представя лов на елени в три последователни фази: подготовка за лова, самия лов и успешния му завършек. С невероятни подробности са пресъздадени клопките, подготвени за животните и гончиите. Групите на конниците и придружителите им, намиращи се зад стадото елени, са изпълнени в духа на иконографията на късната Римска империя. Ловът като дейност, типична за високите класи, е подходящо средство за изтъкване ролята на dominus или на погребаната в мавзолея видна личност. 

 
         Срещу тази група, в средния фриз, са широко разгърнати серия от шестнадесет катрини, изобразяващи сцени от Новия и Стария завет. Отделени са една от друга с колони в йонийски стил със спираловидни стволове. 


Ясно изпъква символното значение на тези сцени, което пряко кореспондира с идеята за значимостта на душата – ярко доказателство за погребалния характер на монумента. Сред недобре запазените сцени се откроява Данаил сред лъвовете, Йона и кита, Добрия пастир, Ноевия ковчег, възкресението на Лазар, жертвоприношението на младежите във Вавилон и други неразпознаваеми поради нивото на съхранение сцени, които недвусмислено определят сградата като мавзолей. 


      Третият фриз представя, в духа на най-добрите римски традиции, четирите годишни времена. Голяма част от този фриз липсва и затова можем да видим само изображението на Есента под формата на голо момче, което държи в ръка гроздове. Основавайки се на този мотив, се предполага (с голяма доза сигурност), че и останалите сезони са били представени посредством подобни персонажи. Вероятно са изобразявани с атрибути, подчертаващи алегоричността им, както и с такива, които са свързани с императорската власт. 


      Едновременното представяне на християнски и езически теми е типично за изкуството на IV век, времето на декориране на монумента.
      В центърa на купола се наблюдават части от група човешки фигури, от които са запазени по-добре само две глави. Не е установено тяхното значение.
      Под купола са запазени фрагменти от рисувана украса, сред които се откроява бюст на млада жена с обици и диадема от перли, както и няколко къщи, геометрични мотиви и стадо антилопи.


   Въпреки че в Centcelles се намират най-старите в римския свят мозайки с християнска тематика, разположени върху куполното пространство на главната зала на основната сграда, тълкуването на монумента не е еднозначно. 



      Степента на съхранение на мозайките е много лоша и това поражда и редица противоречия в тяхното интерпретиране. Безспорен е фактът, че се става дума за погребален комплекс. Някои изследователи приемат, че тук са почивали останките на член на висшия църковен клир – четирите персонажа, чиито образи са запазени не седят върху тронове, а върху катедри и представляват (според привържениците на тази хипотеза) различните етапи в издигането по църковната стълбица. Други учени тълкуват седналите фигури като брачна двойка от висшата аристокрация. Тази интерпретация поставя под съмнение погребалния характер на комплекса (който е доказан чрез тематиката на изображенията). 


Най-многобройни са привържениците на идеята, че римската вила Centcelles е мавзолей на император Констант I, любимия син на Константин Велики, който през 350 година е убит при градчето Хелене в Пиренеите. Логично е останките на императора да почиват в близост до Тарако – столицата на важната провинция Тараконска Испания. Днес в манастира “Свети кръстове”, намиращ се на около 35 км от Тарагона се съхранява саркофаг, изработен от порфир, украсен с раннохристиянски мотиви. В него почиват останките на крал Педро III Арагонски, управлявал в периода 1196-1213 година – време отдалечено от епохата на Cencelles с осем столетия. Известно е, че порфирът е използван в Древен Рим за направата на статуи на императорите и за предмети на разкоша. Украсата на саркофага е сходна с тази от ковчега на император Теодорих в Равена. 

Известно е и силното влечение, което Констант I имал към лова, дори по време, когато той “се скитал по горите и пущинаците” срещу него бил подготвен заговор. На eдна от сравнително добре запазените сцени от долния фриз се виждат глави на мъже. Централната представя млад мъж с властно изражение, който е обърнат срещу зрителя, за разлика от останалите. Той е смятан за dominus или, казано в прав текст, за портрет на император Констант I. Друг довод в полза на теорията за мавзолей на Констант I е и името на селото Константи (на каталaн Константин).