Замъците: Тамплиерите и Миравет

Орденът на рицарите тамплиери, наричани още рицари на Храма  или Бедните рицари на Исус Христос, възниква вследствие на Първия кръстоносен поход. Той е един от монашеските християнски ордени, създадени на военна основа. Смята се, че възниква между 1118 и 1121 година. Ръководи се от Генерален капитул, който избира Велик магистър. Делата на ордена по места се ръководят от местни магистри.  Орденът има силно влияние в Европа и Близкия изток.

Мощна колония на тамплиерите се формира и в Аргонското кралство. На Пиренейкия полуостров Орденът взема дейно участие в процеса на Реконкистата – отвоюването на завладените от маврите територии. От неговите богатства – натрупани вследствие от многобройни привилегии и щедри дарения в течение на   близо два века - често се възползват и местните монарси. Въпреки обширните земи, собственост на тамплиерите в Арагон и многобройните съкровища,  притежание на Ордена, неговите средства се изчерпват  от необходимостта да насочват все  повече и повече пари в Сирия и Палестина. Не по—малко са разходите за задоволяване непрекъснатите искания на арагонските  владетели. Въпреки, че Орденът на Храма редовно извършва банкови функции, в арагонските територии  той изпада в дългове.

Миравет, замък със стратегическо разположение, е предаден във властта на рицарите – тамплиери през 1153 година и се превръща в седалище на командването на Ордена в Арагон.  Тук се установява резиденцията на регионалния магистър,  хазната и архива.

През 1307 г. френският крал Филип  IV Хубави, който отдавна иска са сложи ръка върху богатствата на Ордена,  изпраща от името на папа Климент V  писма из цяла Европа, в които тамплиерите са обвинени в ерес и богохулство. Срещу тях започва съдебен  процес, воден както от светски, така и от църковни власти. Орденът във Франция е напълно разгромен. Не така плачевна е съдбата на храмовниците  в други европейски страни.

В средата на октомври 1307 г. арагонският крал Хайме II Справедливи получава писмо от крал Филип  IV Хубави, което описва злостните деяния на храмовниците и препоръчва горещо тяхното арестуване и конфискация на имуществата на ордена, както това вече е станало във Франция. В отговора си арагонският крал изразява съмнение във вината на рацарите – монаси и изтъква, че „Тамплиерите винаги са се отличавали с достойна за похвала праведност и религиозна твърдост; набожността им до този момент не е предизвикала у мен никакво съмнение; и никой не може да ги обвини и в най-малко отклонение от вярата; напротив, за цялото време на нашето управление те предано са ни служили в борбата с неверниците и са се отзовавали винаги, когато сме ги повикали.“

Когато до Испания достига вестта за признанията на Великия магистър Жак дьо Моле по всички точки на  кралските и папски  обвинения, Хайме II също издава заповед (1 декември 1307г.) за арестуването на тамплиерите и конфискация на имуществото им  в земите на кралството. Не всички рицари се подчиняват и напускат замъците си. В Арагон много тамплиери успяват да се въоръжат и да се подготвят за отбрана. Скоро една от владените от Ордена крепости – Пенискола, пада във властта на кралската гвардия, а магистъра на Арагон Ексемен ди Ленда е арестуван. В ръцете на тамплиерите обаче са мощните замъци Аско, Кантавеля, Вилел, Кастелота, Каламера и Монзон,а командира на Русельон фра Рамон де Сагуардиа здраво държи Миравет,  в крепостта се укриват арагонски и каталунски рицари. 

Обсадените  защитават замъка повече от година в периода 1307-1308 г. Трябва да се отбележи, че обсаждащите не проявяват  особено рвение при изпълнението на кралските желания- за много от тях тамплиерите са другари по оръжие, с които те се сражавали рамо до рамо в многобройните битки.

