вторник, 22 април 2025 г.

Алканиз




Alcañiz е град (по-скоро градче) в провинция Теруел, автономна област Арагон, разположен по течението на река Гуадалопе.
Началото му се губи в епохата на арабското владичество. Първите писмени сведения за Алканиз са от 1157 г., когато графът на Барселона Рамон Беренгер IV го завладява отново и разширява територията на владенията си. Скоро губи придобивките си, до повторното завладяване на областта, извършено от сина му Алфонсо II.
През изминалите столетия Алканиз е играл важна роля в испанската история, но за това – някой друг път.
Посетихме града в събота, когато ритуалите, свързани със Семана санта (Semana Santa) – седмицата предхождаща Великден, са засвидетелствани още през 1625 година. На първата снимка се вижда част от религиозната процесия.
В Алканиз, град с население от около 16 500 жители, има интересни туристически обекти.
Впечатление правят бароковата църква Санта Мария с монументалната си украса. Видяното част говори за богатството на града през XVII - XVIII век, което позволява създаването на впечатляващата сграда. Друг интересен обект е красивата сграда на кметството, строена през XVI век. Тесните улички на градчето пазят атмосферата на Средновековието.
Недалече от града се намира Val del Charco del Agua Amarga със забележителни пещерни рисунки, които са обявени за част от Световното наследство на ЮНЕСКО. До града има и други археологически обекти, останали от древните ибери и известни като Пътят на иберите в Долен Арагон.
Тук е и пистата Motorland Aragón, на която се провеждат международни състезания, включително и световни шампионати. Е, това е за любителите на високите скорости.
Според мен, страстен любител на замъци от всякакъв вид и порядък, най-интересният обект в Алканиз е замъкът Калатрава.
Построен през XII век, той е принадлежал на Ордена на Калатрава и се издига величествено на хълм над града.
През 1179 г. Алфонсо II от Арагон отстъпва замъка Алканиз на религиозно-военния орден на Калатрава. Самият орден е основан в Кралство Кастилия през 1158 г. от абат Раймундо де Фитеро. Първоначалната цел на ордена е да защитава град Калатрава (близо до сегашния Сиудад Реал). Принадлежи към групата на цистерианските ордени и е част от групата на испанските ордени par excellence. Братството защитава вярата и традициите.
Понастоящем замъкът по отношение на експлоатацията, е разделен на две части – едната част остава туристическа, а другата е превърната в хотел. За такава практика стана дума, когато писахме за крепостта Кардона. Посещението на замъка става само в група, водена от гид. Не е разрешено, заради строителните работи, туристи да се разхождат свободно.
Хотелът – Parador de Alcaniz - предлага 36 стаи за настаняване, две от които са от категория "Suite".
От двора на замъка се открива чудесна гледка към града, околностите и реката (на клипчето се виждат част от тези красоти).
В ресторанта на хотела може да се опитат типичните ястия за провинциален Арагон – яйца по алканийски, печено агнешко, бадемови сладки и още вкусотии.
В ресторантската зала има огромна старинна камина. Но като свърши батерията на телефона, няма с какво да се заснеме това интересно място... Да..., следващия път тръгвам с телефон, зарядно и фотоапарат. Да не изпадам в притеснение душевно.

събота, 17 август 2024 г.

Ескаладей

 



Първият манастир на Картузианския орден на Иберийския полуостров.
Разположен е в планината Монстант в регион Приорат в Каталуния. Орденът е създаден през 1084 г. от св. Бруно Кьолнски недалеч от Гренобъл и не е променял никога – единствен монашески орден в историята – своя устав. През 1194 г. по заповед на Алфонс I Арагонски е издигнат манастир на място, за което местен овчар твърдял, че сънува стълба подпряна на един бор, по която се изкачват монаси - Escala de Dei – Стълба към Бога. На това място братството издига великолепен манастир, посветен на Божията майка. Богатият манастирски комплекс запада след 1835 година, когато по време на конфискацията на Хуан Алварес Ментизабъл е подложен на неколократни ограбвания и е подпален.
Погледнато обективно... мда.... не е останало кой знае какво. Личи си, че е бил голям, красив и много, ама много богат – произвеждал е основно вино, зехтин, занаятчийски изделия. Виното от този район днес много рядко се консумира в Испания. Изнася се предимно за Германия и САЩ. Та манастира... Хората са съхранили грижливо останалото от комплекса. Реставрирали са го, подддържат района и са го превърнали в туристически обект от национално значение. След самостоятелната обиколка (няма никакво ограничение във времето, обикаляш и разглеждаш колкото време искаш) всеки може да види чудесно направен филм за манастира в специална зала. Докато разглеждахме, непрекъснато у мен се налагаше сравнението с това, което имаме у нас и как не го пазим, как безхаберно и безотговорно рушим, та чак прогуших ушите от тюхкане на спътниците си.
И още се вайкам и ядосвам на нашето отношение към българските старини.
Има какво да научим от каталунците.
Има.