От Миравет командирът отправя писмо до крал Хайме II Справедливи, в което напомня за пролятата тамплиерска кръв във войната с маврите и проведената неотдавна битка при Гранада. Командирът не пропуска да спомене опустошителния глад, обхванал цяла Испания и  спасените от гладна смърт две хиляди души в тамплиерския замък Гарден и още шест хиляди души в Монзон. В  писмото не е пропуснато да се  припомни  подкрепата, която рицарите оказават на короната във войната с Франция, когато френските войски за опитват да завладеят Барселона (Хайме II е граф на Барселона, името му на каталунски се  произнася Джаума ). Именно тамплиерите спасяват от разгром арагонската армия. Припомняйки всичко това, фра Рамон де Сагуардиа моли краля да освободи магистъра и другите братя, които „винаги са били верноподаници католици и добри християни.“

Арагонският крал не вярва на обвиненията, отправени към храмовниците, но решава да се възползва от ситуацията и да заграби за себе си имуществото на ордена, вместо да бъде иззето в полза на Църквата. Той предлаг на папа Климент V да даде на племеника му поземлени владения в Арагон, при условие, че папата отстъпи на краля собствеността на Ордена в Испания. 

Вероятно добре запознат с алчността на Хайме II, фра Рамон де Сагуардиа му пише, че искрено му съчувства –  на него, краля, и на всички католици за загубите, които понасят във връзка с това дело – даже повече, отколкото те (тамплиерите), които непосредствено се сблъскват с това зло. Едновременно с това командирът на храмовниците изразява опасение за спасението на душата на краля, ако позволи да въведе себе си в заблуждение, защото това е дело на дявола, не на Бог. Рамон де Сагуардиа задава  въпрос: нима кралят може да се съгласи с предявените обвинения  като  знае, че  членовете на ордена произхождат от най-знатни семейства  и много от тях членуват в братството повече от шест години; как тогава нито един не е съобщил нито веднъж за забелязани злоупотреби?

В началото на февруари 1308 г. крал Хайме II дава заповед за завземане на всички крепости, които се намират в ръцете на тамплиерите. За да избегне фронталната атака на крепостите, кралят решава да ги подложи на продължителна обсада и да ги изправи пред угрозата от гладна смърт. Рамон де Сагуарсиа, продължаващ преписката си с краля, предупреждава, че братята- рицари са готови да приемат  мъченическа смърт, ако краля не им даде гаранции за защита от посегателствата на папа Климент V, който се намира под силното влияние на френския крал Филип II Хубави.  Арагонският владетел не се съгласява на компромис. 

През ноември 1308 г. , когато хранителните запаси са напълно изчерпани,  гарнизонът на Миравет  капитулира. Замъкът Монзон се съпротивлява до май  следващата година, в края на юли е превзета и последната цитадела на тамплиерите в Арагона – крепостта Каламера.

Съдебното разследване продължава, но при невъзможността да се използват изтезания, забранени по местните закони, никакви признания не се получават от арестуваните. По време на съдебния процес срещу Ордена, Миравет е един от главните  центрове на съпротива.

Задържаните тамплиери  пребивават  в относително конфортни условия и се хранят достатъчно добре. Рамон де Сагуарсиа повтаря вече известните доводи, които изтъква и в писмата до крал Хайме II. Твърдо заявява, че обрядът за встъпване в ордена има строго каноничен характер и напълно съотвества на католицизма. Обвиненията в отричане на Христос той нарича „ужасни, отвратителни и жестоки измислици“. Той казва, че „всички братя, уличени в противоестествени грехове, строго се наказват и се лишават от правото да носят одежите на ордена. Рамон де Сагуардиа изтъква, че заподозрените в такива грехове  монаси се наказват с хвърляне в тъмница и поставяне на окови около краката и вериги около врата. Той не пропуска при всяка среща с кралските съдии да твърди, че обвиненията  срещу тамплиерите са издигнати върху клевети и жестокосърдечие, а тези, които ги поддържат са просто лъжци.

Недоволен от резултатите от следствието, през март 1311 г. папата нарежда на епископа на Тарагона и на епископа на Валенсия да приложат изтезания, за да се достигне до признания. Методите, които във Франия дават нужите на папата и краля резултати, а Арагон не проработват. Всички тамплиери, които са изтезавани в Барселона, не дават исканите показания. Независимо от папката була, получена на 22 май 1312г., в която се призовава към издаването на осъдителни присъди, на 18 октомври Тарагонският събор оправдава  арагонските  тамплиери и обявява Ордена за  невинен.  Въпреки това рицарите – монаси  са прогонени в изнание,а богатствата им в Арагонското кралство, в това число и мощната крепост Миравет,  са предоставени на ордена на рицарите хоспиталиери

Историята на Ордена в земите на Арагон е много добре документирана и почти няма неизяснени моменти от края на тяхното управление. За Миравет се разказват и интересни легенди. Те  твърдят, че всяка Коледа в  Миравет се появява духа на Рамон де Сагуардиа, който търси загиналите по време на последния щурм на крепостта рицари.

Замъците: Миравет – замъкът на тамплиерите в долината на Ебро

Миравет е средновековен замък, разположен в долината, образувана в долното течение на река Ебро. Крепостните стени на Миравет помнят  времената на мавърското владичество, управлението на рицарите тамплиери и годините на Гражданската война в Испания.

Крепостта се издига върху скала с височина около стотина метра, от която се разкрива панорама, говореща сама по себе си за старегическите достойнства на местоположението на замъка. Крепостният комплекс е разделен на две зони. Долната зона, застроена през периода IX – XI век, представлява стена, обкръжаваща комплекса и се състори от три тераси. Центалната част на замъка, издигната през XII век, има форма на многоъгълник с пет кули и контрафорси. В центъра ѝ е изграден  двор, около който се разполагат няколко основни сгради. Планът на замъка в общи линии повтаря плановете на цистерианските манастири и е предназначен да изпълнява функциите на военно – отбранително съоръжение. 

През модерната епоха на територията на крепостта са построени няколко нови сгради и установки за топове и огнестрелно оръжие, които засилват отбранителните способности на замъка.

В Миравет са изградени  конюшни, винарски изби, трапезария, хамбари и зимници, в които се съхранявали  хранителните припаси, произведени в богатия земеделски  район. И днес впечатляват местата за съхранение на зехтин и вино. Централното здание е постоено в романски стил. Всяка от кулите има особено предназачение, което личи от  имената им. Една от тях се нарича „Кула на съкровището“, защото там се е помещавала хазната. Интересна е „Кървавата кула“, в която според преданието са загинали последните шест тамплиери, които не са искали да се предадат на кралските войски. Легендата разказва, че всяка Коледа призракът на командира на рицарите фра Рамон де Сагуардиа излиза в кулата и търси загиналите войници. В действителност той не е убит в Миравет. След като се предва заедно със защитниците на крепостта, след съдебен процес е оправдан. Шестте рицари, укрепили се в Кървавата кула също не са убити в нея. Останали последни да се съпротивляват на кралската воля, няколко дни след падането на замъка, те се предават и са отведени  в затвора.  

Последната реконструкция на стените на замъка е извършена откъм страната на двора. Строителните работи не са изпълнени в съответствие със стила на предходната епоха и това нарушава цялостната хармония на комплекса. Независимо от това, днес можем да добием сравнително пълна и вярна представа за оригиналния вид на крепостта.

Най-старото укрепление е изпълнено по поръка  мюсюлманските владетели. В онези времена границата с Каталуния е минавала по река Ебро. За мюсюлманското владичество свидетелства арабската арка – последен спомен от мавританската джамия, използвана при изграждането на  старата църква, от рицарите  йоанити (хоспиталиери).

След Реконскистата – освобождението от властта на маврите, през 1153 година Миравет е предоставен на Ордена на рицарите храмовници. Те правят от замъка нещо средно между крепост и манастир. На най-високото място в комплекса издигат църква, посветена на Дева Мария и запазена до наши дни. Миравет се счита за една от най-значимите укрепени крепости в Каталуния и един от най-добрите образци на романо – готическата архитектура сред военните и религиозни паметници, създаден от Ордена на тамплиерите в Западна Европа. И до снес стените на замъка пазят спомена за обсадата на последните рицари и тяхната съпротива срещу Хайме II, краля на Арагон, който разформирова ордена в  земите си (1308 г.) След процеса срещу тамплиерите в Арагон Орденът на рицарите йоаните става собственик  на всичките им притежания.

Хоспиталиерите също оставят следи в Миравет – построяват църква, за която използват вече построени елементи и строителен материал от долината.

По време на Гражданската война, няколко века по-късно, Миравет отново се превръща в главен военен   пункт. През 1936 г. в него се укепяват републиканците. Тук се провежда една от най-кървавите битки по време на войната – битката за Ебро, в която водите на голямата река са задръстени от трупове на републиканци и франкисти.